Определение № 644 от 17.12.2020 г. на ВКС по т. д. № 703/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Подадена е касационна жалба от М. К. П. против решение № 217/21.01.2020 г. по в.гр.д. № 4078/2019г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 2630/ 11.04.2019г. по гр.д. № 9945/2017г. на СГС за отхвърляне на иска на касаторката против ЗД”Бул Инс”АД за заплащане на разликата над 100 000лв. до 200 000лв., на осн.чл.432 КЗ, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на Б. Д. Р. при ПТП на 02.06.2016г. Подадена е и касационна жалба от ЗД”Бул Инс”АД против решение № 217/21.01.2020 г. по в.гр.д. № 4078/2019г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 2630/ 11.04.2019г. по гр.д. № 9945/2017г. на СГС за осъждане на застрахователя да заплати на М. К. П. сумата от 100 000лв., на осн.чл.432 КЗ, представляваща обезщетение за неимуществени вреди. Касаторите поддържат, че въззивното решение е неправилно в съответните обжалвани от тях части, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Взаимно си оспорват касационните жалби. Не е постъпил отговор от третото лице – помагач на застрахователя А. Б. К.. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Кaсационните жалби са редовни - подадени от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на 02.06.2016г. е настъпило ПТП между л.а. Опел Вектра и л.а. Фолксваген Голф, при което е починал внукът на М. П.. Гражданската отговорност на водача на л.а. Опел Вектра е била застрахована при ответника-застраховател към момента на ПТП. САС е приел, че спорни въпроси между страните, по които има оплаквания във въззивните жалби са – материалноправно легитимирана ли е ищцата да претендира заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на Б. Р., респ. какъв размер обезщетение й се дължи и налице ли е съпричиняване на увреждането от страна на починалия. Въззивната инстанция се е позовала на ППВС № 5/69г., според което, когато между пострадалия при непозволено увреждане и други лица, извън тези посочени в ППВС № 4/61г. /възходящи, низходящи, съпруг на починалото лице/, са създадени отношения, напълно сродни с тези посочени в постановлението от 1961г., е справедливо да се присъжда обезщетение и на тези лица, като такива лица са отглежданото, но неосиновено дете, както и съжителите на съпружески начала. В разглеждания случай според САС правопораждащите факти, изложени в обстоятелствената част на исковата молба са за отношения между ищцата и починалия като между майка и дете. Без значение е, че ищцата не е взела починалия, за да го осиновява или не е предприела действия за такава процедура. САС е посочил, че ППВС № 5/69г. дава право на обезщетение за неимуществени вреди от смърт при деликт при изградени трайни отношения, идентични по съдържание с отношенията родител-дете и само като пример е посочено отглежданото, но неосиновено дете. Водещо в случая като основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди според апелативния съд е обстоятелството, че между бабата и починалия Б. е имало трайна и силна връзка, емоционално, духовно, имуществено идентична с връзката между майка и дете. Въз основа на свидетелските показания е било прието, че М. П. е осигурила семейна среда на Б., издържала го е, давала му е любов, дом, грижи, водила го е на училище и въобще е заместила в неговия живот липсващата майка. Ето защо решаващият съд е приел, че между ищцата и починалия са се развили отношения в пълен обем идентични на родствените отношения между майка и син, поради което няма основание да се отрече правото на ищцата да претенцира обезщетение за своята загуба, по същия начин, както биха имали право на обезщетение и кръвните родители на починалото лице, ако биха претърпели такива вреди. Съдът е кредитирал заключението на СПЕ, според което със смъртта на Б. ищцата е претърпяла тежка психотравма, която е довела до остра стресова реакция, след което е възникнало състояние на протрахиран отговор към психотравмиращото събитие с невротично-депресивна симптоматика, която носи характеристиките на протрахирана депресивна реакция. Прието е било, че психологическата травма вследствие на трагичния инцидент е с траен и необратим характер и преживяванията са все още актуални. Въз основа на изложеното – настъпилата внезапна смърт на млад мъж, отглеждан като син от ищцата, при създадени близките семейни отношения между ищцата и починалия, които са живели заедно, поддържали са добри отношения, разчитали са един на друг, като се съобрази и шокът от внезапната и неочаквана смърт на починалия Б., настъпилият обрат в живота на ищцата, проявяваната постоянно мъка от нея и все още непреодоляната тъга и чувството на липса от неговото отсъствие, състоянието, в което е изпаднала ищцата – остра кризисна реакция, САС е приел, че по справедливост паричното обезщетение на М. П. за претърпени неимуществени вреди възлиза на сума от 100 000лв. При определяне на обезщетението за неимуществени вреди съдът е акцентирал, че следва да се съобразят конкретните, индивидуални и субективни изживявания на ищцата и спрямо тях да се определи дължимото се обезщетение. САС изрично е отчел момента на настъпване на увредата - 2016г. и спрямо него е съобразил стандарта на живот в страната, конкретните икономически условия, намиращи израз в ежегодно определяните нива на покритие по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, доколкото обезщетението не следва да служи за неоснователно обогатяване. Въззивният съд е преценил, че с отговора на исковата молба застрахователят е въвел възражение за съпричиняване на увреждането от страна на пострадалия, поради непоставен обезопасителен колан и поради това, че се е качил на автомобил управляван от неправоспособен водач. Според вещото лице изготвило САТЕ при страничен удар предпазният колан няма превантивно действие и има действие при евентуално обръщане на автомобила като предпазва пътника от изпадане. Изслушаната КМАТЕ е дала заключение, че починалият е бил с колан към момента на ПТП, който колан при първия удар - страничен върху л.а. Фолксваген не би могъл да се задейства, а при въртенето на автомобила не би намалил уврежданията по тялото, т.е. при механизма на настъпилото ПТП коланът няма ефективност и не запазва тялото на починалия от удари и травми. Поради което възражението на застрахователя за съпричиняване на увреждането от страна на пострадалия поради непоставяне на обезопасителен колан е счетено за недоказано. Според въззивната инстанция недоказано е било и възражението за съпричиняване поради това, че починалият е знаел или е имал възможност да узнае, че се качва в автомобил, управляван от водач без правоспособност, с което се е поставил в риск, който се е реализирал. Констатирано е по делото, че няма доказателства ищецът да е знаел, както и че обективно е имал възможност при проявена нормална грижа да разбере, че водачът на л.а. Фолксваген е неправоспособен. Обстоятелството, че други хора са знаели тези факти по никакъв начин не обосновава според съда изводи, че починалият Б. е трябвало да знае този факт или че е имал възможност да го възприеме преди да се качи в автомобила. В заключение е било определено обезщетение в размер на 100 000лв., ведно с лихва за забава. Като по отношение на началния момент на дължимост на лихвата за забава е посочено, че няма развити въззивни оплаквания, поради което САС е приел, че не дължи служебно проверка на решението на СГС в тази част. По касационната жалба на М. К. П.: В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторката М. П. формулира следните правни въпроси: 1/Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси?; 2/Следва ли въззивният съд да отговори на всички оплаквания и доводи по въззивната жалба?; 3/При формиране на изводи относно размера на обезщетението следва ли съдът да се съобрази с възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близките, които търсят обезщетение, интензитетът на търпените душевни болки и констатираното влошено психично здраве? Въведено е допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК - противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС, обективирана в Решение № 83/06.07.2009г. по т.д. № 795/2008г. на ВКС, II т.о. и Решение № 1/26.03.2012г. по т.д. № 299/2011г. на ВКС, II т.о. – по първи въпрос; Решение № 94/28.03.2014г. по гр.д. № 2623/2014г. на ВКС, IV г.о., Решение № 906/30.12.2004г. по гр.д. № 1106/2003г. на ВКС, II г.о. и Решение № 1116/01.10.2008г. по гр.д. № 4876/2007г. на ВКС, V г.о. - по втори въпрос; ППВС № 4/1968г., Решение № 13/19.04.2017г. по гр.д. № 50074/2016г. на ВКС, I г.о., Решение № 149/02.05.2011 по гр.д. № 574/2010г. на ВКС, III г.о. и Решение № 121/09.07.2012г. по т.д. № 60/2012г. на ВКС, II т.о. – по трети въпрос. Настоящият състав на ВКС намира, че първи и трети въпрос засягат критериите, от които решаващият съд следва да се води при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, за да се яви то справедливо съгласно чл.52 ЗЗД и как те следва да се обсъдят. Предвид задължителната за съдилищата практика, обективирана в ППВС №4/68г., ППВС № 2/1984г., ППВС № 4/1961г. и ППВС № 5/1969г. понятието „справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства. За да се определи размерът, съставляващ справедливо овъзмездяване на претърпените в резултат от деликта болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, с оглед характера и тежестта на уврежданията, интензитетът и продължителността на болките, както и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането. Именно икономическата конюнктура е в основата на нарастване на нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица. В разглеждания случай САС, в съответствие с така посочената задължителна практика, е направил своята преценка за проявлението на различните релевантни обстоятелства, като отчитането им не е формално, а отделно е разгледал всяко едно от тях и е съобразил комплексното им отражение върху физическото и психическото здраве, емоционален и социален живот на касаторката. В тази връзка не се установява въведеният допълнителен критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по отношение и на втория процесуалноправен въпрос относно задължението на съда да обсъди всички доводи и доказателства, посочени от страните. САС е съобразил всички събрани доказателствата по делото и направените във връзка с обсъждането им оплаквания във въззивната жалба, като е взел предвид: характера на претърпените вреди, интензивността на засягане на касаторката, продължителността на душевните и физически страдания, възрастта на починалия и на касаторката, съдържанието на конкретно установената между тях връзка. Подробно въззивната инстанция се е спряла на тежкото психологическо положение на М. П.. Несъгласието на касаторката с фактическите изводи въз основа на така преценените доказателства представлява оплакване за необоснованост на въззивното решение и същото не може да бъде проверявано от настоящата инстанция в производството по чл.288 ГПК. Освен това изрично апелативният съд е отнесъл проявлението на констатираните релевантни обстоятелства към датата на деликта, като е отчел икономическите условия за живот в страната към този конкретен момент, следователно е съобразил основата за формиране на съществуващите към същия момент нива на застрахователно покритие. Необходимо е да се посочи, че в съдебната практика - Решение № 28/09.04.2015г. по т.д. № 1948/2013г. на ВКС, II т.о., Решение № 83/06.07. 2009 г. по т. д. № 795/2008 г., II т. о. и др., е застъпено разбиране, че установените лимити на отговорност на застрахователя нямат самостоятелно значение, а следва да бъдат съобразени като израз на икономическите условия към релевантния момент – моментът на настъпване на увреждането, т.е. те са ориентир при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, претендирано по пряк иск на увредения спрямо застрахователя. Следователно по отношение на поставените от М. П. правни въпроси не е осъществено допълнителното условие по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за достъп до касация. По касационната жалба на ЗД”Бул Инс”АД: Първият формулиран от касатора правен въпрос: „ Какво се разбира под „особено близка връзка с починалия” и „по изключение”, посочени в ТР №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, и покрива ли се този критерий с установените по делото факти, в този смисъл подлежат ли на репариране вредите на ищцата?“ не отговаря на изискването по чл.280, ал.1 ГПК към общото основание. От една страна въззивният съд е приел, че разглежданият случай попада в хипотезата на ППВС №5/69г. – отглеждано, но неосиновено дете и съобразно задължителните указания по него е изследвал дали са били изградени трайни отношения между ищцата и починалия, идентични по съдържание с отношенията родител – дете. Както е посочил САС с ТР №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС е разширен кръгът на материално легитимираните да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък лица. Освен изброените по ППВС №4/61г. и ППВС №5/69г., такова право се дава по изключение на всяко друго лице, спрямо което вече се поставят изискванията да е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и което търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетението се присъжда при доказана особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. От друга страна самата формулировка на въпроса насочва към преценка на конкретно събрани по делото доказателства и установени факти, която дейност не е в обхвата на правомощията на ВКС във фазата по чл.288 ГПК. В случая касторът оспорва крайния извод на въззивната инстанция по отношение естеството на установената между ищцата и починалия връзка, което оспорване сочи на доводи за наличие на касационни основания за необоснованост на въззивното решение. Вторият въведен от касатора въпрос относно това дали разпоредбите на чл.493а и- § 96 ПЗР от КЗ противоречат на С. и Директива 2009/103/ЕО, въобще не е бил обсъждан от САС и сочените разопредби от КЗ не са били приложени, поради което и не се явява обуславящ крайните правни изводи на съда. Ето защо правният въпрос не удовлетворява предпоставките относно общото основание за достъп до касация по чл.280, ал.1 ГПК. Третият правен въпрос касае критериите за определяне на „справедливо” по смиъла на чл.52 ЗЗД обезщетение за причинени неимуществени вреди при ПТП. Същият въпрос е разгледан по-горе от настоящия състав на ВКС във връзка с касационната жалба на М. П. и е прието, че по него въззивният съд е дал съответстващо на задължителната практика на ВКС разрешение. Предвид изложеното състав на Първо т.о. на ВКС намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. На осн. чл.38, ал.2 ЗАдв е поискано присъждане на адвокатско възнаграждение на адв.Ч. за осъществено от него процесуално представителство на М. П. във връзка с подаден отговор на касационна жалба, т.е. ограничаващо се до фазата по чл.288 ГПК. Поради което дължимото от застрахователя възнаграждение се определя в размер на 3177лв., на осн. чл.9, ал.3 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното, Върховният касационен съд