Определение № 11 от 04.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3/2025 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 7, във вр. с ал. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по повдигнат с Определение № 1336/13.01.2025 год. по адм. дело № 12999/2024 год. на Административен съд – София-град спор за подсъдност. Развити са доводи, че делото следва да бъде разгледано от Софийски районен съд, доколкото фактическите твърдения на ищеца М. Д. Д. от гр. София не сочат претендираните вреди да са причинени от служители на двамата ответници при или по повод изпълнение на административна дейност. В този смисъл е посочено, че дейността по разкриване на престъпления не е административна, актовете, с които приключва разследването на престъпления не са административни актове или подзаконови нормативни актове, както и че лицата, които разследват престъпната дейност, в качеството им на разследващи органи не са административни органи или длъжностни лица, изпълняващи административна дейност. С оглед тези доводи и аргументи и доколкото цената на обективно кумулативно съединените искове е под предвидения в чл. 104, т. 4 от ГПК размер от 25 000 лева, компетентен да се произнесе по исковата претенция на М. Д. е Софийски районен съд. За да се произнесе по спора за подсъдност, настоящият състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд приема следното: В Софийски градски съд (СГС) е образувано гр. дело № 8244/2022 год. по описа на съда по повод предявени от М. Д. от гр. София два обективно кумулативно съединените иска против Министерство на вътрешните работи с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ, както следва: 1) обезщетение за имуществени вреди – частичен иск от 15 000 лева от общ размер на иска в размер на 150 000 лева, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба; 2) обезщетение за неимуществени вреди – частичен иск от 24 500 лева от общ иск в размер на 500 000 лева, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба. Като фактическо основание за така предявените искове е твърдението на ищеца, че на 04.11.2021 год. е подал сигнал до ГДБОП за отправени срещу него и съпругата му – М. Д. заплахи за смърт, по който сигнал не са предприети никакви действия, проверка, повдигане на обвинение, независимо от предоставените съобщения (СМС-и) и заплахите, както и номерата на мобилните телефони. С Определение № 2503/27.02.2023 год., постановено по гр. дело № 8244/2022 год., състав на СГС е прекратил производството по делото и го е изпратил по подсъдност на Софийски районен съд. В мотивите на този съдебен акт е прието, че двата обективно и кумулативно съединени частични осъдителни иска са с размери от по под 25 000 лева. В изпълнение на горното, в Софийски районен съд (СРС) е образувано гр. дело № 16867/2023 год. по описа на съда. С Разпореждане № 43784/05.04.2023 год., съдебният състав на СРС е оставил без движение исковата молба на М. Д., като на основание чл. 129, ал. 2 от ГПК е указал на ищеца да отстрани констатираните от съда нередовности. В изпълнение на съдебното разпореждане, по делото е постъпила молба от 25.05.2023 год. от ищеца Д., в която е уточнено, че предявените от него искове са както срещу Министерство на вътрешните работи (МВР), така и срещу Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ (ГДБОП), за които двама солидарни ответници се твърди, че са бездействали, въпреки приложените от него доказателства за заплаха за смърт, рекет, изнудване против ищеца и съпругата му. Твърди се бездействие на ГДБОП, доколкото въпреки подадената конкретна информация не са предприети никакви действия, проверки, повдигане на обвинения, като са препратили сигнала до МВР, от където също не са предприети конкретни действия по разкриване на престъпленията. С Определение № 18883/29.05.2023 год., постановено по гр. дело № 16867/2023 год., СРС е върнал исковата молба на М. Д. и е прекратил производството по делото. В мотивите на този съдебен акт е прието, че указаните от съда нередовности не са отстранени в законоустановения срок. Определението на СРС е било оспорено от М. Д. с частна жалба пред СГС, по повод което оспорване, с Определение № 20737/19.12.2024 год., постановено по гр. дело № 10956/2023 год., състав на СГС е обезсилил Определение № 18883/29.05.2023 год. по гр. дело № 16867/2023 год. на СРС и е изпратил делото на Административен съд - София-град. В мотивите на този съдебен акт е прието, че предявеният спор попада в обхвата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, който по силата на чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ подлежи на разглеждане по реда на Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Основание за този извод, според СГС е обстоятелството, че възпроизведените в исковата молба данни сочат на хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, а твърдяните вреди са свързани с бездействие на органа да осъществи възложеното му правомощие. След получаване на делото, с Определение № 1336/13.01.2025 год., постановено по адм. дело № 12999/2024 год., състав на Административен съд – София-град е повдигнал настоящия спор за подсъдност, като е развил доводи, че заявените от ищеца фактически твърдения не сочат, претендираните вреди да са причинени от служители на двамата ответници – МВР и ГДБОП при или по повод изпълнение на административна дейност. По така повдигнатия спор, настоящият смесен Петчленен състав от трима съдии от Върховния касационен съд и двама съдии от Върховния административен съд намира, че компетентен да разгледа предявения от М. Д. иск е Софийски районен съд. Мотивите в подкрепа на този извод са следните: Анализът на заявените от ищеца М. Д. твърдения обосновават извод, че същия претендира обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди, претърпени в следствие на бездействието на двата ответници – МВР и ГДБОП да извършат действия по разследване на подаден от него сигнал за заплаха за смърт, рекет, изнудване против самия него и съпругата му. В разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е указано, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. От друга страна, съгласно § 1, т. 1 от ДР на АПК, административен орган е органът, който принадлежи към системата на изпълнителната власт, както и всеки носител на административни правомощия, овластен въз основа на закон, включително лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги. В съответствие с горната правна регламентация следва извода, че органите на МВР принадлежат към изпълнителната власт, но в случаите при които упражняват функции по разследване на престъпления, не осъществяват административна дейност и не действат в качеството си на административни органи. В чл. 6, ал. 1 от ЗМВР са разписани основните дейности, осъществявани от МВР, като в т. 3 е предвидено и разследването на престъпления. В изпълнение на тази основна дейност, чл. 15, ал. 1 от ЗМВР предвижда, че дейността по разследване на престъпления се осъществява от разследващи полицаи и други полицейски органи при условията и по реда на Наказателно-процесуалния кодекс. Дейността по разследване на извършени престъпления съставлява правозащитна дейност и се осъществява от компетентните за това разследващи органи, определени в разпоредбите на НПК. В този смисъл, отказът от извършване на действия по разследване съставлява отказ за извършване на правозащитна дейност. В съответствие с горните доводи следва, че отговорността за твърдяното от М. Д. бездействие – отказ от извършване на действия по разследване на подадения от него сигнал за извършени престъпления е включена в обхвата на чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ и искът следва да се разглежда от общите съдилища по реда, установен в ГПК /виж Определение № 4 от 23.01.2024 год. по дело № 52/2023 год. на Петчленен състав на ВКС и ВАС/. С оглед настоящия адрес на увредения, както и мястото на твърдяното увреждане – гр. София, и предвид размера на двата обективно и кумулативно съединени частични осъдителни иска, в съответствие с нормите на чл. 7, ал. 1 от ЗОДОВ и чл. 103 от ГПК, местно и родово компетентен да разгледа предявения иск е Софийски районен съд. По изложените съображения и на основание чл. 135, ал. 5 от АПК, настоящият Петчленен състав от съдии от Върховния касационен съд и Върховния административен съд,