Определение № 11458 от 14.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10728/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на В – ридиум Атлас Енерджи ООД с ЕИК 175335191, гр. София против определение № 1887 от 18.09.2025 г. на Административен съд- Добрич, постановено по адм. дело № 522/2025 г., с което е оставена без разглеждане жалбата му против решение № 8-109 от 31.07.2025 г., с което на основание чл.21, ал.2 ЗМСМА е приета декларация във връзка с инвестиционни намерения за изграждането на ветроенергиен парк на територията на Община Тервел, същото отразено в Протокол №8 от проведеното на 31.07.2025г. заседание на Общински съвет Тервел и прието на основание чл. 21, ал. 1, т. 23 ЗМСМА и производството по делото е прекратено. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост, и се иска отмяната му. Ответната страна Общински съвет-Тервел изразява становище за неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав намира частната жалба за допустима, като насочена срещу подлежащ на обжалване по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК съдебен акт, с който се прегражда по-нататъшното развитие на производството, от страна по делото, за която същият е неблагоприятен, като жалбата е депозирана в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, Административен съд-Добрич е приел, че оспореното решение на Общински съвет-Тервел няма белезите на общ административен акт по смисъла на чл. 21 и чл. 65 АПК и не подлежи на обжалване. Определението е валидно, допустимо и правилно. Правните изводи на решаващия съд, че оспореното решение на Общински съвет Тервел, прието на основание чл. 21, ал. 1, т. 23 ЗМСМА не притежава белезите на индивидуален или общ административен акт по смисъла на чл. 21 и чл. 65 АПК са правно и фактически обосновани. Същите се споделят изцяло от касационната инстанция. Неоснователно е твърдението в частната жалба, че решението представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 2 АПК, тъй като с него се визира конкретен проект, а именно проектът на дружеството жалбоподател за създаване на ветроенергиен парк, тъй като всяко отделно решение на ОС- Тервел, представляващо част от процедурата по изменение предназначението на земеделската земя, засегната от проекта подлежи на самостоятелно оспорване и посочената декларация не възпрепятства провеждането на самата процедура. С оспорената декларация се изразява принципна позиция на съвпадение на мнението на част от гражданите на общината и колективния общински орган. В тази връзка самият жалбоподател изтъква, че на същото заседание на ОС-Тервел е прието и решение № 8-106/31.07.2025г., с което са отменени предходни Решения на общинския съвет за допускане изработване на ПУП за подземни кабелни линии и транспортен достъп с оглед реализиране изграждането на вятърната централа, което именно решение пряко засяга възникналите права и легитимни правни очаквания на жалбоподателя. Приетата декларация не е и в противоречие със сочената като нарушена норма на чл. 17, ал.1, т.9 ЗЕВИ. Според последната, насърчаването на производството на енергия от възобновяеми източници се извършва и чрез прилагане на най-краткия предвиден в съответния закон срок при административни и съдебни производства по обжалване на инвестиционен проект за изграждане на централа за производство на енергия от възобновяеми източници и на съоръженията, необходими за присъединяването й, реконструкцията и модернизацията на мрежите, включително при обжалвания, свързани с опазването на околната среда и биологичното разнообразие. Същата норма цели да гарантира бързина на провежданото производство по обжалване на инвестиционния проект, като приетата декларация не е елемент на това производство, а от своя страна освен бързина, законът не гарантира успешен резултат при оспорването. В този смисъл, доколкото оспореният акт не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, правилно първоинстанционният съд е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил образуваното по нея съдебно производство на основание чл. 159, ал. 1, т. 1 АПК. По изложените съображения настоящият състав счита, че обжалваното определение не страда от пороците релевирани в частната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,