Определение № 202 от 07.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2461/2015 г.

Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по касационната частна жалба с вх.№ 3839 от 21.04.2015 г., подадена от П. П. М. и приподписана от адвокат С. Х. от АК – П. срещу определение № 304 от 30.03.2015 г. по ч.гр.д.№ 156/2015 г. по описа на Окръжен съд - Хасково, първи въззивен граждански състав. Заявени са оплаквания, че определението е незаконосъобразно и искане да бъде отменено. Съобразно чл.130 ГПК по делото не се следва размяна на книжа с ответника по иска [фирма] - Д.. Касационната частна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима по смисъла на чл.274, ал.3 ГПК. По наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване съставът на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, намира следното: С обжалваното определение е потвърдено определение № 116 от 09.02.2015 г. по гр.д.№ 36/2015 г. по описа на РС – Димитровград, с което е прекратено производството по предявения от П. П. М. против [фирма] – Д. иск с петитум да бъде признато за незаконно дисциплинарното му уволнение, извършено на 07.02.2000 г., като същото бъде отменено и да бъде възстановен на предишната работа, квалифициран от П. П. М. като претенция по чл.71 от Закона за защита от дискриминация ( в сила от 01.01.2004 г.). Както първоинстанционният, така и въззивният съд са приели, че включително и след дадени му указания по реда на чл.129 ГПК, М. не е изложил никакви обстоятелства, които да кореспондират с фактическия състав по чл.71 ЗЗДискриминация. Същевременно изложените обстоятелства сочат на разрешен с влязло в сила на 18.12.2003 г. решение по спор за законността на дисциплинарното му уволнение, извършено на 07.02.2000 г., като претенциите за отмяна на уволнението, възстановяване на работа и заплащане на обезщетение са отхвърлени. Съобразявайки нередовността на исковата молба и наличието на влязлото в сила решение по исковете за отмяна на уволнението и за възстановяване на работа, съдилищата са приели, че разглеждането на предявената от П. П. М. искова молба е процесуално недопустимо. В приложеното към касационната частна жалба изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поддържа, че жалбата следва да бъде допусната до касационно обжалване по въпроса „Допустимо ли е заради последиците на решен със силата на пресъдено нещо трудово-правен спор да се разгледа иск по Закона за защита от дискриминация, обоснован с последиците за тъжителя от оставането му без работа, търпящ последиците на трайна безработица, вследствие на което му е присъдена пенсия за трудов и осигурителен стаж в минимален размер и съдържа ли се в описанието на фактическата обстановка признак на пряка дискриминация с трайни последици?”. Посочено е, че с обжалваното определение въззивната инстанция не се е произнесла по този въпрос, чието разглеждане се търси в приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. С оглед формираната от въззивния съд правораздавателна воля по процесуално-правния въпрос за допустимостта на иска, ВКС намира, че поставения в изложението въпрос няма изискваното с оглед т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСГКТК обуславящо значение, което да обосновава наличието на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване. По същество това се признава и от самия жалбоподател, доколкото е посочено, че въззивния съд не се е произнесъл по този въпрос. За съда не е съществувало задължение да обсъди същия, тъй като доводи в тази насока не са изложени в адресираната до него частна жалба. С оглед отсъствието на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното определение. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение