Определение № 359 от 14.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3270/2019 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 88 870/08.07.2019 година, подадена от „ОФФ Медия“ АД [населено място], срещу част от решение № 3781/27.05.2019 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ-Д въззивен състав, постановено по гр. д. № 12 076/2018 година С касационната жалба решението на Софийския градски съд се обжалва в частта му, с която е изменено първоинстанционното решение № 379 389/04.04.2018 година на Софийски районен съд, гражданско отделение, 50-ти състав, постановено по гр. д. № 2899/2016 година като „ОФФ Медия“ АД [населено място], е осъдено, на основание чл. 49 във връзка с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, да заплати на В. Ф. К.-М., сумата от 3000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, причинени от позорящи и клеветнически твърдения, публикувани на 26.11.2015 година, в статия на онлайн платформа offnews.bg, собственост на дружеството, както и сумата от 45.91 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 26.11.2015 година до 19.01.2016 година, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. В касационната си жалба „ОФФ Медия“ АД [населено място] излага съображения за това, че решението на Софийски градски съд, в обжалваната му част, е постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело и до неговата необоснованост. С оглед на това е поискано въззивното решение да бъде отменено в тази част и да се постанови друго, с което искът по чл. 49 във връзка с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД да бъде отхвърлен изцяло. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК „ОФФ Медия“ АД [населено място] сочи, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, пр. 3 от ГПК. Ответницата по касационната жалба В. Ф. К.-М. е подала отговор на същата с вх. № 104 907/21.08.2019 година, с който е изразила становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решение № 3781/27.05.2019 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ-Д въззивен състав, постановено по гр. д. № 12 076/2018 година в обжалваната му част и такова не трябва да бъде допускано, а ако бъде допуснато жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение. „ОФФ Медия“ АД [населено място] е било уведомено за обжалваното решение на 06.06.2019 година, а подадената от него касационна жалба е с вх. № 88 870/08.07.2019 година, като 06.07.2019 година и 07.07.2019 година са неприсъствени дни. Поради това и с оглед разпоредбата на чл. 60, ал. 6 ог ГПК е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима. Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателите в подаденото от тях изложения на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното: По делото е прието, че на 26.11.2015 година в онлайн платформа offnews.bg, собственост на „ОФФ Медия“ АД [населено място], била качена статия, озаглавена „Зам.-министър в МОН започна чистка на училищни директори“ с посочен автор А. М. и снимка на В. Ф. К.-М. В статията било посочено, че министерството „тихомълком“ било започнало „чистка на училищни директори“ под претекст, че са навършили възраст за пенсиониране, което за част от тях всъщност не било така. В статията се съдържало и следното изречение: „По информация на OFFNews именно К.-М. е в основата на решението за подмяна на директорите.“ Като едно от засегнатите училища в [населено място] било споменато 73 СОУ „В. Граматик“", за чийто директор в статията се твърдяло, че е получил предизвестие за прекратяване на трудово правоотношение. Посочено било, че до министерството са били изпратени осем въпроса, свързани с това каква е била причината за спешните уволнения на директори по средата на учебната година, както и следният цитат: „Информацията, която получихме, ни провокира да зададем и следния въпрос: „Г-жо К., как ще коментирате сведенията, които имаме, включително от учители, че зад решението за уволнения на директори стои не професионален, а корупционен интерес? Получавали ли сте пари на ръка, за да уволните директор/и?“. Публикувани били и изпратените от МОН отговори на зададените осем въпроса, както и възражение на началника на Регионален инспекторат по образованието-София-град. При постановяване на обжалваното решение съставът на Софийски градски съд е приел, че между страните по делото не се спори за факта на публикуване на процесната статия и нейното съдържание, както и за това, че нейн автор е служител на „ОФФ Медия“ АД [населено място]. Спорен бил въпросът дали изложените твърдения имат позорящ и клеветнически характер, съответно дали дружеството носи отговорност за предадената от неговия служител информация. Въззивният съд е посочил, че ф актическият състав на непозволеното увреждане по чл. 49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД включвал противоправно поведение, вреда, причинно-следствена връзка между деянието и вредоносния резултат, вина, която по аргумент от чл. 45, ал. 2 от ЗЗД се предполагала и възлагане на работа, при изпълнението на която са причинени вредите. Съгласно константната съдебна практика отговорност за непозволено увреждане по чл. 45 от ЗЗД и по чл. 49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД можело да се ангажира за вреди, причинени от обидни изявления, както и от изявления, съдържащи твърдения за неверни факти, които накърняват личните права и интереси на ищеца, като свободата на словото, прокламирана в чл. 39 и следващите от КРБ, се разпростирала до пределите, до които засягала други конституционни ценности, каквито били доброто име и правата на гражданите. Съобразно разясненията, дадени в решение № 7/04.06.1996 година, постановено по конст. д. № 1/1996 година на Конституционния съд и решение № 20/10.07.1998 година по конст. д. № 16/1998 година на Конституционния съд свободата на словото, прокламирана в чл. 39-чл. 41 от КРБ, нямала абсолютен характер. Правото на всеки да изразява и разпространява мнение и да търси, получава и разпространява информация било прогласено и в чл. 10 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи („Конвенцията“) и то не било абсолютно. Основания за ограничаването му се съдържали в чл. 39, чл. 40 и чл. 41 от КРБ и не позволявали то да бъде използвано за накърняване и засягане на изрично изброените права и интереси, а също и в общия за всички права чл. 57, ал 2 от КРБ, който не допускал злоупотреба с тях, както и упражняването им, ако накърнява права или законни интереси на другия. Такова ограничително основание се съдържало и в текста на чл. 10, т.2 от Конвенцията, допускащ ползването на свободата на изразяване на мнения да бъде обусловено от процедури, условия, ограничения или санкции, които са предвидени в закона, необходими са в едно демократично общество и са в интерес на надлежно указаните цели. Правото на лично достойнство, чест и добро име съгласно чл. 32, ал. 1, изр. 1 от КРБ също било защитено. Конституционният съд бил посочил още, че от гледна точка на ценността на правото да се изразява мнение за свободата на политическия дебат като част от публичната дискусия, изказванията, които засягат дейността на държавните органи или съставляват критика на политически фигури, държавни служители или правителството, заслужават по-високо ниво на защита, поради което можело да се заключи, че държавната власт като цяло, както и политическите фигури и държавните служители могат да бъдат подложени на обществена критика на ниво, по-високо от това, на което са подложени частни лица. Въпросът за баланса при упражняването на конституционно гарантираните права се решавал след конкретна преценка на всеки случай. Прокламираната в чл. 40, ал. 1 от КРБ свобода на печата и другите средства за масова информация била свързана с правото на личността и на социалната общност да бъдат информирани, по въпроси, които представляват интерес. В нейното съдържание не се включвала предоставена възможност за разпространяване на неверни данни, засягащи лични граждански и човешки права и не предпоставяло налагане на негативен подтекст. Независимо от това, дали се касаело за лични оценки на автора на статията или за предадена информация по сведения на трето лице, авторът на статията, респективно възложителят на неговата работа, носел отговорност за установяване достоверността на изложената в статията информация. На прогласената с чл. 40, ал. 1 от КРБ свобода на печата кореспондирала отговорността на издателя на печатно издание да предоставя на обществото вярна информация, поради което издателят не можел да се освободи от отговорност за съдържащите се в печатното произведение неверни, обидни или клеветнически твърдения единствено като посочи, че предава думите на трето лице, без да докаже, че е положил дължимата грижа да установи тяхната достоверност. В тази връзка следвало да се има предвид, че по аргумент от чл. 147, ал. 2 от НК, изложените твърдения нямали клеветнически характер единствено, ако били верни. Съставът на Софийски градски съд е приел, че в разглеждания случай процесната статия съдържа неверни твърдения по отношение на К. - М., която недвусмислено била посочена като заместник-министърът започнал „чистка“ на училищни директори и като човекът, който стои в основата на решение за подмяна на директорите. Съобразно чл. 37, ал. 3 и ал. 4 от действалия към датата на публикуване на процесната статия ЗНП (отм.) трудовите договори с директорите на държавните училища се прекратявали от министъра на образованието и науката, а с директорите на общинските училища-от началника на регионалния инспекторат по образованието. С оглед на цитираната изрична правна уредба К.-М. не разполагала с правомощия да прекратява трудови договори на директори на училища, т. е. твърденията в статията, че тя е започнала „чистка“ на директори, били неверни. От приложеното писмо от Министерство на образованието и науката се установява, че за учебната 2015 година/2016 година министърът на образованието бил отправил общо 42 предизвестия за прекратяване трудовото правоотношение на директори на държавни училища. По делото не били събрани доказателства, от които да се установявало, че В. Ф. К.