Определение № 298 от 22.01.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4401/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. А. Г. и адв. В. Л. като пълномощници на С. К. Б., против въззивно решение № 188 от 05.06.2024 г. по в.гр.д. № 168/2024 г. на Окръжен съд- Перник. В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на решението поради нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че въззивният съд е интерпретирал неправилно събраните по делото писмени и гласни доказателства, като изцяло е пренебрегнал възмездния елемент на сделката, от която той черпи права. Обсъждал е факти извън предмета на делото и ги е използвал в мотивите си. Не е изложил мотиви защо е допуснал обсъждане и събиране на доказателства относно причините, поради които вещното право на владение е упражнявано или не е упражнявано, относно състоянието на имота, за отговорността на страните за увреждането му и неползването му по предназначение. Не е обсъдил има ли пороци първоинстанционното решение, като ги е повторил и прибавил нови от състава на чл. 6, ал.1 ЕКПЧ. Демонстрирал е неравна отдалеченост към страните по делото, като е предоставил преимущество на ответната страна, като е кредитирал показанията на посочените от нея свидетели, с които са в дългогодишни близки приятелски, роднински, бизнес и политически връзки. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване е формулирал следните въпроси, за които счита, че са обусловили крайния изход на делото и са били разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС и на съдилищата, и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: 1. Кога следва да се счита отблъснато владението на невладеещия собственик, който притежава нотариален акт за собственост за извършена покупко-продажба. Недопускането на собственика в собствения му имот представлява ли действие на отблъскване на владението. 2. Длъжен ли е въззивният съд да разреши спора по същество, като мотивира своя съдебен акт - да обсъди доказателствата по делото, относими към предмета на въззивната дейност, както и доводите и възраженията на въззиваемата страна. 3. Ограничен ли е въззивният съд от доводите във въззивната жалба/ с изключение на случаите, когато трябва да приложи императивна правна норма или следва да защити интересите на определен кръг лица. 4. Дали извън тези хипотези въззивната инстанция проверява правилността на акта съобразно посочените във въззивната жалба за неправилни процесуални действия и фактически констатации на първоинстанционния съд или може по свой почин да дава указания. Какви елементи включва фактическият състав на придобивната давност в хипотезата на чл. 75 ЗС. В писмен отговор на касационната жалба ответницата по касация Т. И. Й. чрез своя пълномощник адв. Е. Й. изразява становище, че не са налице сочените от жалбоподателя основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 247 от 21.12.2023 г. по в.гр.д. № 130/2023 г. на Районен съд- Радомир, с което са отхвърлени предявените от С. К. Б. против Т. И. Й. обективно кумулативно съединени искове както следва: иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК за установяване, че ищецът е собственик на незастроен поземлен имот с площ 430 кв.м, находящ се в м. „Ц. р.“ по плана на [населено място], който по плана на новообразуваните имоти на м. „Ц. р.“, одобрен със Заповед РД- 52 от 06.02.2009 г. на областния управител на област Перник, съставлява поземлен имот № *** от кадастрален район ***; иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответницата да се въздържа от действия и способи чрез подаване на жалби и тъжби с цел образуване на досъдебни и съдебни производства, чрез които цели да се пречи на ищеца свободно и безпрепятствено да упражнява правото си на собственост върху притежавания от него имот; иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответницата да му заплати сумата 3 500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие на подаването на тъжби и жалби с цел образуване на съдебни и досъдебни производства против ищеца. Касационната жалба в частта й срещу въззивното решение по иска по чл. 45 ЗЗД е процесуално недопустима. Цената на този иск /3 500 лв./ е под предвидения в чл. 280, ал.3, т.1 ГПК минимален размер за достъп до касационно обжалване. Затова в тази част касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане. В останалата част срещу въззивното решение по иска за собственост по чл. 124, ал.1 ГПК и негаторния иск по чл. 109 ЗС касационната жалба е допустима. По делото е установено от фактическа страна, че с договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № с 85, т.ІІІ, дело № 411/2019 г., С. К. Б. е закупил от С. Д. К. поземлен имот № *** в кадастрален район *** в м. “Ц. р.“, с площ 430 кв.м, находящ се в землището на [населено място], с граници по скица: път; запад - поземлен имот № *** и поземлен имот № ***, север - поземлен имот № *** и юг - поземлен имот № ***. От своя страна продавачът се е легитимирал като собственик на продадения имот с договор от 03.07.2019 г., с който е закупил този имот от Община Ковачевци. Установено е също, че с нотариален акт № 5, т.І, дело № 5/1998 г. трето неучастващо по делото лице М. А. П. е била призната по реда на чл. 483, ал.1 ГПК/ отм./ за собственик на основание § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ на земя за земеделско ползване в размер на 600 кв.м, находяща се в землището на [населено място], м. „Ц. р.“, заедно с изградената в нея постройка със застроена площ 33 кв.м. През 2011 г., с нотариален акт № 182, т.ІІ, дело № 372/2011 г., М. П. продала този имот на ответницата Т. И. Й.. Установено е, че имотът е идентичен с поземлен имот № *** в кв.*** по плана на новообразуваните имоти,одобрен със заповед № РД-52 от 06.02.2009 г. Назначената по делото съдебно – техническа експертиза е дала заключение, че по помощен план, предхождащ одобрения план на новообразуваните имоти, имот № *** на ответницата Т. Й. е с площ 1029.77 кв.м и граничи с имот № ***. Имот № *** с площ 429.74 кв.м е образуван с плана за новообразуваните имоти с част от площта на имот № *** по помощния план, която граничи с имот № ***. По делото е приета като доказателство преписката по одобряване на плана на новообразуваните имоти на земите по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ на [населено място], м. “П. д.“, „Ц. р.“, „Д. д.“ и „К. д.“, видно от която в регистъра на поземлените имоти към този план имот № *** с площ 429.74 в м. “Ц. р.“ е записан на наследници на физическо лице /Х. К./, заявено в ОСЗГ- Ковачевци през 1992 г. Копие от тази страница от регистъра е представено от жалбоподателя с исковата молба. По делото са събрани гласни доказателства за това, че закупеният от Т. Й. имот е бил с площ около 1 дка и е бил заграден с ограда от телена мрежа. В тези граници имотът е бил владян от нея до 2020 г., когато ищецът преместил оградата на около 10 м навътре в имота на ответницата и по този начин препятствал достъпа й до него. Установено е по делото и не е било спорно между страните, че с влязло в сила решение № 329 от 19.10.2022 г. по в.гр.д. № 354/2022 г. на Окръжен съд - Перник жалбоподателят в настоящото производство С. К. Б. е осъден на основание чл. 75 ЗС да предаде на Т. Й. владението върху реална част с площ 430 кв.м, представляваща поземлен имот № *** в кадастрален лист *** по плана на новообразуваните имоти в землището на [населено място], м. “Ц. р.“. След извършен оглед на място вещото лице от назначената съдебно - техническа експертиза е установило, че между поземлен имот № *** и поземлен имот *** към датата на огледа /27.04.2024 г./ няма ограда. Заградено с мрежа и владяно от ответницата Й. е място с площ от 1029.77 кв.м, включващо площта на имоти № *** и ***. При така установените факти по делото въззивният съд е приел, че ищецът С. Б. не е придобил правото на собственост върху спорния имот № *** на соченото от него деривативно основание- договор за покупко - продажба, сключен със С. К.. Приел е, че праводателят му не е бил собственик на този имот, защото също е придобил имота от несобственик - Община Ковачевци. Изводът е обоснован с това, че имотът е бил собственост на физически лица/ наследници на Х. К./, заявен за възстановяване и по делото не е установено наличието на фактическо и правно основание по чл. 25, ал.1 ЗСПЗЗ за обявяването му за частна общинска собственост. Поради това договорът за покупко- продажба, с който Община Ковачевци е продала имота на С. К. не е породил вещнопрехвърлително действие. За пълнота на изложението съдът е обсъдил и възражението на ответницата за придобиване на правото на собственост върху спорния имот на основание изтекла в нейна полза придобивна давност и е намерил същото за основателно. Приел е за доказано от събраните по делото доказателства, че праводателката на ответницата - М. П., от снабдяването си с нотариален акт за собственост през 1998 г., и ответницата - след закупуване на имота през 2011 г., последователно са упражнявали фактическа власт върху имот № ***, като ответницата продължава да владее имота към датата на предявяване на иска за собственост, предмет на настоящото дело/ 13.02.2023 г./ Приел е, че от датата на влизане в сила на плана на новообразуваните имоти /2009 г./ до предявяване на исковата претенция е изминал повече от предвидения в чл. 79, ал.1 ЗС 10- годишен давностен срок на владение, необходим за придобиване на имота по давност. Поради това дори да се приеме, че ответницата Й. не е придобила имота на основание сключения от нея договор за покупко - продажба, тя е придобила правото на собственост на оригинерно основание. Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по поставените от жалбоподателя въпроси. Значението на първия въпрос за изхода на делото е изведено от някои теоретични постановки относно владението като факт и като правомощие от състава на правото на собственост, и е обосновано с твърдението, че „ограничаването на ползването на вещта, към което се стреми ответницата Й. чрез заявяване на претенция без каквото и да е правно основание по същество представлява отблъскване на правомощието владение чрез лишаване на ищеца С. Б. да упражнява правото си на собственост върху процесния имот“. За да намери за неоснователен предявеният установителен иск за собственост съдът е приел, че ищецът не е придобил правото на собственост върху процесния имот № *** на заявеното от него основание - договор за покупко-продажба, сключен през 2019 г., защото праводателят му не е бил собственик на имота. В тази насока съдът е изложил подробни съображения защо приема, че процесният имот не е бил със статут на частна общинска собственост на Община Ковачевци, респ. защо договорът, с който общината е продала имота на С. К. и договорът, с който той се е разпоредил с имота в полза на ищеца С. Б. не са породили вещнопрехвърлително действие. Константна е съдебната практика, че в тежест на ищеца по иск за собственост е да докаже, че е придобил претендираното от него право на собственост на заявеното с исковата молба основание. След като в случая е прието, че договорът за покупко-продажба, от който ищецът черпи права, не породил присъщото си прехвърлително действие, е безпредметно да се обсъжда дали правото на собственост е придобито от ответницата и на какво основание. Тези допълнителни мотиви на въззивния съд нямат значение за изхода на спора за собственост и отговорът на поставения въпрос не може да обоснове друг резултат по делото. Поради това този въпрос не осъществява общото изискване на чл. 280, ал.1 ГПК и по него не следва да се допуска касационно обжалване. Не са установява вторият и третият от поставените въпроси да са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства - както писмени, така и гласни, и е посочил кои релевантни за спора факти приема за установени и въз основа на кои доказателства. Обратно на твърденията на жалбоподателя, въззивният съд е обсъдил приложената по делото преписка относно одобряването на плана на новообразуваните имоти, и въз основа на нея е приел, че новообразуван имот № *** е бил отреден за наследници на физическо лице, които са заявили имота за възстановяване, откъдето е направил извод, че имотът не е станал общинска собственост на основание чл. 25 ал.1 ЗСПЗЗ. Затова Община Ковачевци не е могла да прехвърли валидно правото на собственост на праводателя на ищеца. Доколкото във въззивната жалба е било наведено оплакване за необоснованост на фактическите изводи на първоинстанционния съд поради необсъждане на всички събрани по делото доказателства, и в частност доказателствата във връзка с одобряване на плана на новообразуваните имоти, въззивният съд, в съответствие с разясненията, дадени в т.3 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС е назначил служебно съдебно- техническа експертиза, която да изясни кадастралния статут на спорния имот. Четвъртият въпрос е формулиран твърде общо, без да са изложени конкретни доводи, обосноваващи значението му за изхода на делото, поради което също не осъществява общия критерий на чл. 280, ал.1 ГПК за достъп до касационно обжалване. Такива не могат да бъдат изведени и от съдържанието на касационната жалба, в която не е посочено кои „събития и факти извън процесния период“ са били обсъждани от въззивния съд. Неясен е и контекстът, в който се поставя въпроса какви елементи включва фактическият състав на придобивната давност в хипотезата на чл. 75 ЗС. Както в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК, така и в касационната жалба липсва обосновка на така формулирания въпрос, свързана с конкретните решаващи съображения на съда. По тези съображения въззивното решение в частта му, с която са отхвърлени предявените от С. К. Б. искове с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК и чл. 109 ЗС не следва да се допуска до касационно обжалване. С оглед този изход на делото в касационната инстанция жалбоподателят С. К. Б. следва да бъде осъден да заплати на адв. Е. Й. на основание чл. 38, ал.2 ЗАдв адвокатско възнаграждение за оказаната на Т. И. Й. безплатна адвокатска помощ в размер на 664.68 евро /с левова равностойност 1 300 лв./. Водим от гореизложеното съдът