Определение № 2206 от 20.07.2026 г. на ВКС по т. д. № 2232/2024 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Касационният жалбоподател „Хаси груп“ ЕООД чрез адв. К. обжалва решение № 322 от 20.05.2024 г. по в.т.д. 628/23 г., по описа на Апелативен съд – София, с което след като е отменил решение № 571 от 02.05.2023 г., СГС, VI-6 състав по т.д. 772/22 г., в частта, с която е отхвърлен предявения от „Бомини аура“ ЕООД против касатора иск с правно основание чл. 92 от ЗЗД за сумата над 8 512, 18 лв. до предявения размер от 136 071,36 лв., представляваща мораторна неустойка по т.д. 8.2. от Договор за строителство № 1 от 27.04.221 г. СМР, както и в частта, с която е уважен насрещният иск с правно основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 73 208,58 лв., представляваща възнаграждение за изпълнен договор за строителство № 1 от 27.04.2021 г., както и протокол № 9 от 07.2.2022 г. и № 10 от 17.02.2022 г., както и в частта за разноските от 18 839,19 лв. и вместо него е осъдил, на основание чл. 92 от ЗЗД, касатора да заплати „Бомини аура“ ЕООД сумата от 127 559,18 лв. (над присъдените 8 512,18 лв.) представляваща стойността на дължима неустойка за забава на основание т. 8.2. от Договор за строителство № 1 от 27.04.2021 г., ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба 26.04.2022 г. до окончателното изпълнение на задължението, както и е присъдил разноски от 13 515,36 лв. и в частта, с която е потвърдено решението за присъждане на сумата от 8 512,18 лв., на основание чл. 92 от ЗЗД. Също така обжалва решението в частта, с която след посочената отмяна на решението в частта, по насрещния иск, с правно основание чл. 266 от ЗЗД, е отхвърлен същият за заплащане на 73 208,58 лв., представляваща възнаграждение за изпълнение по същия договор за строителство, съгласно протоколи обр. № 19 № 9 от 07.02.2022 г. и № 10/17.02.2022 г., намалена с 3 % гаранция за добро изпълнение и е потвърдено решението за отхвърляне на иска с правно основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, над присъдената сума от 73 208,58 лв. до 95 320,42 лв. Моли да се отмени решението и вместо него да се постанови друго, с което изцяло бъде отхвърлен искът за заплащане на неустойка, на основание чл. 92 от ЗЗД, както и да бъде уважен насрещният иск за сумата от 95 320,42 лв., на основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД.

Излага съображения, за нарушение на съдопроизводствените правила при постановяване на решението от въззивния съд, основание за отмяна, съгласно чл. 281, т. 3, пр. 2 от ГПК – нарушения на чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 и чл. 10 от ГПК. Въззивният съд не бил обсъдил доказателствата по делото и поради това не бил установил началото на срока за изпълнение на СМР. Този факт е от значение, за да се определи дали е налице забава в изпълнение на задължението. Първоинстанционният съд бил приел, че изявлението на ответника, че строителството е започнало на 24.06.2021 г. представлява признание на факт, който е неизгоден за ищеца и от този момент следвало да се приеме, че е започнало изпълнението. Нямало доказателства за предаване с нарочен протокол на архитектурните проекти и разрешението за строеж на изпълнителя, изпълнението на СМР било започнало. Оспорва извода на въззивния съд, че изпълнението е следвало да започне на 21.05.2021 г. Технически е било възможно най-рано да започне от 24.06.2021 г.

Подробно мотивира нарушение на материалния закон, основание за отмяна съгласно чл. 281, т. 3, пр. 1 от ГПК. Конкретно на чл. 20 от ЗЗД относно тълкуването на т.3.2 от договора относно календарния (линеен график). Налице били предпоставки в т.3.2. от договора, като не можела втората предпоставка съгласно т.3.2.2, да настъпи преди първата в т. 3.2.1.

Налице била и грешка във формалната логика на съда, което било основание за необоснованост на решението, основание за отмяна съгласно чл. 281, т. 3, пр. 3 от ГПК. От същите пороци страдал и изводът на въззивния съд за срока за изпълнение на възложените СМР. Излага подробни съображения.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК формулира следните правни въпроси:

Според касатора решението е очевидно неправилно, основание за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал.2, пр. 3 от ГПК.

Счита, че са налице мотиви, с които грубо е нарушена формалната логика.

Поставя следните правни въпроси, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

1. Задължен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и във връзка с доводите и възраженията на страните, като въз основа на това обсъждане да мотивира решението си по съществото на правния спор? Задължен ли е въззивният съд да обсъди всички направени от страните доводи и възражения като изложи съображения кои от тях намира за неоснователни и защо? Задължен ли е въззивният съд да удовлетвори надлежно и в срок направени от страните доказателствени искания, обосновани от направени от тях възражения пред първоинстанционния съд, особено в хипотезата на липса на произнасяне по тези съображения в обжалвания първоинстанционен акт?

Излага съображения, че съдът не е обсъдил доказателствата, установяващи, че предвидения срок за изпълнение в договора от 195 дни бил удължен със срок за корекции във вече извършени СМР, съобразно конструктивен проект, 10 дни и срокът за забава в доставките на арматурни заготовки е увеличен поради избор на доставки от възложителя с 56 дни и срокът, за който не е заплатил работите по протоколи 9 и 10 и досега не платени. С оглед това липсвала забава и съответно искът бил неоснователен.

Съдът не бил обсъдил и доводите за злоупотреба с права при изпълнение на договорните задължения, като касаторът бил се позовал в отговора на исковата молба на чл. 289 от ЗЗД.

Твърди, че съдът неправилно не е допуснал поискани пред него доказателства.

Твърди наличие на основание за допускане по поставения правен въпрос в отклонение то задължителната и трайна практика на ВКС – ППВС 1/53 г, т. 3 и т. 19 от ТР 1/04.01.2001 г. на ОСГК, решение от 17.07.2015 г. по т.д. 674/14 г, II ТО, решение № 74 от 02.07.2020 г. по гр.д. 2701/19 г., III ГО, решение № 133 от 23.10.2019 г. по гр.д. 3565/18 г. ВКС, I ГО, решение № 228 от 01.10.2014 г. по гр.д. 1060/14 г. решение № 15 по гр.д. 4604/14 г., ВКС,IV ГО и решение № 212 от 01.02.2012 г. по т.д. 1106/10, II ТО.

2. Следва ли при спор относно действителната воля на страните и изясняване на съдържанието на сключен между тях договор, съдът да тълкува същия съгласно изискванията на чл. 20 от ЗЗД, тълкувайки отделните уговорки във връзка една с друга, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността, систематичното място на всяка от уговорките и обстоятелствата, при които са направени, изхождайки не от буквалния смисъл на текста, а от смисъла, следващ от общия разум на изявлението и условията, при които е сключен договорът? Въззивният съд в противоречие на действителната уговорка приел, че срокът за изпълнение е 145 дни, а не 195 дни. Следвало да се тълкува текста на чл. 3.2. от договора с Приложение 2 – линеен график. Работите, възложени на „Хаси груп“ ЕООД можели да се извършат чак след извършване изкопните работи от наетия от „Бомини аура“ ЕООД – „Видрица“ ООД.

Твърди наличие на основание съгласно чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК, постановен в противоречие с трайната практика на ВКС, обективирана в: решение № 133 от 2021 г. по гр.д. 3595/19 г. решение № 128/19 г. по гр.д. 887/19 г., II ГО, решение № 64 от 2020 г. по гр.д. 350/19 г., решение № 11/19 г. по гр.д. 3238/19 г.

3. Длъжен ли е съдът при произнасяне по иск за присъждане на неустойка да извърши преценка за нищожност на уговорената неустоечна клауза, поради противоречието й с добрите нрави (чл. 26, ал.1 пр. 3 от ЗЗД), като при формиране на извода си отчете към момента на сключване на договора, дали размерът й, съобразно конкретния договор и обезпеченото по него с неустоечна клауза задължение е уговорен извън присъщите за неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Твърди наличие на основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 то ГПК за допускане на решението до касационно обжалване, поради противоречието му със задължителната трайна практика на ВКС – т. 4 от ТР 1/15.06.2010 г. по тълк.д. 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, както и трайната практика решение № 247 от 11.01.2011 г. по т.д. 1115/10 г., решение № 229 от 21.01.2013 г. по т.д. 1050/2011 г., II ТО.

Ответникът по касационната жалба „Бомини аура“ ЕООД чрез адв. Р. И. оспорва касационната жалба. Счита, че не са налице основания за допускане на решението до касационно обжалване. Излага подробни съображения по всеки от поставените въпроси, аргументирайки, че искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е допустима, подадена предвидения в чл. 283 от ГПК срок, срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.

Въззивният съд е приел за установено между страните, че същите са сключили Договор за строителство № 1 от 27.04.2021 г., с предмет – СМР по описани видове, цени и количество в одобрените за сградата инвестиционни проекти по част „Конструктивна“ и част „Архитектура“, съгласно Приложение 1, неразделна част от Договора, вкл. но не само протоколи за изпитване на бетонови разтвори и сертификати за вложени материали, необходими за издаване на акт обр. 14 за завършване на груб строеж на обект: сграда Аура, жилищна сграда с гаражи и подземен гараж, УПИ ХIII-254, 255,256 от кв. 278, м. Зона Б 19, район Възраждане ПИ с идентификатор по КККР 68134.306.473 и административен адрес [населено място], [улица]-141. Прието е, че СМР са специфицирани по вид количество и единични цени в Приложение 1. По същество предвидените СМР представляват изграждането на стоманобетонна конструкция. Не са възложени изкопни работи, както и изпълнение на ограждащи стени, които са от тухлена зидария и дървената конструкция на покрива на сградата.

Прието е, че в т.3.2. от Договора, страните са уговорили срок за изпълнение съгласно календарен график – Приложение 2 – 195 дни. Срокът започва да тече след предаване на строителната площадка от възложителя и след предаване на всички необходими документи, изисквани от нормативната уредба за изпълнение на строителните дейности – одобрени проекти по всички части, разрешение за строеж на обекта, разрешения и съгласувания за обекта, които обстоятелства следва да са кумулативно.

Протоколът за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строеж бил подписан на 21.05.2021 г., което не било спорно. Също така е установено, че в т. 8.2. от договора страните са предвидили при забава на изпълнителя същият да дължи неустойка от 0,5 % за всеки просрочен ден върху стойността на неизпълнените работи, но не повече от 30 % от стойността на договора.

С покана от 15.3.2022 г. „Бомини аура“ ЕООД бил поканил изпълнителя „Хаси груп“ ЕООД да заплати поради допусната забава от 90 дни уговорената в договора неустойка в максимален размер от 30 % върху стойността на договора, възлизаща на сумата 233 141,456 лв., като при незаплащането в 3 дневен срок, възложителят прихваща вземане за неустойка с остатък от дължимото възнаграждение по договора в размер на 77 641,61 лв. Поканата била получена на 15.03.2022 г.

Прието е, че между страните е налице в сключения договор, клауза за неустойка, съгласно т. 8.2. Прието е, че е уговорено при забавено изпълнение на възложените СМР от изпълнителя да се дължи мораторна неустойка от 0,5 % на ден, върху стойността на неизпълнените СМР за всеки ден забава, съгласно графика за изпълнение, но не повече от 30 % от стойността на договора. Прието е, че не е недействителна така уговорената клауза, липсва противоречие със закона или добрите нрави. Не е уговорена извън присъщите й функции, не е нарушен принципът на справедливост и е изцяло действителна.

Съдът е посочил, че между страните не е спорно, обстоятелството на спиране на строителството и съставяне на акт образец 10 на 15.03.2022 г. По спорния въпрос, налице ли е забава в изпълнение на задължението за предаване на уговореното, в 195 дни, въззивният съд е приел, че липсват доказателства за съставяне на акт обр. 1, с който се удостоверява предаването и приемането на одобрения проект и влязлото в сила разрешение за строеж за конкретния строеж. Промяната в проекта по част „Конструктивна“ също не била предадена на ответника по установения ред. Липсвали протокол за предаване на преработка и заповед на проектанта по част „Конструктивна“, която да е отразена в заповедната книга на обекта за замяна на първоначално одобрените проекти с други и изпълнение на работите съгласно направената преработка. Прието е заключението на вещото лице, че 1-2 дни забава би могло да се постигне при изменение на проекта. Не са регистрирани отклонения.

Прието е, че съгласно т. 3.2. началото на срока за изпълнение се поставя при кумулативно осъществяване на два факта – предаване на строителната площадка, удостоверено с протокол и предаване на одобрени проекти по всички части, разрешение за строеж, разрешения и съгласувания за обект, както и всички други документи. Според въззивния съд, липсва протокол за предаване и приемане на одобрения проект. Въззивният съд е приел, че изпълнението на строителството е започнало на 24.6.2021 г. когато проектантът по геоложка част е посетил обекта и е приел земната основа. Този факт е установен след анализ на признание в отговора на исковата молба от изпълнителя „Хаси груп“ ЕООД и посещение на обекта от проектанта по геоложката част, като била приета основата, разрешено полагането на подложен бетон и фундиране, съгласно проекта, за което била издадена заповед № 1 от 24.06.2021 г. Прието е, че това признание е относно факта, че изобщо е започнало изпълнение на строежа, но по отношение на точния момент, от който е сторено това, въззивният съд е приел, че срокът започва да тече от 21.05.2021 г. Това е установено от Протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строеж, в който се посочва, че извършването на дейностите е станало в присъствие на управителя на двете дружества и е било издадено разрешение за строеж № 70 от 01.04.2021 г. от Главния архитект на Столична община. Въззивният съд, обсъждайки оферта, дадена от изпълнителя, намира, че архитектурният проект му е бил предаден. С оглед КСС е прието, че последният е запознат с архитектурния проект, което изпълнява второто предвидено условие в чл. 3.2 от договора.

Така е оформен извод, че предвидените в чл. 3.2 условия за настъпване на началото на срока за изпълнение на задълженията на „Хаси груп“ ЕООД – предаване на строителна площадка и предаване на одобрени проекти по всички части, разрешение за строеж, разрешения и съгласувания на обекта, са настъпили на 21.05.2021 г., като срокът бил 195 дни. Обсъдил е подробно посочените дейности в линейния график (включващи части, изпълними от „Хаси груп“ ООД) преди изкопните работи, изпълними от друго лице) и подписания протокол за откриване на строителна площадка, като е приел, че изпълнителят е разполагал с необходимите проекти, имало е издадено разрешение за строеж и е имало подписан акт обр. 1.

Срокът е прието, че изтича на 18.11.2021 г., като целият срок от 195 дни включва 50 дни изкопни работи, изпълними от друго лице, срокът за изпълнение на възложените на „Хаси груп“ ООД работи е 145 дни. Към този срок са добавени и 2 дни, които са били необходими за изместване на шайба 2 в сутеренната част на строежа, необходима за укрепване на съседната сграда.

Прието е, че е налице забава за изпълнение на задълженията, като съгласно представените протоколи 9 от 07.2.2022 г. и 10 от 17.02.2022 г., възложителят е изпаднал в забава за 81 дни.

Към изпадане в забава на 18.11.2021 г. изпълнените работи по протоколи 1 – 8, вкл. и съгласно подписаните двустранни документи, означени като сметка опис № 22, възлизали на стойност 718 433,48 лв, с ДДС, без да се приспада 3 % гаранция, което означавало, че стойността на неизпълнените СМР, която представлявала база за изчисляване на мораторната. неустойка била 58 704,69 лв. ( 777 138,17 лв с ДДС, обща стойност на договора – 718 433,48 лв., стойност на изпълнени и приети СМР). За периода от 18.11.2021 г. до 07.02.2022 г. забавата била 81 дни. Направено е изчисление, че е достигнат максималният размер на неустойката от 30 % върху стойността на договора, при забава повече от 60 дни 60 х 0,5 % - 30 %, изчислен при обща цена 777 138,17 лв. с ДДС – 233 141,45 лв. За периода от 7.2. до 15.3.2022 г. когато бил подписан акт обр. 10 за спиране на строителството, не следвало да се начислява неустойка, тъй като била достигната максималната стойност, предвидена в договора за неустойка – 30 %. С приетите СМР на стойност 71 594,81 лв с ДДС на 07.02.2022 г. не можело да се приеме, че са налице неизпълнение СМР, тъй като стойността на договора била достигната 790 028,29 лв, нямало неизпълнени дейности, върху които да се начисли неустойка.

Въззивният съд е приел, че с поканата от 15.03.2022 г. възложителят е поканил изпълнителя да му заплати максималната неустойка от 233 141,45 лв., което не било сторено и било осъществено прихващане със стойността на задължението за заплащане на уговореното възнаграждение по посочените два протокола на стойност 77 641,61 лв., както и със задържаната гаранция от 19 428,45 лв. Прието е, че е настъпил погасителен ефект и дължимата сума е 136 071,36 лв. Това е обусловило извод и за частична отмяна на решението и уважаване на иска в посочения размер. Дължимата сума според съда за неустойка е 136 071,36 лв. Предвид уважената част за неустойка от 8 512,18 лв. е преценил, че решението следва да се отмени и да се присъди допълнително 127 559,18 лв.

По насрещния иск с правно основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД Въззивният съд е приел, че е налице изпълнение, като е установено с протоколи обр. 19 и сметки-опис № 22, в които са отразени изпълнените СМР и тяхната стойност – общо 718 433,48 лв. с ДДС. Претендираното възнаграждение от ищеца е основано на неплатено възнаграждение по протокол № 9 от 07.02.2022 г. и сметка опис № 22 за заплащане на изпълнени СМР на стойност 59 662,34 лв. без ДДС и 71 594,81 лв. с ДДС, като от тази сума била изключена стойността на задържана гаранция от 3 %. По отношение на протокол 10 от 17.02.2022 г. е отразено, че са изпълнени приети СМР на стойност 3 877,96 лв. с ДДС и сметка-опис № 22 към него, в който е налице идентична забележка. За така извършените дейности по посочените протоколи изпълнителят бил издал фактури от 15.03.2022 г. Общата сума на неплатените възнаграждения е 75 427,77 лв.

Прието е, че липсва некачествено изпълнение поради това, че липсват отбелязани забележки при приемане на работите, към датата на подписване на всеки от протоколите № 9 и № 10. Обобщен е извод за дължимост на възнаграждението заедно със стойността на задържаните гаранции за добро изпълнение. Общият размер на вземането е посочен като сума от 95 320,42 лв. С оглед изложените съображения за наличие на изявление за прихващане е прието, че не съществува вземането, тъй като с него е погасено задължението за заплащане на мораторна неустойка.

Допускането на касационно обжалване се извършва при спазване на предпоставките, предвидени в чл. 280 от ГПК.

В настоящия случай, следва да се посочи, че въззивният съд е разгледал първоначално предявения иск от „Бомини аура“ ЕООД срещу „Хаси-груп“ ЕООД, с правно основание чл. 92 от ЗЗД, като претенцията е основана на уговорената в т.8.2. от Договор за строителство № 1 от 27.04.2021 г., сключен между страните, за заплащане на сумата 136 071,36 лв. В исковата молба е посочено, че е налице забава повече от 90 дни. Ищецът е посочил обстоятелството, че стойността на неустойката се определя като се начислява върху цялата стойност на договора, поради некачественото изпълнение, изцяло негодно.

Въззвният съд не е приел, че извършените работи са некачествени до степен на негодност. Напротив, разглеждайки иска с правно основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, е приел, че е налице точно изпълнение и се дължи възнаграждение за изработеното. Въпреки този извод е приел, че неустойката се начислява върху неизпълнената част, като при тълкуване на т. 8.2. е приел, че максималният размер на неустойката е 30 % от стойността на договора и е определил дължимия размер именно чрез това изчисление.

Соченото от касатора основание съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, в случая не е налице. Съгласно практиката на Върховния касационен съд очевидна неправилност е налице когато може да се установи, без извършване на същинска проверка на предвидените в закона основания съгласно чл. 281, т. 3 от ГПК, неправилност на съдебното решение. Това основание включва особено тежки пороци. Според трайната практика на ВКС това могат да са случаите на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в обратен на действителния му смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, особено съществени процесуални нарушения. Такива доводи липсват, въведените са свързани с основания относно неправилността на съдебното решение.

Настоящият съдебен състав намира, че поставеният правен въпрос относно тълкуването на клаузата относно неустойката, съобразно критериите, предвидени в чл. 20 от ЗЗД, е решаващ за определяне изхода на спора по иска с правно основание чл. 92 от ЗЗД. Следва да се уважи искането за допускане на касационно обжалване. С оглед правомощията на касационната инстанция, така както са разяснени в т. 1 от Тълкувателно решение 1/19.02.2010 г. по тълк.д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, следва поставеният въпрос да бъде доуточнен както следва: Относно тълкуването на договора в съответствие с установените в чл. 20 от ЗЗД критерии.

Предвид този извод, следва да се допусне касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, за проверка съответствието на разрешения от въззивния съд в обжалваното решение правен въпрос относно тълкуването на клаузата относно неустойката, съобразно критериите, предвидени в чл. 20 от ЗЗД, с трайната практика на ВКС, изразена в решение №115 от 01.11.2010 г. по т.д.№ 939/09 г. I ТО, т.д. № 523/2008 г., ВКС, II ТО, по т.д. № 666/2010 г., ВКС, II ТО, по гр.д. № 856/2009 г., ВКС ІV г.о., по т.д. № 761/2008 г., ВКС, І т.о., решение № 60079 ОТ 19.01.2022 г. по т.д. № 105/2020 Г., Т. К., І Т. О. на ВКС, решение № 60077 ОТ 15.07.2021 г. по т.д. № 1243/2020 Г., Т. К., І Т. О. НА ВКС, решение № 129 от 12.07.2013 г. по т.д. 558/12 г. II ТО на ВКС, решение № 4 от 04.02.2014 г. по т.д. 23/13 г., ВКС, II ТО, решение 12 от 11.02.2022 г. по гр.д. 2032/21 г. по описа на ВКС IV ГО, решение № 149 от 30.11.2017 г. по т.д. 268/17 г.

Предвид изхода на спора, с оглед приетото за погасено частично вземане за неустойка с вземане за заплащане на възнаграждение, на основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, поради извършено извънсъдебно прихващане, настоящият съдебен състав намира, че изходът на спора изцяло е обусловен от разрешаването на поставения правен въпрос и следва да се допусне касационно обжалване на въззивното съдебно решение, така както е обжалвано, в неговата цялост.

На касационния жалбоподател следва да се даде възможност да представи доказателства за внесена държавна такса в размер на 2 366,17 евро, определена върху обжалвания интерес от 231 391,78 лв. (с равностойност 118 308,74 евро), представляваща сбор от обжалвания интерес от 136 071,36 лв. (с равностойност 69 572,18 евро), по иска с правно основание чл. 92 от ЗЗД и 95 320,42 лв. (48 736,55 евро), отхвърлената част от иска с правно основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, на основание чл. 18, ал. 1, т. 2 от Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по реда на ГПК.

Така мотивиран ВКС