Определение № 5782 от 11.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4690/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на С. К. А. срещу определение № 370/17.09.25г., постановено по ч.гр.д. 483/25г. на ПлАС, с което е потвърдено определение на Пазарджишки окръжен съд, с което е оставена без разглеждане исковата й молба. Въззивният съд е приел, че ищцата е предявила иск по чл. 2б ЗОДОВ против Пловдивски окръжен съд и иск по чл. 45 ЗЗД срещу адвокат Е. М., затова че съдът бил предоставил незаконно електронен достъп на адвоката до в.гр.д. 1138/23г. на Пловдиски окръжен съд. Въззивният съд е констатирал, че исковата молба била оставена без движение от първоинстанционния съд за уточнение на петитума и на обстоятелствената част на иска, но в дадения срок вместо уточнение ищцата била предявила нови искове. При това положение въззивният съд е потвърдил като правилно определението за връщане на исковата молба. В частната касационна жалба на С. К. са изложени твърдения, че определението на въззивния съд е незаконосъобразно, тъй като първоинстанционният съд бил длъжен първо да се произнесе по искането й за освобождаване от държавна такса. В изложението към жалбата се повтарят твърденията за незаконност на определението на ПлАС, но не се формулират правни въпроси. ВКС счита, че липсва основание за допускане на касационно обжалване. Съдебната практика неотклонно приема, че съдът е длъжен да се произнесе първо по искането за освобождаване от държавна такса, преди да върне исковата молба, поради неплатена държавна такса. В случая обаче, първоинстанционният съд не е постановил определението си в противоречие с практиката на ВКС. Първоинстанционният съд е върнал исковата молба на ищцата не поради неплатена държавна такса, а заради неотстранена нередовност на исковата молба, изразяваща се в констатирано противоречие между обстоятелствена част и петитум. Съдът в определението си изрично е посочил, че относно искането за освобождаване от държавна такса и евентуално даване на указание за плащане на държавна такса, ще се произнесе след отстраняване на другата нередовност, а именно констатираното противоречие между обстоятелствена част и петитум. Не е налице очевидна неправилност на обжалваното определение, доколкото въззивният съд е приел, че първоинстанционнит съд не е процедирал в противоречие с практиката на ВКС. В изложението към частната касационна жалба не са и формулирани правни въпроси, поради което липсва и общата предпоставка от хипотезата на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО