Определение № 302 от 20.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2760/2018 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. С определение № 423/04.12.2018 г. по настоящото дело, ВКС /Върховен касационен съд/ е спрял производството до приключване на производството по т. дело № 1/2018 г. на ОСГК на ВКС. На 04.06.2020 г. е постановено ТР № 1/2018 г. по т. дело № 1/2018 г. на ОСГК на ВКС, поради което са налице предпоставките на чл. 230, ал. 1 ГПК за служебно възобновяване на производството по делото, в който смисъл е основателна и постъпилата от КПКОНПИ молба с искане по посочената норма. По частната касационна жалба на КПКОНПИ /Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество/, подадена чрез процесуалният й представител А. Б. В., държавен инспектор в ТД на КПКОНПИ – Варна, ВКС, гражданска колегия, състав на трето отделение намира следното: Предмет на жалбата е определение № 263 от 16.05.2018 г. по ч. гр. дело № 221/2018 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 70 от 11.04.2018 г. по гр. дело № 112/2017 г. на Окръжен съд – Търговище за прекратяване на производство, образувано по искове на КПКОНПИ против К. Н. И. и Хава А. М. по чл. 74 ЗОПДНПИ /Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество/ – отм. и за присъждане на разноски. За да постанови този резултат, въззивният съд е обосновал разбирането, че срокът по чл. 27, ал. 1 и ал. 2 ЗОПНПДИ /отм./ е преклузивен. Съставът е приел, че същият срок е започнал да тече на 14.08.2015 г., когато е прието решение на директора на ТП на КОНПИ [населено място] по чл. 22, ал. 1 от ЗОПНДНПИ /отм./ и е изтекъл на 14.08.2016 г., а решението на Комисията за образуване на производство е взето след това, на 26.04.2017 г. В мотивите на определението е отразено, че няма твърдения и доказателства за еднократно удължаване на срока с още шест месеца, но и в този случай към датата на решението на Комисията, продълженият срок би бил изтекъл. Затова е направен и крайния извод, че искът е недопустим и не е подлежал на разглеждане по същество от окръжния съд, който правилно е прекратил производството по него. Изложено е особено мнение на член от състава, съдия М. М., в което е мотивирано разбирането за инструктивен характера на срока и допустимост на иска. Частната жалба е процесуално допустима. Ответниците по частната жалба - К. Н. И. и Хава А. М. са на становище, че не следва да се допусне касационно обжалване. Поставеният е от касатора въпрос – относно характера на срока /инструктивен или преклузивен/ по ЗОПДНПИ /отм./ следва да се конкретизира съгласно т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС. Съгласно приетата от състава конкретизация, въпросът се свежда до преценка на правния характер на срока по чл. 27, ал. 1 и ал. 2 ЗОПДНПИ /отм./ за провеждане на предварителна проверка на имуществото на проверяваното лице, респ. за образуване на съдебно производство след налагане на обезпечителни мерки, дали същият е инструктивен или преклузивен и неспазването му, препятства ли развитието на исковото производство пред съда, преклудирайки материалното право на Държавата за отнемане имуществото от субекти, включени в персоналния обхват на закона. Въпросът е релевантен, тъй като е обусловил произнасянето на въззивния съд по процесуалния спор относно допустимостта на производството поради изтичане на срока за проверка, визиран в чл. 27 ЗОПДНПИ /отм./, приет за преклузивен. Въз основа на този извод, апелативният съд е приел искът за процесуално недопустим. Поставеният въпрос е разрешен в ТР № 1/04.06.2020 г. по т. дело № 1/2018 г. на ОСГК на ВКС. ОСГК на ВКС е дало обвързващо тълкуване на характера на срока /в частност по чл.27, ал. 1 и ал. 2 ЗОПДНПИ – отм./ за проверка и събиране на доказателствата за установяване произхода и местонахождението на имущество, за което има данни, че е придобито пряко или косвено от престъпна дейност, като инструктивен, а не преклузивен, при което е допустимо образуването на съдебно производство, конкретно по чл. 74 ЗОПДНПИ /отм./ след изтичане на този срок. Предвид тези правни разрешения, съобразени от настоящия състав, следва да се приеме, че е налице основанието по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК и следва да се допускане касационно ожалване на въззивното определение. Основанията по чл. 280, ал.1, т. 3 и чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК не са налице. Първото от посочените основания не е налице поради немотивиране на допълнително основание, а второто основание не е установено, тъй като не е обоснована очевидна неправилност на определението, посочените нарушения са по чл. 281, т. 3 ГПК. По съществото на частната жалба, ВКС в настоящия си състав намира следното: В противоречие с приетите в цитираното ТР на ОСГК на ВКС правни разрешения, второинстанционният съд е приел, че срокът за проверка е преклузивен и изтичането му обуславя недопустимост на производството срещу ответниците, респективно недопустимост на съдебното производство. Предвид приетите от настоящия състав по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК в съответствие с цитираното ТР на ОСГК на ВКС съображения за срока, а именно, че този срок е инструктивен е допустимо образуване на производство по чл. 74 ЗОПДНПИ /отм./ след изтичане на същия срок. Ето защо, като е приел, че изтичането на срока за проверка е процесуална пречка за надлежно упражняване и съществуване на правото на иск, както и на материалното право на държавата за отнемане на незаконно придобито имущество, въззивният съд е постановил незаконосъобразно определение, което ще следва да бъде отменено, а също така ще следва да бъде отменено и определението на първоинстанционния съд, като делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение