Определение № 346 от 27.01.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3768/2025 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба В. Н. Д. и от Ц. Д. Петкова, двамата от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Г. против въззивно решение № 298 от 19.11.2024г. по в.гр.д. № 422 по описа за 2024г. на Окръжен съд Добрич, с което е потвърдено решение № 430 от 21.05.2024г. по гр.д. № 3550/2022г. на РС Добрич като по предявения иск с правно основание чл.135 ЗЗД, е прогласена относителната недействителност по отношение на „Първа инвестиционна банка“ АД [населено място] на сключения между В. Н. Д. и Ц. Д. Петкова договор за дарение, обективиран в н.а. № ....., т......, д.№ ......., с който В. Д. е дарил на майка си поземлен имот с идентификатор ................. по КККР на [населено място] с площ от 453 кв.м.,ведно с изградените в имота сгради с идентификатор ................със СП от 60 кв.м. и с идентификатор ...................... със застроена площ от 16 кв.м. и са присъдени разноски. Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от „Първа инвестиционна банка“ АД [населено място], представлявано от изпълнителните директори Б. и П., чрез процесуалния представител юрисконсулт Д., с който изразява становище за липса на изскуемите се предпоставки за допустимост – не са формулирани надлежни въпроси като общо основание и не е налице посоченото специално основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Отделно счита постановеният въззивен акт за правилен, във връзка с което излага доводите си. Претендира направените по делото разноски за юрисконсулско възнаграждение в размер на 300лв. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото: Въззивният съд е приел за основателен предявения иск с правно основание чл.135, ал.1 ЗЗД, поради наличие на изискуемите предпоставки за уважаването му: 1. Ищецът „Първа инвестиционна банка“ АД [населено място] е кредитор на ответника В. Н. Д., който е получил по силата на договор за банков кредит № 027 LD-R-001723 от 13.07.2018г. от него сумата от 46 900лв. със срок за погасяване на 1.03.2028г. Установено е, че длъжникът е преустановил плащанията по така сключения договор през м.11.2018г., а на 5.04.2022г.е обявена неговата предсрочна изискуемост. Впоследствие е подадено заявление от банката по чл.417, т.2 ГПК от банката, издадени са заповед за изпълнение и изпълнителен лист. След подадено възражение от ответника, е предявен иск по чл.422 ГПК, който е уважен с влязъл в сила акт на 12.4.2023г., 2. Междувременно, на 24.09.2021г., длъжникът /първият ответник/ е прехвърлил безвъзмездно, чрез дарение на своята майка /втората ответницата/ собствеността върху процесните имоти, с което е увредил интересите на своя кредитор /доколкото се е разпоредил с притежавано от него имущество, което служи за удовлетворение на кредитора/ и 3. Наличие на законоустановена презумция по чл.135, ал.2 ЗЗД, за знание, пред вид обстоятелството, че надарената е майка на прехвърлителя. В представеното изложение, касаторът общо се позовава на основанията за допустимост по чл.280 ГПК, поставяйки следният въпрос: Отказването на ищеца от правото си на информация от публичния имотен регистър и да учреди договорна ипотека върху процесния имот, с която да обезпечи отпуснатия от него кредит, както и недопускането на свидетел – при наличието на неоспорено писмено начало- правят ли иска по чл.135 ЗЗД допустим и доколкото същият би могъл да бъде основателен? Настоящият съдебен състав намира, че по поставеният въпрос не може да се допусне касационно обжалване, защото освен че е неясен, още и не е свързан с решаващите доводи на съда и не е от значение за изхода на делото, т.е. не отговаря на изискването за общо основание за допустимост, съгласно разясненията, посочени в т.1 от ТР № 1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Основателността на иска по чл.135 ЗЗД е обусловена от наличието на три предпоставки – наличие на действително вземане, увреждащо действие и знание за увреждането. Дали кредиторът ще ползва информация от публичния имотен регистър и какви предварителни мерки ще предприеме за да обезпечи вземането си /включително дали ще учреди ипотека или не/ са въпроси, които не са от значение за основателността на иска по чл.135 ЗЗД. Съгласно т.1 от ТР № 1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС – „материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му“. Касаторът е длъжен да посочи такъв, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес и когато поставеният въпрос не отговаря на посочените условия, касационно обжалване не е възможно да бъде допуснато. Върховният касационен съд не може да допусне касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който е посочил касаторът. Същите мотиви важат и за частта от поставения въпрос, касаещи недопускането на свидетел „при наличието на неоспорено писмено начало“, които са изцяло неясни и без връзка с предмета на спора. С оглед изхода на спора, направеното искане, на основание чл.78, ал.8 ГПК, в полза ответната страна следва да се присъдят разноски за юрисконсулско възнаграждение в размер на 150лв. съгласно т.25а, ал.1 от Наредба за заплащане на правна помощ, съгласно препращането по чл.37, ал.1 ЗПП. Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд