Определение № 514 от 14.06.2017 г. на ВКС по д. № 196/2017 г.

ВКС14.06.2017 г.докладчик Мария Иванова

Диспозитив

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Градски съд София по гр.д. №14167/15 г. от 15.08.16 г. Указва на касатора А. С. да внесе в едноседмичен срок д.т. за разглеждане на жалбата в размер на 500 лв. и в същия срок да представи вносен документ. В противен случай жалбата подлежи на връщане. След изтичане на срока делото да се докладва на председателя на трето г.о. за насрочване в о.с.з. или на докладчика за прекратяване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК. ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на А. С. срещу въззивното решение на Градски съд София по гр.д. №14167/15 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е отхвърлен искът на касатора срещу Я. Я. по чл.45 ЗЗД, за присъждане на сумата от 25 000 лв., като обезщетение за неимуществени вреди от противоправно деяние – публично отправени от ответника клеветнически твърдения за ищеца, в качеството му на председател на ДКЕВР към онзи момент, в посоченото телевизионно предаване от 14.02.13 г. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима. За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК. Намира, че от значение за спора и за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото са въпросите: 1. Налице ли е преклузия досежно искането за допускане на доказателства от въззивната инстанция, след като същите са заявени още в исковата молба и поддържани в първото по делото заседание, пред районния съд, при допуснато от същия съд процесуално нарушение; 2.Изказването на мнение, съдържащо злепоставящи и клеветнически твърдения, изказани в телевизионно предаване, адресирани до конкретно лице, нарушават ли правата на това лице и запретите по чл.45 ЗЗД да не се вреди другиму и тези изказвания надхвърлят ли обема на свободното слово по см. на чл.39, ал.2 КРБ.3. Допустимо ли е обсъждане на доказателство, което не е прието по надлежния ред и съставлява ли това процесуално нарушение? Във връзка с първия от въпросите касаторът е посочил още, че изводите на СГС за настъпила преклузия нарушават чл.266, ал.3 ГПК и противоречат на практиката на ВКС – р. по гр.д. №5100/14 г. на трето г.о. ВКС намира, че следва да допусне касационно обжалване на въззивното решение по първия от поставените въпроси на осн. чл.280, ал.1,т.1 ГПК, поради противоречие с цитираното решение на ВКС по гр.д. №5100/14 г. на трето г.о. Затова

Цитирани разпоредби

8