Определение № 611 от 28.07.2023 г. на ВКС по т. д. № 1090/2023 г.

Производството е по чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на „Свинекомплекс Дунавци“ ЕООД срещу определение № 231/31.03.2023г. по т.д. № 372/2022г. на Софийски апелативен съд, 6 състав, с което е оставена без разглеждане подадената от настоящия частен жалбоподател молба с вх. № 4537/27.02.2023г. В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно, поради противоречието му с разпоредбата на чл.248, ал.1 от ГПК. Частният жалбоподател счита за неправилен извода на Софийски апелативен съд, че съдебният акт, с който се е произнесъл по разноските по делото, е решение №717/15.11.2022г., а не определение № 6/06.01.2023г. Твърди, че едва след постановяване на определението е възникнала възможността за подаване на молба по реда на чл.248, ал.1 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските. Ответникът „Вианд“ ЕАД, [населено място], не изразява становище по основателността на частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С решение №717/15.11.2022г. по т.д. №732/2022г. Софийски апелативен съд е потвърдил решение №343/01.04.2022г. по т.д. №1024/2021г. на Софийски градски съд, поправено с решение №698/10.06.2022г. по същото дело, както и е отменил постановеното от първоинстанционния съд по реда на чл.248 от ГПК определение №1924/10.06.2022г., като е отхвърлил подадената от „Свинекомплекс Дунавци“ ЕООД молба по чл.248 от ГПК. С определение № 6/06.01.2023г. по т.д. №732/2022г. по молба на „Вианд“ ЕАД Софийски апелативен съд е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 717/15.11.2022г., като е постановил, че преди абзаца „Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280 от ГПК“ следва да се чете текстът „Осъжда „Свинекомплекс Дунавци“ ЕООД да заплати на „Вианд“ ЕАД на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 2775 лв. – разноски по делото пред САС“. С молба с вх. № 4537/27.02.2023г. „Свинекомплекс Дунавци“ ЕООД е поискал изменение на решението в частта за разноските. С разпореждане № 430/06.03.2023г. по т.д. № 732/2022г. Софийски апелативен съд е указал на молителя да уточни искането си, обективирано в подадената молба. С молба с вх. № 7236/28.03.2023г. „Свинекомплекс Дунавци“ ЕООД е посочил, че иска изменение на определение № 6/06.01.2023г. в частта за разноските. За да остави без разглеждане молба с вх. №4537/27.02.2023г., Софийски апелативен съд е приел, че се е произнесъл по разноските по делото с решение № 717/15.11.2022г., тъй като изрично е формирал волята си за дължимост на разноски от „Свинекомплекс Дунавци“ ЕООД в полза на „Вианд“ ЕАД в размер на сумата от 15 лв. – държавна такса по частната жалба и сумата от 2760 лв. – разход за заплатено адвокатско възнаграждение. Отбелязал е, че предвид нормата на чл.248 от ГПК това е съдебният акт, чието изменение в срока по чл.248 от ГПК страните могат да поискат от съда. Изтъкнал е, че молителят изрично е отрекъл, че искането му се отнася до изменението на този съдебен акт. Намерил е, че дори и да се приеме, че искането му е за изменение на решението, молбата е недопустима като просрочена, доколкото е подадена след изтичане на срока по чл.248 от ГПК, броен от 28.11.2022г., когато на страната е връчен препис от решението. На следващо място, Софийски апелативен съд е изложил съображения, че с определение №6/06.01.2023г. не се е произнесъл по дължимите по делото разноски, а е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в решението. Посочил е, че ако страната счита съдебния акт за неправилен, редът за защита срещу преценката на съда за наличието на очевидна фактическа грешка е чрез подаване на жалба срещу съдебния акт, като такава воля страната не е заявила и след указанията по реда на чл.101 от ГПК. В допълнение, въззивният съд е отбелязал, че дори и да се приеме, че с определение № 6/06.01.2023г. за пръв път се е произнесъл по разноските по делото, същото би имало характеристиките на определение по чл.248 от ГПК и не би подлежало на ново изменение по реда на чл.248 от ГПК. Акцентирал е, че редът за защита е чрез частна жалба, каквито указания е дал с разпореждане №430/06.03.2023г., но страната въпреки това е поддържала, че искането й не е за обжалване на акта, а за изменението му по реда на чл.248 от ГПК. Заключил е, че доколкото съдът не може да излезе извън искането на страната, предвид диспозитивното начало в гражданския процес, същото следва да бъде оставено без разглеждане като недопустимо. Настоящият състав на ВКС намира, че частната жалба е основателна. Постановеното по реда на чл.247 от ГПК решение /определение/ заедно с поправеното решение съставляват неделимо цяло, но в случая доколкото едва с определение № 6/06.01.2023г. Софийски апелативен съд е обективирал формираната в мотивите на решение № 717/15.11.2022г. воля относно дължимите от страните разноски за въззивното производство, по съществото си молба с вх. №4537/27.02.2023г. представлява искане по чл.248 от ГПК - за изменение на постановения за първи път диспозитив по искането на „Вианд“ ЕАД за присъждане на разноски. Както и частният жалбоподател е посочил, преди постановяването на определение №6/06.01.2023г. той не е имал правна възможност да иска изменение на решение № 717/15.11.2022г. в частта за разноските, именно поради липсата на изрично произнасяне /в диспозитив/ в този смисъл. При така установеното, срокът за подаване на молба по чл.248 от ГПК е започнал да тече от 27.01.2023г., когато на „Свинекомплекс Дунавци“ ЕООД е връчен препис от определение №6/06.01.2023г. и е изтекъл на 27.02.2023г. Молбата за изменение на въззивното решение, поправено с определение по реда на чл.247 от ГПК, е подадена на 27.02.2023г., т.е. в преклузивния срок по чл.248, ал.1 от ГПК. Ето защо молбата е допустима, а Софийски апелативен съд неправилно е оставил същата без разглеждане. Обжалваното определение следва да се отмени и делото да се върне на апелативния съд за произнасяне по същество по искането по чл.248 от ГПК. Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение