Определение № 1233 от 12.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 127/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 248, ал. 3, изр. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на М. Т. А. срещу Определение № 3168/06.10.2025 г., постановено по в. гр. д. № 1173/2025 г. на Окръжен съд – Пловдив, с което е допълнено постановеното по делото въззивно решение в частта за разноските, като М. Т. А. е осъден да заплати на Л. Д. К. сумата от 1 331, 40 лв. - разноски за двете съдебни инстанции. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Трето отделение, намира, че е налице хипотезата на чл. 229, т. 6 ГПК. С определение от 10.03.2026 г. по конституционно дело № 5/2026 г. Конституционният съд на Р България е допуснал за разглеждане по същество искането на Висшия адвокатски съвет за установяване на противоконституционност на чл. 280, ал. 3 ГПК. Съгласно чл. 248, ал. 3 от ГПК определението на съда за допълване или изменение на решението в частта за разноските може да се обжалва по реда, по който подлежи самото решение. На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 2 556, 46 евро (всички изчисления са при прилагане на фиксирания валутен курс на българския лев към еврото - 1 EUR = 1,95583 BGN, и математическото правило за закръгляване), равностойни на 5000 лева. В случая въззивното решение е постановено по облигационен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД с цена 511, 29 евро, равностойни на 1 000 лева и на основание на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК е изключено от касационно обжалване, а на основание чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежи на обжалване и Определение № 3168/06.10.2025 г., постановено по в. гр. д. № 1173/2025 г. на Окръжен съд – Пловдив, с което е допълнено постановеното по делото въззивно решение в частта на разноските. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,