-М. била отправяла или съгласувала такива предизвестия, а и както било посочено, тя не разполагала с подобно правомощие съгласно нормативната уредба. Освен посочените неверни твърдения, процесната статия съдържала и позорящи твърдения по отношение на К.-М.. В края на статията освен информация за това, че до МОН са били изпратени 8 въпроса за причините за предстоящите уволнения, се съдържал и следният цитат: „Информацията, която получихме, ни провокира да зададем и следния въпрос: Г-жо К., как ще коментирате сведенията, които имаме, включително от учители, че зад решението за уволнения на директори стои не професионален, а корупционен интерес? Получавали ли сте пари на ръка, за да уволните директори/и?“. По този начин под формата на въпрос всъщност се излагали твърдения за наличието на корупция и неправомерно поведение от страна на К.-М., като се внушавало, че тя е получила облага, която не й се следва под формата на парични средства, за да извърши т. нар. „чистка“, като се твърди, че такава информация била получена, включително от учители. Тези твърдения несъмнено имали позорящ характер, като верността им не била доказана по делото чрез каквито и да било доказателства, поради което следвало да се приеме, че същите са неверни. Разпространяването на подобни позорящи и неверни твърдения не можело да бъде оправдано чрез позоваване на задължение на журналист да опише всичко, което е чул по даден случай. Както било посочено авторите на статии и лицата, които им възлагат съответната работа и публикуват изготвените статии, носели отговорност за това да публикуват достоверна информация и когато предават думи на трети лица, следвало да са положили дължимата грижа и да са установили верността им. Пределите, до които се простирала свободата да се отстоява мнение, да се получава и разпространява информация, се определяли от възможността да бъдат засегнати неоправдано честта и достойнството на гражданите, като това била очертаната правна рамка, в която упражняването на посочените права, в частност правото да се изразява свободно мнение и да се разпространява информация, било правомерно, т. е. не било обидно или клеветническо. В разглеждания случай било налице разпространяване на неверни и позорящи факти, които били засегнали честта, достойнството и доброто име на К.-М., като освен това бил направен опит тези факти по заблуждаващ начин да бъдат представени като достоверни чрез посочване, че същите са били споделени включително и от учители. С оглед на това въззивният съд приемал, че е налице противоправно поведение от страна на „ОФФ Медия“ АД [населено място], което в качеството си на възложител било публикувало неверни и позорящи твърдения по отношение на К.-М.. По делото било установено и че вследствие на това противоправно поведение К.-М. била претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в преживяване на негативни емоции от накърняването на нейните чест, достойнство и добро име. В подкрепа на този извод били показанията на свидетелите Р. К. и М. М. Свидетелката К. била заявила, че К.-М. била потисната и емоционално срината след статията, като тя и екипът й са били извикани от министъра на образованието и науката, за да дадат обяснения. От показанията на свидетеля М. също се установявало, че след публикуването на статията К.-М. се затворила в себе си, спряла да отговаря на телефонни обаждания от журналисти, започнала да вдига кръвно и да качва килограми, като през месец ноември свидетелят я помолил да си подаде оставката, но тя успяла да направи това в по-късен момент. Че статията е получила широк обществен отзвук, се установявало от показанията на свидетелката К. за това, че статията била обявена в бюлетина на министерството и че К.-М. е дала телевизионно интервю по БТВ по темата. Изнесената информация била станала повод за последващи статии от други медии на следващия ден, които били приложени към отговора на исковата молба, като в статията от „Дневник“ дори имало позоваване на процесната публикация на „ОФФ Медия“ АД [населено място]. Съставът на Софийски градски съд приел, че са налице всички предпоставки за ангажиране на отговорност по чл. 49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД. Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не можели да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение не било компенсаторно, а заместващо и се определяло съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 от ЗЗД-по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/23.12.1968 година понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не било абстрактно понятие. То било свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябвало да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Справедливо по смисъла на чл. 52 от ЗЗД обезщетение, означавало да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент на всички понесени от конкретното увредено лице болки, страдания и неудобства-емоционални, физически и психически сътресения, които намирали не само отражение върху психиката му, но му създавали и социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното му състояние и които в своята цялост представлявали конкретните неимуществени вреди. Същевременно обезщетението за неимуществени вреди имало паричен израз, поради което всякога се явявало детерминирано и от икономическите условия в страната. След, като взел предвид установените от свидетелите отрицателни душевни изживявания на К.-М., преживения стрес, потиснатост и емоционален срив, широкото отразяване на процесната информация в медиите през дните, непосредствено следващи публикуването на статията, което е наложило К.-М. да участва и в телевизионно интервю, както и да дава обяснения на министъра на образованието и науката, въззивният съд приел, че справедливият размер на дължимото обезщетение е 3000.00 лева. При определяне на справедливия размер на обезщетението въззивният съд отчитал също така, че по делото не били ангажирани доказателства за интензивни и продължаващи извънредно във времето душевни болки и страдания. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК „ОФФ Медия“ АД [населено място] е формулирало следните правни въпроси, по които иска допускането на въззивното решение до касационен контрол, а именно: длъжен ли е ищецът с оглед на редовността на исковата молба, да посочи от кои конкретно изрази и действия на журналиста е засегнат и при множество деяния следва ли задължително съдът да определи дали е налице свързаност на деянията, която води до разглеждане на един иск за определяне на общо обезщетение или има разделност на деянията, при която са налице няколко иска, за които трябва да се определят отделни обезщетения; за това подлежат ли на проверка за вярност фактическите твърдения и оценката на фактите дадена в журналистическата статия; за това противоправно ли е действие представляващо предоставяне на информация в журналистическа статия, което не е обидно, клеветническо, включително и когато информацията може да не е вярна; противоправно ли е поведението по изразяване на негативна оценка относно лице, когато името му се свързва с обществен въпрос, касаещ неговия пост, когато тази свързаност не е доказана; за това длъжен ли е съдът да определи кои изрази засягат достойнството на ищеца и дали се касае за оценъчни твърдения или за твърдени факти; представлява ли негативна критика срещу публична личност съдържаща се в журналистическа статия нарушаване на изискванията на чл. 32, ал. 1 от КРБ и за това представлява ли обида и/или противоправно поведение задаването на въпрос, с който лице, заемащо публична позиция е попитано дали действията му са продиктувани от корупционен интерес. По отношение на първия въпрос се твърди, че е налице противоречие с решение № 12/06.02.2013 година, постановено по гр. д. № 449/2012 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о. и решение № 204/12.06.2015 година, постановено по гр. д. № 7046/2014 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. Въпросът е съществен, но не обуславя допускането на обжалваното решение до касационен контрол. В случая в исковата молба се съдържат достатъчно данни за това, от кои изрази и действия на журналистката, в процесната статия, К.-М. се счита за засегната, като при постановяване на решението си въззивната инстанция се е съобразила с тези нейни твърдения и е преценявали дали въз основа на същите може да бъде ангажирана отговорността на „ОФФ Медия“ АД [населено място] за причинени от статията вреди. Посоченото от касатора решение № 204/12.06.2015 година, постановено по гр. д. № 7046/2014 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. разглежда случай, при който вредите са били причинени вследствие, на няколко поредни статии, публикувани в различни броеве на изданието на ответника през непродължителен период от време. Именно за тази хипотеза е даден и отговора на правния въпрос, че в случаите на причиняване на неимуществени вреди с няколко деяния, които са свързани обективно помежду си и са осъществени в непродължителен период от време, обезщетението се определя глобално. Ищецът не е длъжен да разграничи какво обезщетение претендира за вредите, причинени с всяко от отделните деяния. Ищецът може да поясни в исковата си молба как оценява вредите от всяко от деянията, но това не е условие за нейната редовност. Дори ищецът да е направил такова разграничение, когато съдът установи наличие на обективна връзка между деянията и общо причиняване на неимуществени вреди, той дължи определяне на глобално обезщетение при отчитане на кумулирания ефект от отделните деяния. В случая обаче вредите са причинени от една статия,, която е публикувана в онлайн платформата на „ОФФ Медия“ АД [населено място], поради което не може да се говори за няколко деяния, поради което при постановяването на обжалваното решение съставът на Софийски градски съд не е действал в противоречие с посоченото решение на ВКС, а така поставения правен въпрос не е обусловил изводите на въззивния съд. В случаите, когато се касае до обща неделима вреда, която е причинена от действията на няколко лица, те отговарят солидарно и увреденият може да търси пълния размер на обезщетението от всеки един от тя, но в случая въззивният съд не е разглеждал такава хипотеза и не се е произнасял за определяне на дължимо се при условията на солидарност обезщетение за неимуществени вреди, нито пък е разпределял солидарната отговорност между различните деликвенти. По отношение на втория от посочените по-горе въпроси се твърди противоречие с решение № 204/12.06.2015 година, постановено по гр. д. № 7046/2014 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. В същото е посочено, че оценъчните съждения не могат да се проверяват за тяхната вярност-те представляват коментар на фактите, а не възпроизвеждане на обстоятелства от обективната действителност. За вярност могат да бъдат проверявани само фактическите твърдения, но не и оценката на фактите. Не е противоправно поведението при изказани мнения с негативна оценка, пряко или косвено засягащи конкретно лице, когато името му се коментира или се предполага във връзка обществен въпрос, свързан с неговия пост, дейност или занятие. Такива оценки не могат да ангажират отговорността на автора им за обезщетяване на причинени неимуществени вреди на адресата, ако не засягат достойнството на личността (т. е. ако не съставляват обида). Идентично становище е застъпено и във второто решение, на което се позовава касатора, а именно решение № 62/06.03.2012 година, постановено по гр. д. № 1376/2011 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. В конкретния случай не се установява твърдяното от касатора противоречие, което да обоснове допускането на обжалваното решение до касационно обжалване, тъй като въззивният съд не е приемал, че съдържащите се в публикацията оценъчни твърдения подлежат на проверка за вярност. Освен това не обуславят допускането на касационно обжалване на решението на Софийски градски съд, както третия, така и четвъртия от поставените от „ОФФ Медия“ АД [населено място] в изложението му по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК въпроси. Даденото от въззивният съд разрешение на тези въпроси е в съответствие с разрешението им дадено в решение № 12/06.02.2013 година, постановено по гр. д. № 449/2012 година, решение № 85/23.03.2012 година, постановено по гр. д. № 1486/2011 година и решение № 204/12.06.2015 година, постановено по гр. д. № 7046/2014 година, двете по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. Сама по себе си негативната критика срещу публична личност съдържаща се в журналистическа статия не представлява нарушаване на правото по чл. 32, ал. 1 от КРБ, в какъвто смисъл е даденото в решение № 7/04.06.1996 година, постановено по конст. д. № 1/1996 година на Конституционния съд на РБ. Съгласно същото решение правото по чл. 39-чл. 41 от КРБ не е неограничено, като ограничаването му е допустимо с цел охраната на други, също конституционно защитими права и интереси, и може да става единствено на основанията, предвидени в Конституцията. Не се допуска ограничаването им със закон на други, извън посочените в Конституцията основания. Сред тези основания, възможността да се осъществи намеса в правото свободно да се изразява мнение, когато то се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго, е най-голяма, тъй като по този начин се охраняват честта и достойнството и доброто име на личността съгласно чл. 4, ал. 2 и чл. 32, ал. 1, изр. 2 от Конституцията. Това конституционно ограничение не означава, че не може да бъде осъществявана публична критика, особено на политически фигури, държавни служители и държавни органи. На това тълкуване е основана и намерилата израз в посочените по-горе решения на ВКС съдебна практика, съгласно, която оценъчните твърдения могат да бъдат основание за ангажиране на отговорността на журналиста, съответно издателя за вреди, ако излизат извън рамките на свободата на словото по чл. 39, ал. 1 от КРБ и засягат достойнството на личността. В случая съставът на Софийски градски съд е приел, че процесната статия съдържа неверни твърдения, но освен тях тя съдържа и позорящи твърдения по отношение на К.-М.. Посочено е, че в края на статията освен информация за това, че до МОН са били изпратени 8 въпроса за причините за предстоящите уволнения, се съдържал и следният цитат: „Информацията, която получихме, ни провокира да зададем и следния въпрос: Г-жо К., как ще коментирате сведенията, които имаме, включително от учители, че зад решението за уволнения на директори стои не професионален, а корупционен интерес? Получавали ли сте пари на ръка, за да уволните директори/и?“. По този начин под формата на въпрос всъщност се излагали твърдения за наличието на корупция и неправомерно поведение от страна на К.-М., като се внушавало, че тя е получила облага, която не й се следва под формата на парични средства, за да извърши т. нар. „чистка“, като се твърди, че такава информация била получена, включително от учители. Тези твърдения несъмнено имали позорящ характер, като верността им не била доказана по делото чрез каквито и да било доказателства, поради което следвало да се приеме, че същите са неверни. Разпространяването на подобни позорящи и неверни твърдения не можело да бъде оправдано чрез позоваване на задължение на журналист да опише всичко, което е чул по даден случай. Именно това твърдение е послужило като основание съставът на Софийски градски съд да приеме, че трябва да бъде ангажирана отговорността на „ОФФ Медия“ АД [населено място] за претърпените от К.-М. вреди. С оглед на това възприетото от въззивния съд не противоречи на посочената по-горе практика на Конституционния съд на РБ и на ВКС. Поради това не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Софийски градски съд и по петия от поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК въпроси. Що се отнася до шестия въпрос отговор на същия се съдържа в посочената по-горе то отговор на същия се съдържа в посочената по-горе практика на Конституционния съд на РБ и на ВКС, което изключва допускането на обжалваното решение до касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК по този въпрос. Същият не обуславя допускането на решението до касационно обжалване и по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, доколкото даденото му от въззивния съд разрешение е в съответствие с установената практика. Освен по посочените по-горе въпроси „ОФФ Медия“ АД [населено място] е поискало допускането на касационно обжалване на въззивното решение и по въпроса за това длъжен ли е съдът да обсъди всички доводи на страните, които имат отношение към делото. Този въпрос е съществен, но също както и останалите не обуславя допускането на решението на Софийски градски съд до касационно обжалване, тъй като то е съобразено с установената съдебна практика, задължаваща съда при постановяване на решението си до обсъди всички доводи, твърдения и възражения на страните, които са във връзка с предмета на делото. Освен това в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК „ОФФ Медия“ АД [населено място] е поискало обжалваното решение на Софийския апелативен съд да бъде допуснато до касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 2, от ГПК. Липсват твърдения и обстоятелства, от които да бъде направен извод, че обжалваното въззивно решение е вероятно нищожно или недопустимо, поради което не са налице предвидените в чл. 280, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 от ГПК предпоставки за допускането му до касационно обжалване. Не е налице и предвидената в чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК предпоставка за това, а именно очевидна неправилност на решението. Поначало неправилността на съдебното решение представлява основание за касационно обжалване на въззивното решение. Както е посочено и в ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГК на ВКС наличието на такава се преценява от съда не във фазата на допускане на касационното обжалване, а след това, в производството по чл. 290 и следващите от ГПК, след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства както поотделно така и в тяхната взаимовръзка. Поради това предвидената като основание за допускане на касационното обжалване очевидна неправилност не се припокрива изцяло с неправилността на съдебното решение, като основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК. Невъзможността за извършване на проверка на решаващите изводи на въззивния съд в производството по чл. 288 от ГПК налага проверката за наличието или не на очевидна неправилност на решението, като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, да се извършва, без да се прави проверка на действително съществуващите пороци на съдебния акт, само въз основа на мотивите на същия и наличната в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК обосновка в тази насока. В случая твърденията за очевидна неправилност на обжалваното решение се припокриват с твърденията в касационната жалба за допуснати от съда нарушения при установяване на фактите и неправилно приложение на материалния закон, които от своя страна са довели до неправилен извод по съществото на спора. Тези твърдения обаче са такива обосноваващи основания за касационно обжалване по смисъла на чл. 281, т. 3 от ГПК и не могат да бъдат проверени, без да се извърши проверка на решаващата дейност на въззивния съд. Затова те не могат да обосноват предвиденото в чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване. Предвид на изложеното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, пр. 3 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 3781/27.05.2019 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ-Д въззивен състав, постановено по гр. д. № 12 076/2018 година в обжалваната му част по подадената срещу него от „ОФФ Медия“ АД [населено място] касационна жалба с вх. № 88 870/08.07.2019 година и такова не трябва да се допуска. С оглед изхода на делото „ОФФ Медия“ АД [населено място] ще трябва да заплати на В. Ф. К.-М. сумата от 2000.00 лева разноски по делото. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение