Определение № 2530 от 18.09.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3295/2023 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба с вх. № 13448/21.09.2022 г. (с дата на пощенското клеймо – 19.09.2022 г.), подадена от Ж. В. С. и О. Н. С., чрез адвокат А. И., срещу определение № 1531 от 28.06.2022 г. по ч. гр. д. № 854/2022 г. на Окръжен съд – Бургас в частта, с която е отменено определение № 1934 от 01.04.2022 г. по гр. д. № 9092/2021 г. на Районен съд – Бургас в частта, с която е отхвърлена молбата на „ТРС“ ЕАД по чл. 248 ГПК за присъждане на разноски в размер на 1300 лв., и вместо това въззивният съд е осъдил Ж. В. С. и О. Н. С. да заплатят на „ТРС“ ЕАД съдебни разноски в размер на 1300 лв. Окръжен съд – Бургас е съобразил, че на 31.12.2021 г. Ж. В. С. и О. Н. С. са подали искова молба срещу Храм „С. Г.“ - [населено място] и „ТРС“ ЕАД; на 07.01.2022 г. Районен съд - Бургас е разпоредил да се изпрати препис от исковата молба на ответниците; на 09.02.2022 г. „ТРС“ ЕАД е направило искане за предоставяне на четливи копия от приложенията към исковата молба, за да подготви отговор по чл. 131 ГПК, като към молбата е представено писмено пълномощно; на 15.02.2022 г. Районен съд - Бургас е прекратил производството по делото; на 23.02.2022 г. „ТРС“ ЕАД е подало писмен отговор по чл. 131 ГПК, като към отговора е представен списък с разноски по чл. 80 ГПК, договор за правна помощ и документ за платен адвокатски хонорар в размер на 1300 лв. Съдът е изложил, че съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. Посочил е, че в конкретния случай „ТРС“ ЕАД е представило писмен отговор по чл. 131 ГПК, към който са представени списък на разноските, договор за правна помощ и доказателство за платен адвокатски хонорар. Приел е, че действително, отговорът, ведно с цитираните документи, е депозиран след определението за прекратяване, но това не променя извода му за дължимост на разноските, тъй като същите са извършени в резултат на указания, дадени с разпореждане на съда от 07.01.2022 г. Жалбоподателите намират определението, в атакуваната от тях част, за неправилно. В изложението към частната касационна жалба излагат, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, решавани противоречиво от съдилищата (чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК), и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Формулират следните въпроси: 1. Допустимо ли е присъждане на адвокатско възнаграждение за две инстанции, когато производството по делото е прекратено преди да бъде извършена реална правна работа от адвокат; 2. Допустимо ли е присъждане на адвокатско възнаграждение за две инстанции, когато по делото е представено пълномощно на адвокат, което е без дата и не е представено в оригинал, ведно с договор за правна помощ; 3. Следва ли да се присъждат разноски на ответника в настоящия случай, когато отговор на исковата молба е депозиран след постановено определение за прекратяване на делото; 4. Намира ли приложение в настоящия случай Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. От насрещната страна „ТРС“ ЕАД е постъпил отговор, в който са изложени съображения за липса на основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата. Настоящият съдебен състав намира, че частната касационна жалба е постъпила в законоустановения срок за обжалване, срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК урежда, че по отношение на частните касационни жалби приложение намира чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК допускането на касационно обжалване е предпоставено от произнасянето от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивния акт (чл. 280, ал. 2 ГПК). Съгласно постановките на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда в обжалваното решение/определение. Неформулирането на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Допълнително касаторът следва да аргументира наличието на някое от допълнителните основания за допускане на касационно обжалване, визирани в чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. В случая жалбоподателите са се позовали едновременно на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, но не са уточнили формулираните от тях въпроси към коя от двете хипотези се отнасят; не са визирали конкретна практика по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, на която определението на Окръжен съд – Бургас противоречи; не са се мотивирали защо считат, че въпросите (или някои от тях) са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно дадените в т. 4 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС задължителни разяснения точното прилагане на закона и развитието на правото по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, като правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Същевременно първият от въпросите е формулиран изцяло според защитната теза на жалбоподателите и не отговаря на обстоятелствата по делото, съгласно които преди „ТРС“ ЕАД да бъде уведомено за прекратяването на делото, от пълномощника му е постъпил в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК подробен отговор на исковата молба, с приложени писмени доказателства и направени множество доказателствени искания, а присъдените разноски не са за две, а за една съдебна инстанция. Последното съображение е относимо и към втория въпрос, като по отношение на този въпрос следва да се отбележи и че той въобще не е обсъждан от въззивния съд при формиране на изводите му. Третият въпрос не е такъв по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а е по съществото на спора, повдигнат пред ВКС, като на него се дължи отговор едва след допускане на касационно обжалване. Четвъртият въпрос също не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като е твърде общ, като относно него важи и казаното за въпрос № 3. Определението на Окръжен съд – Бургас е валидно и допустимо. Същото не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено при грубо нарушение на материалния и процесуалния закон и не е явно необосновано. Изложеното обуславя извод за липса на основания за допускане на касационно обжалване. На дружеството-ответник не следва да се присъждат разноски за настоящото производство. Настоящият съд споделя практиката на ВКС, че разпоредбата на чл. 81 ГПК е неприложима в производството по чл. 248 ГПК, тъй като определението, което се постановява по посочения ред, няма самостоятелен характер. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,