Определение № 2280 от 30.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3152/2025 г.

Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 3, т. 2, във връзка с чл. 396, ал. 2, изр. 3 от ГПК и е образувано по повод на частна касационна жалба с вх. № 4436/30.06.2025 година, подадена от „Агро номер едно“ ООД [населено място], срещу определение № 472/18.06.2025 година на Окръжен съд Добрич, постановено по ч. гр. д. № 305/2025 година. С обжалваното определение съставът на Окръжен съд Добрич е отменил изцяло първоинстанционното определение № 1026/17.04.2025 година на Районен съд Добрич, ХІХ състав, постановено по гр. д. № 23/2025 година и вместо него е допуснал обезпечение на предявените от „Трейд проект България“ ЕООД [населено място] срещу „Агро номер едно“ ООД [населено място] искове по чл. 124, ал. 1 във връзка с чл. 537, ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 88 във връзка с чл. 90 от ЗКИР за установяване на недействителността на извършените на 16.10.2024 година от съдията по вписванията при Районен съд Велики Преслав: 1. вписване на заличаване на вписването на договорна ипотека, учредена с нотариален акт № 100, т. VII рег. № 4860, дело № 825/2018 година на С. Н.-нотариус с район на действие района на Районен съд Велики Преслав, вписан под № 592 в регистъра на Нотариалната камара, вписана с вх. рег. № 2292, дв. вх. рег. № 2288/23.10.2018 година, акт № 51, т. 1, д. № 1307/2018 година и 2. вписване на заличаване на вписването на договор за продажба на вземане от 10.11.2021 година, вписан в АВ с вх. рег. № 2696/30.11.2021 година, рег. № 33, т. 1, дело № 1217/2021 година, чрез спиране на принудителното изпълнение по изпълнително дело № 2024876041101 на Д. Ж. З.-частен съдебен изпълнител с район на действие района на Окръжен съд Шумен, вписана под № 876 в регистъра на Камарата на частните съдебни изпълнители върху недвижимите имоти, предмет на договорната ипотека, обективирана в нотариален акт № 100, т. VII рег. № 4860, дело № 825/2018 година на С. Н.-нотариус с район на действие района на Районен съд Велики Преслав, вписан под № 592 в регистъра на Нотариалната камара, вписана с вх. рег. № 2292, дв. вх. рег. № 2288/23.10.2018 година, акт № 51 т. 1 д. № 1307 на Службата по вписванията Велики Преслав. В частната си касационна жалба „Агро номер едно“ ООД [населено място] излага твърдения, че обжалваното определение е поставено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело и до необоснованост на същото. Поискано е същото да бъде отменено и да се постанови друго, с което направеното от „Трейд проект България“ ЕООД [населено място] искане за допускане на обезпечение да бъде оставено без уважение. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът твърдят, че са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, пр. 3 от ГПК предпоставки за допускането на касационно обжалване на въззивното определение Окръжен съд Добрич. Ответникът по частната касационна жалба „Трейд проект България“ ЕООД [населено място] е подал отговор с вх. № 5092/28.07.2025 година, с който е изразила становище, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на определение № 472/18.06.2025 година на Окръжен съд Добрич, постановено по ч. гр. д. № 305/2025 година и такова не трябва да се допуска, а ако се допусне жалбата се оспорва като неоснователна, с искане за оставянето й без уважение, като оспорваното с нея определение бъде потвърдено. „Агро номер едно“ ООД [населено място] е било уведомено за наложената обезпечителна мярка на 25.06.2024 година, а подадената от него срещу определението на Окръжен съд Добрич частна касационна жалба е вх. № 4436/30.06.2025 година. Предвид на това частната касационна жалба е подадена в предвидения от чл. чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за упражняване на правото на обжалване като отговоря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима. Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното: За да постанови определението си съставът на Окръжен съд Добрич е приел, че по силата на договор за продажба на вземане от 10.11.2021 година „Трейд проект България“ ЕООД [населено място] било придобило вземането на кредитора „Интернешънъл Асет Банк“ АД [населено място] срещу „Концепт Про“ ЕООД [населено място]–кредитополучател, в размер на 331 587.18 лева, произтичащо от договор за кредитна линия № 006542-001/06.11.2013 година, изменен и допълнен със сключени анекси към него. Вземането на „Интернешънъл Асет Банк“ АД [населено място] срещу „Концепт Про“ ЕООД [населено място] било обезпечено с договорна ипотека, обективирана в нотариален акт № 14, т. ХІV, рег. № 6067, дело № 1424/2013 година, вписана под акт № 51, т. 1 дело № 17311, вх. рег. № 3451/12.11.2013 година и договорна ипотека, обективирана в нотариален акт № 100, т. VII peг. № 4860, дело № 825/2018 година, вписаната вх. рег. № 2292, дв. вх. рег. № 2288/23.10.2018 година, акт № 51, т. 1, д. № 1307, двете на С. Н.-нотариус с район на действие района на Районен съд Велики Преслав, вписан под № 592 в регистъра на Нотариалната камара. По силата на договора за прехвърляне на вземането „Трейд проект България“ ЕООД [населено място] било придобило същото, заедно с всички обезпечения и принадлежности, включително и ведно с договорната ипотека, учредена и вписана на 23.10.2018 година. Договорът за прехвърляне на вземането, обезпечено с вписаните договорни ипотеки, бил вписан с вх. рег. № 2696/30.11.2021 година, рег. № 33, т. 1, дело № 1217/2021 година. Със заявление вх. № 2626/15.10.2024 година „Агро номер едно“ ООД [населено място] поискало да бъдат заличени: вписването на договорната ипотека, обективирана в нотариален акт № 14, т. ХІV, рег. № 6067, дело № 1424/2013 година; вписването на договорната ипотека, обективирана в нотариален акт № 100, т. VII, peг .№ 4860, дело № 825/2018 година, двете на С. Н.-нотариус с район на действие района на Районен съд Велики Преслав, вписан под № 592 в регистъра на Нотариалната камара и вписването на договора за цесия на вземането, обезпечено с вписаните договорни ипотеки. Заличаването било поискано по съображения, че вписването на ипотеката, обективирана в първия нотариален акт и изменена с втория, не било подновено до изтичане на десетгодишния срок по чл. 172, ал. 1 от ЗЗД. Искането било уважено от съдията по вписванията, който на 16.10.2024 година вписал заличаване на посочените в заявлението вписвания. Посоченото в чл. 172, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 22 от ПВ условие за заличаване на вписването на договорната ипотека, учредена с нотариален акт № 100, т. VII, peг. № 4860, дело №825/2018 година на С. Н.-нотариус с район на действие района на Районен съд Велики Преслав, вписан под № 592 в регистъра на Нотариалната камара, не било осъществено. Тази ипотека била нова, различна от предходната, обективирана в нотариален акт № 14, т. ХІV, рег. № 6067, дело № 1424/2013 година и от вписването на новата ипотека вх. рег. № 2292, дв. вх. рег. № 2288/23.10.2018 година, акт № 51, т. 1, д. № 1307/2018 година не били изминали десет години. Поради това заличаването на вписването на тази ипотека, както и на вписването на договора за цесия на обезпеченото с нея вземане били недействителни, което се искало да бъде установено с предявените искове. След образуване на исковото производство, с молба вх. № 7489/16.04.2025 година „Трейд проект България“ ЕООД [населено място] поискало да бъде допуснато обезпечение на предявените по делото искове. Искането било аргументирано с това, че по молба на „Агро номер едно“ ООД [населено място] било образувано изпълнително дело №2024876041101 на Д. Ж. З.-частен съдебен изпълнител с район на действие района на Окръжен съд Шумен, вписана под № 876 в регистъра на Камарата на частните съдебни изпълнители. Принудителното изпълнение било насочено върху недвижимите имоти, предмет на договорната ипотека, учредена с нотариален акт № 100, т. VII, peг. № 4860, дело №825/2018 година на С. Н.-нотариус с район на действие района на Районен съд Велики Преслав, вписан под № 592 в регистъра на Нотариалната камара, чието вписване било заличено с вписването, което в исковото производство се атакувало като недействително. Посочено било, че, ако принудителното изпълнение приключело с извършването на публична продан на имотите преди исковото производство да било приключило с влязло в сила решение, при така съществуващото вписано заличаване на вписването на договорната ипотека, обезпечаваща вземането му, съществувала опасност „Трейд проект България“ ЕООД [населено място] да бъдело лишено от привилегиите, които му давала учредената в негова полза ипотека. За да се избегнело това, дружеството искало да бъде допуснато обезпечение на предявените искове, като изпълнителното производство бъдело спряно. „Трейд проект България“ ЕООД [населено място] било представило писмени доказателства за: сключен на 06.11.2013 година между „Интернешънъл Асет Банк“ АД [населено място], като кредитор и „Концепт Про“ ЕООД [населено място] като кредитополучател договор за кредитна линия № 006542-001 за парична сума в размер на 600 000.00 лева, договор за учредяване на ипотека върху 266 броя недвижими имота за обезпечаване на вземането по договора за кредитна линия, която ипотека била обективирана в нотариален акт № 14, т. ХІV, рег. № 6067, дело № 1424/2013 година, анекс от 27.09.2018 година към договора за кредитна линия за увеличаване размера на предоставения кредит и промяна условията за неговото погасяване, договор за учредяване на ипотека върху 165 броя недвижими имоти за обезпечаване на вземанията по анекса, която ипотека било обективирана в нотариален акт № 100, т. VII, рег. № 4860, дело № 825/2018 година, договор от 10.11.2021 година, с който „Интернешънъл Асет Банк“АД [населено място] продавала на „Трейд проект България“ ЕООД [населено място] паричните вземания, които имала по договора за кредитна линия № 006542-001/06.11.2013 година и анексите към него, в т. ч. анекс от 27.09.2018 година, заявление вх. №2626/15.10.202 година. от „Агро номер едно“ ООД [населено място] за заличаване вписването на договорната ипотека, обективирана в нотариален акт № 14, т. ХІV, рег. № 6067, дело № 1424/2013 година, изменена с договорна ипотека, обективирана в нотариален акт № 100, т. VII, peг. № 4860, дело № 825/2018 година и вписването на договора за продажба на вземането, обезпечено с вписаните договорни ипотеки, с извършено отбелязване на вписването на исканите заличавания. Представени били и доказателства, от които се установявало, че при Д. Ж. З.-частен съдебен изпълнител с район на действие района на Окръжен съд Шумен, вписана под № 876 в регистъра на Камарата на частните съдебни изпълнители било висящо изпълнително дело № 2024876041101. То било образувано по искане на взискател „Агро номер едно“ ООД [населено място], присъединен по право взискател била ТД НАП–София и било срещу длъжници „Концепт Про“ ЕООД [населено място] и „Полюси консулт“ ЕООД [населено място]. Принудителното изпълнение било насочено върху 165 броя недвижими имоти, предмет на договорната ипотека, обективирана в нотариален акт № 100, т. VII, peг. № 4860, дело № 825/2018 година на С. Н.-нотариус с район на действие района на Районен съд Велики Преслав, вписан под № 592 в регистъра на Нотариалната камара. С оглед представените писмени доказателства, правилно било прието в първоинстанционното определение, че предявените искове били допустими и било направено предположение за тяхната вероятна основателност. „Трейд проект България“ ЕООД [населено място] претендирало по договор за прехвърляне на вземане било кредитор с парично вземане, обезпечено с договорна ипотека, вписана през 2018 година. Затова то имало правен интерес да иска да бъдело установено, че вписаното на 16.10.2024 година заличаване на вписването на ипотеката и на вторичното вписване на договора за продажба на обезпеченото с ипотеката парично вземане били недействителни. При съобразяване, че договорната ипотека била вписана през 2018 година, а заличаването било вписано на 16.10.2024 година на основание чл.22 от ПВ, въз основа на приложените писмени доказателства, можело да се предположи един вероятно изгоден за „Трейд проект България“ ЕООД [населено място] резултат от предявените искове. Независимо от това, първоинстанционният съд бил отхвърлил молбата за обезпечение по съображения, че дружеството нямало обезпечителна нужда и липсвала функционална връзка между предявената искова претенция и предложената мярка за обезпечаването й. Посочено било, че уважаването на иск за установяване на недействителност на вписване в имотния регистър и заличаването на недействителното вписване нямали обратно действие, а действали само занапред. Прието било, че положителното произнасяне по иска не било застрашено от действията по висящото изпълнително дело, предвид, че изпълнителната възбрана охранявала интересите на взискателите срещу увреждащите ги действия на длъжника. Така приетото не можело да бъде споделено. При сега съществуващото положение, при което вписването на договорната ипотека, обективирана в нотариален акт № 100, т. VII, peг. № 4860, дело № 825/2018 година на С. Н.-нотариус с район на действие района на Районен съд Велики Преслав, вписан под № 592 в регистъра на Нотариалната камара, както и вторичното вписване на договора за продажба на обезпеченото с ипотеката вземане били заличени, „Трейд проект България“ ЕООД [населено място] не било легитимирано като ипотекарен кредитор с права по чл. 459, ал. 2 от ГПК. Затова дружеството имало интерес от това, принудителното изпълнение върху ипотекираните в негова полза недвижими имоти да не приключи преди да бъде установена недействителността на вписаните заличавания на вписването на ипотеката и на вписването на договора за продажба на вземането. Вярно било, че евентуално положителното решение по исковете за установяване на недействителността на атакуваните вписвания щяло да действа занапред. След неговото влизане в сила, в съответствие с чл. 90 от ЗКИР, по искане на заинтересованото лице щяло да се заличи вписването, чиято недействителност била съдебно установена. В случая това означавало, че ще се впише заличаване на вписаното на 16.10.2024 година заличаване на договорната ипотека, обективирана в нотариален акт № 100, т. VII, peг. № 4860, дело № 825/2018 година на С. Н.-нотариус с район на действие района на Районен съд Велики Преслав, вписан под № 592 в регистъра на Нотариалната камара. Така, след като въз основа на влязлото в сила решение по делото и по реда на чл. 90 от ЗКИР се заличало недействителното заличаване на вписването на ипотеката, занапред щяло да остане самото вписване на ипотеката. Това вписване не било ново, извършено след налагане на изпълнителните възбрани и нямало действието по чл. 452, ал. 2 от ГПК. Това вписване имало ред от момента на неговото извършване преди изпълнителните възбрани и давало на дружеството правата на присъединен по право кредитор, които ще следвало да се съобразят в принудителното изпълнение, насочено върху ипотекираните в негова полза недвижими имоти. Това именно било и предназначението на воденото исково производство за установяване недействителността на вписаното заличаване на вписването на ипотеката. Затова „Трейд проект България“ ЕООД [населено място] имало обезпечителна нужда, на която предложената от него обезпечителна мярка била адекватна, като осигуряваща възможност за реално осъществяване на евентуално положителния резултат по предявените искове. Налице били всички предпоставки по чл. 391, ал.,1 от ГПК за допускане на исканото обезпечение и обратно постановеното първоинстанционното определение, като неправилно, следвало да бъде отменено. Обезпечението следвало да се допусне, като се постановяло спиране на принудителното изпълнение върху недвижимите имоти, предмет на договорната ипотека, до приключване на исковия спор за недействителността на вписаното заличаване на вписването на ипотеката. Обезпечението следвало да се допусне при условията на чл. 391, ал. 1, т. 1 от ГПК само въз основа на представените убедителни писмени доказателства. Задължителното внасяне на парична гаранция било въведено в хипотезата на чл. 390, ал. 4 от ГПК като императивно условие за спиране на изпълнението като обезпечителна мярка при бъдещи искове. При предявени искове обезпечението се допускало с определяне на парична гаранция в хипотезата на чл. 391, ал. 1, т. 2 от ГПК-ако ищецът не бил представил убедителни писмени доказателства и в хипотезата на чл. 391, ал. 2 от ГПК-ако съдът преценял, че представените писмени доказателства не били достатъчно убедителни и, за да се гарантирала сериозността на предявения иск и интересите на ответника при евентуална неоснователност на иска. Настоящият случай не попадал в нито една от тези хипотези. Определянето на парична гаранция не било задължително, не било и необходимо, тъй като се касаело за обезпечение на искове, които били предявени и се разглеждали по делото и, които били подкрепени с убедителни писмени доказателства, съобразно чл. 391, ал. 1, т. 1 от ГПК. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от „Агро номер едно“ ООД [населено място] твърди, че въззивното определение на Окръжен съд Добрич трябва да се допусне до касационно обжалване по въпросите за това в производството по обезпечение на предявени искове при извършване на преценката за наличието на предпоставките за допускане на обезпечението съдът следва ли да обсъди всички налични по делото доказателства и доводите на страните, включително и тези представени с писмения отговор от ответника?; за това трябва ли съдът при извършване на преценката, която е обусловена от наличните по делото данни и доказателства за съществуване на обезпечителна нужда по смисъла на чл. 391, ал. 1 от ГПК и при обсъждане дали поисканата обезпечителна мярка е подходяща да вземе предвид обстоятелствата дали налагането й действително гарантира осъществяването на претендираните права при уважаването на иска?; за това налице ли е обезпечителна нужда ако решението по предявените искове, чието обезпечение се иска, няма да рефлектира по никакъв начин на правата на привилегиите на ищеца в изпълнителното производство, чието спиране се иска като обезпечение?; за това допустимо ли с обезпечението на иска да се засягат неоправдано правата на ответника и евентуално на трети лица-взискатели по изпълнителното производство?; за това в резултат на успешно проведените искове по чл. 124, ал. 1 във връзка с чл. 537, ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 88, във връзка с чл. 90 от ЗКИР заличаването на ипотеката, извършено на 16.10.2024 година от Съдията по вписванията [населено място] и неговите последици ще отпаднат ли изцяло от момента на извършването му или ще съществуват от този момент-16.10.2024 година до заличаването на това вписване и какъв ред ще има нотариалния акт за изменение на ипотека от 2018 година, предвид вписване на решението, с което ще се заличи заличаването му и ще бъде ли този акт в резултат на него с ред преди изпълнителните възбрани?. По отношение на първия от така поставените въпроси се излагат твърдения, че е разрешен от състава на Окръжен съд Добрич в противоречие с решение № 197/23.12.2014 година, постановено по гр. д. № 7364/2013 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о., решение № 125/29.05.2012 година, постановено по гр. д. № 534/2011 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о., определение № 29/18.01.2019 година, постановено по ч. гр. д. № 4533/2017 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о., определение № 1267/08.12.2010 година, постановено по гр. д. № 761/2010 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. и определение № 57/26.01.2009 година, постановено по ч. т. д. № 425/2008 година по описа на ВКС, ТК, ІІ т. о. Наред с това се твърди, че по отношение на втория, третия и четвъртия от така поставените въпроси въззивното определение на Окръжен съд Добрич противоречи на разрешенията дадени с определение № 25/25.01.2016 година, постановено по ч. гр. д. № 198/2016 година по описа на ВКС, ГК, І г. о., определение № 717/29.12.2011 година, постановено по ч. гр. д. № 688/2011 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о., определение № 176/25.03.2015 година, постановено по ч. т. д. № 801/2015 година и определение № 165/03.04.2017 година, постановено по ч. т. д. № 479/2017 година, двете по описа на ВКС, ТК, І т. о. Накрая по отношение на петия от поставените въпроси се твърди противоречие между обжалваното определение и определение № 37/20.01.2016 година, постановено по ч. гр. д. № 6168/2015 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. Съставът на ІV г. о. на ГК на ВКС намира, че са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване на определение № 472/18.06.2025 година на Окръжен съд Добрич, постановено по ч. гр. д. № 305/2025 година по първия от така поставените въпроси, доколкото видно от мотивите на определението съдът е преценявал само представените от ищеца писмени доказателства. Същевременно в разпоредбата на чл. 391, ал. 1, т. 1 от ГПК е видно, че обезпечението се допуска ако искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства. Разпоредбата не ограничава преценката на съда до писмените доказателства представени само от една от страните в производството или пък представените такива към определен момент. При това същата трябва да се съобразява и с установеното в чл. 12 от ГПК задължение на съда да обсъди всички доказателства по делото. Затова при преценка на основателността на направеното искане за обезпечение съдът е длъжен да извърши преценка на всички налични към този момент писмени доказателства по делото, независимо от коя от страните са представени и оглед на това и фактите, които тези доказателства установяват да направи извод за това налице ли са предпоставките за допускане на исканото обезпечение. При постановяването на обжалваното определение не е съобразено установената в тази насока съдебна практика, поради което са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по отношение на първия въпрос. Що се отнася до останалите въпроси то това дали въззивният съд е дал правилни отговори на същите предполага преценка и на представените от „Агро номер едно“ ООД [населено място] писмени доказателства, което не е въпрос на преценка на допустимостта на обжалването, а на неговата основателност. По същество съставът на ІV г. о. на ГК на ВКС намира следното: От събраните по делото доказателства е видно, че на 06.11.2013 година между „Интернешънъл Асет Банк“ АД [населено място] и „Концепт Про“ ЕООД [населено място] е бил сключен договор за кредитна линия № 006542-001/06.11.2013 година, с който банката предоставила на дружеството кредитна линия с опция за револвиране до разрешения размер, в размер до 600 000.00 лева, при условия и срокове, определени в договора. В този договор като страна, наред с „Концепт Про“ ЕООД [населено място], е посочено и „Соледад-България“ ЕООД [населено място], в качеството му на солидарен длъжник и обезпечител. За обезпечаването на вземането на „Интернешънъл Асет Банк“ АД [населено място] по посочения договор с нотариален акт № 14, т. ХІV, рег. № 6067, дело № 1424/2013 година на С. Н.-нотариус с район на действие района на Районен съд Велики Преслав, вписан под № 592 в регистъра на Нотариалната камара „Концепт Про“ ЕООД [населено място] е учредило договорна ипотека върху 266 недвижими имота, собственост на дружеството, подробно описани в нотариалния акт. Този договор е бил вписан под № 3443 в дв. вх. рег. на Службата по вписванията, съответно във вх. рег. под № 3451, акт № 51, том І, дело 1731. Впоследствие на 27.09.2018 година бил подписан анекс 3 № ДК-А3-495-006542-337 към договора за кредитна линия № 006542-001/06.11.2013 година, в който като страна вече фигурира и „Трейд проект България“ ЕООД [населено място], в качеството му на ипотекарен длъжник. В този анекс е записано изричното съгласие на „Концепт Про“ ЕООД [населено място] учредената от него с горепосочения нотариален акт договорна ипотека за продължи да обезпечава вземането на банката по договора за кредит и при вече променените условия по него. Същевременно на 23.10.2018 година с нотариален акт № 100, т. VII, рег. № 4860, дело № 825/2018 година на С. Н.-нотариус с район на действие района на Районен съд Велики Преслав, вписан под № 592 в регистъра на Нотариалната камара „Интернешънъл Асет Банк“ АД [населено място] и „Концепт Про“ ЕООД [населено място] е уговорено обезпечение на извършеното от страните по договора за кредитна линия изменение на същия по отношение на начина на определяне на дължимата се лихва, като е посочено, че учредената с нотариален акт № 14, т. ХІV, рег. № 6067, дело № 1424/2013 година на С. Н.-нотариус с район на действие района на Районен съд Велики Преслав, вписан под № 592 в регистъра на Нотариалната камара ще обезпечава дълга и за новия лихвен процент. Наред с това е дадено съгласие ипотеката от 2013 година, изменена с тази от 2018 година да продължи да обезпечава задължението по договора за кредитна линия и при всички останали условия на договора и анекс 3 № ДК-А3-495-006542-337, както и независимо от допълнително уговорените с анекс или допълнителни споразумения между страните промени в договора, касаещи промяна на срока за устояване и/или ползване и/или погасяване на кредита, и/или промяна в начина на определяне вида и/или размера на всеки от компонентите от годишния лихвен процент, включително при промяна свързана със законодателни изменения или преустановяване изчисляването на приложимия по договора пазарен индекс, и/или замяната му с друг индекс, и/или промяна на други условия по договора, включително при промяна на вида на кредита, при превалутиране или преструктуриране на кредита, като банката има право да събира всичките си непогасени, изискуеми вземания, основани на договора, анексите и споразуменията към него и след промените в него. В нотариалния акт е посочено, че същият се сключва на основание чл. 20а, във връзка с чл. 167 от ЗЗД за изменение на нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 14, т. ХІV, рег. № 6067, дело № 1424/2013 година на С. Н.-нотариус с район на действие района на Районен съд Велики Преслав, вписан под № 592 в регистъра на Нотариалната камара, като описаните в първия акт имоти, върху които продължава да се разпростира ипотеката са 151 броя. Нотариалният акт от 2018 година е вписан в Службата по вписванията с вх. рег. № 2292, дв. вх. рег. № 2288/23.10.2018 година, акт № 51 т. І д. № 1307. С договор за продажба на вземане от 10.11.2021 година „Интернешънъл Асет Банк“ АД [населено място] е прехвърлила на Трейд проект България“ ЕООД [населено място] вземането си от „Концепт Про“ ЕООД [населено място] и солидарните длъжници „Полюси Консулт“ ЕООД [населено място], „Верт 1“ ЕООД [населено място] и „Дакс Консултинк“ ЕООД [населено място], произтичащо от договора за кредитна линия и анексите към него, в размер на 331 587.18 лева, представляващо просрочена главница в размер на 242 586.01 лева и просрочени лихви по просрочия, както и всички дължими към подписването на договора за продажба суми, заедно с обезпеченията и всички принадлежности. В договора за продажба на вземането изрично е отбелязано, че имотите, предмет на договорната ипотека по нотариален акт № 100, т. VII рег. № 4860, дело № 825/2018 година са продадени на „Полюси Консулт“ ЕООД [населено място]. Продажбата на ипотекираните имоти от „Концепт Про“ ЕООД [населено място] на „Полюси Консулт“ ЕООД [населено място] е извършена с договор за продажба от 19.03.2019 година, обективиран в нотариален акт № 37, т. II рег. № 925, дело № 169/2018 година на С. Н.-нотариус с район на действие района на Районен съд Велики Преслав, вписан под № 592 в регистъра на Нотариалната камара. С решение № 60/31.10.2022 година на Окръжен съд Шумен, постановено по т. д. № 125/2021 година, потвърдено с решение № 333/30.11.2023 година на Апелативен съд Варна, І-ви състав, постановено по в. т. д. № 129/2023 година, което пък не е допуснато до касационно обжалване с определение № 2381/10.09.2024 година, постановено по т. д. № 726/2024 година по описа на ВКС, ТК, І т. о. договорът за продажба е бил обявен за относително недействителен по отношение на „Агро номер едно“ ООД [населено място], на основание чл. 135 от ЗЗД. При предявяването на иска дружеството ищец е обосновало правния си интерес от отменителния иск с качеството си на кредитор на „Концепт Про“ ЕООД [населено място] за вземания в размер на 226 797.23 лева главница, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 12.03.2020 година до окончателното плащане, 38 568.51 лева законна лихва за забава върху главницата за периода от 29.05.2017 година до 11.03.2020 година, както и сумата от 17 235.21 лева разноски по чл. 78, ал. 1 от ГПК, които са установени с влязлото в сила решение № 85/27.07.2021 година на Софийски градски съд, търговско отделение, VІ-10 състав, постановено по т. д. № 1754/2020 година. Исковата молба, с която е предявен иска по чл. 135 от ГПК е вписана с вх. рег. № 2420/05.11.2021 година, дв. вх. рег. № 2422, акт № 22, том ІV, дело № 1138/2021 година на Службата по вписванията Велики Преслав, а влязлото в сила решение по този иск е отбелязано с вх. рег. № 2616/16.11.2024 година, дв. вх. рег. № 2612, акт № 12, том ІІ, дело № 1312/2024 година на същата служба.. Същевременно договорът за прехвърляне на вземане от 10.11.2021 година, на който се позовава „Трейд проект България“ ЕООД [населено място] е вписан с вх. рег. № 2696/30.11.2021 година, дв. вх. рег. № 2693, акт № 33, том І, дело № 1217/2021 година на Службата по вписванията Велики Преслав, а нотариален акт № 100, т. VII рег. № 4860, дело № 825/2018 година на С. Н.-нотариус с район на действие района на Районен съд Велики Преслав вписан под № 592 в регистъра на Нотариалната камара е вписан с вх. рег. № 2292/23.10.2018 година, дв. вх. рег. № 2288, акт № 51 т. 1 д. № 1307/2018 година. С решение № 962/04.08.2022 година на Софийски градски съд, търговско отделение, VІ-7 състав, постановено по т. д. № 2125/2021 година „Концепт Про“ ЕООД [населено място] е обявено в неплатежоспособност и по отношение на него е открито производство по несъстоятелност, като решението е влязло в сила на 11.09.2023 година, след като е било потвърдено с решение № 418/23.06.2023 година на Софийския апелативен съд, търговско отделение, 9-ти състав, постановено по т. д. № 885/2022 година, а е обявено в ТР на 05.08.2022 година. Впоследствие с решение № 17/04.01.2023 година на Софийски градски съд, търговско отделение, VІ-7 състав, постановено по т. д. № 2125/2021 година „Концепт Про“ ЕООД [населено място] е обявено в несъстоятелност, като „Трейд проект България“ ЕООД [населено място] не фигурира с одобрените с определение № 3816/29.11.2022 година и определение № 2287/14.06.2024 година, постановени по същото дело списък на приетите вземания на кредиторите на длъжника, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ, допълнителен списък на приетите вземания на кредиторите на длъжника, предявени в срока по чл. 688, ал. 1 от ТЗ и допълнителен списък № 2 на приетите вземания на кредиторите на длъжника, предявени в срока по чл. 688, ал. 3 от ТЗ, за разлика от „Агро номер едно“ ООД [населено място],чиито вземания са включени във втория от списъците. Както към момента на сключването на договора за прехвърляне на вземане между „Интернешънъл Асет Банк“ АД [населено място] и „Трейд проект България“ ЕООД [населено място], така и към момента на предявяването на иска по чл. 135 от ЗЗД от „Агро номер едно“ ООД [населено място] недвижимите имоти, предмет на заличената ипотека и на иска са били собственост на „Полюси консулт“ ЕООД [населено място]. Въз основа на признатото със сила на присъдено нещо вземане срещу „Концепт Про“ ЕООД [населено място] и възползвайки се от влязлото в сила решение по отменителния иск „Агро номер едно“ ООД [населено място] е предприело действия по принудително изпълнение срещу първото дружество като е образувано изпълнително дело № 2024876041101 на Д. Ж. З.-частен съдебен изпълнител с район на действие района на Окръжен съд Шумен, вписана под № 876 в регистъра на Камарата на частните съдебни изпълнители. Като длъжници по това производство са конституирани „Концепт Про“ ЕООД [населено място] за задължението му към „Агро номер едно“ ООД [населено място] и „Полюси консулт“ ЕООД [населено място] за задължението му за разноски в инициираното от дружеството взискател производство по отменителния иск, а принудителното изпълнение е насочено върху недвижимите имоти, предмет на заличената ипотека. Така образуваното производство по индивидуално принудително изпълнение за задължения на „Концепт Про“ ЕООД [населено място] след откриването на производство по несъстоятелност на дружеството е възможно тъй като от една страна недвижимите имоти са в патримониума на „Полюси консулт“ ЕООД [населено място], поради което не се включват в масата на несъстоятелността на длъжника. От друга страна тъй като искът по чл. 135 от ЗЗД е предявен преди откриването на производството по несъстоятелност на „Концепт Про“ ЕООД [населено място] и исковата молба е вписана преди това не се касае до специалния иск по чл. 649, ал. 3, във връзка с ал. 1 от ТЗ, във връзка с чл. 135 от ЗЗД и постановеното по него решение ползва само ищеца, а не всички кредитори на несъстоятелното дружество. (решение № 128/31.05.2022 година, постановено по гр. д. № 3372/2021 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о., решение № 57/19.07.2010 година, постановено по т. д. № 695/2009 година, решение № 50 080/05.10.2023 година, постановено по т. д. № 984/2022 година, двете по описа на ВКС, ТК, І т. о., решение № 382/11.01.2019 година, постановено по т. д. № 1825/2017 година, решение № 344/24.01.2019 година, постановено по т. д. № 38/2018 година, двете по описа на ВКС, ТК, ІІ т. о., определение № 60 333/06.10.2021 година, постановено по ч. т. д. № 1224/2021 година по описа на ВКС, ТК, І т. о. и определение № 257/06.07.2020 година, постановено по ч. т. д. № 778/2020 година по описа на ВКС, ТК, ІІ т. о.) Наред с горното съгласно чл. 155 и чл. 176 от ЗЗД „Полюси консулт“ ЕООД [населено място] се явява и ипотекарен длъжник за задълженията на „Концепт Про“ ЕООД [населено място] въз основа на договорната ипотека, обективирана в нотариален акт № 100, т. VII рег. № 4860, дело № 825/2018 година на С. Н.-нотариус с район на действие района на Районен съд Велики Преслав, вписан под № 592 в регистъра на Нотариалната камара, правата по която са преминали към „Трейд проект България“ ЕООД [населено място] по силата на чл. 99, ал. 2 и чл. 155, ал. 1 от ЗЗД. Затова последното дружество би могло да реализира вземането си към „Концепт Про“ ЕООД [населено място] чрез принудително изпълнение върху ипотекираните имоти встъпвайки в образуваното от „Агро номер едно“ ООД [населено място] изпълнително производство по реда на чл. 459, ал. 2, във връзка с ал. 1 от ГПК. Условието за това обаче е наличието на валидна и вписана ипотека, което не е налице след извършеното по молба на „Агро номер едно“ ООД [населено място] заличаване на същата по реда на чл. 22 от ПВ. Съгласно ТР № 3/17.03.2021 година, постановено по тълк. д. № 3/2018 година на ОСГТК на ВКС може да се впише наново ипотека съгласно чл.172, ал. 2 от ЗЗД, ако е изтекъл десетгодишният срок на вписването и тя вече е била заличена по реда на чл. 22 от ПВ, но това вписване е непротивопоставимо на третото лице, което е придобило собствеността върху имота и е вписало своя акт преди новото вписване на ипотеката, както и на неговите частни правоприемници, макар те да са придобили собствеността върху имота след новото вписване на ипотеката. Самото заличаване по реда на чл. 22 от ПВ не погасява ипотеката, но тя не може да се противопостави на трети лица и въз основа на нея не може да бъдат предприемани действия по принудително изпълнение, поради което и е възможно новото вписване по реда на чл. 172, ал. 2 от ЗЗД. След като е възможно новото вписване на ипотеката след като е обезпечения кредитор е пропуснал срока за подновяването й, то с още по-голямо основание такова вписване е възможно в случаите, когато ипотеката неправилно е била заличена поради изтичането на десетгодишния срок без това да е така. В този случай обаче новото вписване също ще има реда по чл. 172, ал. 2 от ЗЗД, поради което реализирането на ипотечното право може да стане трудно осъществимо или невъзможно. Във връзка с тона вписване би се поставил въпроса дали „Полюси Консулт“ ЕООД [населено място] въобще ще има качеството на ипотекарен длъжник-решение № 60096/13.09.2021 година, постановено по т. д. № 1280/2020 година по описа на ВКС, ТК, ІІ т. о. Затова обезпечения кредитор има правен интерес извършеното по реда на чл. 22 от ПВ неправилно заличаване на ипотеката да бъде отстранено. Това е възможно и чрез предявяване на иск по чл. 90, ал. 1 от ЗКИР, допустимостта на който следва не само от законовата разпоредба, но и от установената съдебна практика (решение № 134/28.11.2019 година, постановено по гр. д. № 2604/2018 година по описа на ВКС, ГК, І г. о., решение № 60 238/06.12.2021 година, постановено по гр. д. № 3853/2020 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о., решение № 101/13.02.2020 година, постановено по т. д. № 2992/2018 година, решение № 56/30.06.2022 година, постановено по т. д. № 601/2021 година, двете по описа на ВКС, ТК, І т. о., решение № 60 096/13.09.2021 година, постановено по т. д. № 1280/2020 година, решение № 242/08.08.2025 година, постановено по т. д. № 281/2023 година, двете по описа на ВКС, ТК, ІІ т. о., определение № 302/30.06.2022 година, постановено по т. д. № 1129/22 година по описа на ВКС, ТК, І т. о.). Искът се предявява срещу лицето, ползващо се от оспорваното вписване, като с него се цели да бъде установено със сила на пресъдено нещо, че спорното вписване е нищожно, недопустимо или пък, че вписаното обстоятелство не съществува към момента на извършване на вписването. Действително както е посочено в определение № 37/20.01.2016 година, постановено по ч. гр. д. № 6168/2015 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. заличаването на вписването няма обратно действие. Касае се обаче до защита на третите добросъвестни лица, които са придобили права върху имота в промеждутъка от извършването на вписването дои неговото заличаване, доверявайки се на удостоверените с регистъра обстоятелства. Не такова положението със страните по спора по чл. 90 от ЗКИР, доколкото целта на иска е при евентуалното му уважаване ответникът по него да на може да се позове на порочното вписване в отношенията между страните, ищецът да може да упражни отречените с него права. В конкретния случай приемането, че при уважаването на иска по чл. 90, ал. 1 от ЗКИР заличаването на заличаването на ипотека по реда на чл. 22 от ПВ ще породи действие, в отношенията между страните, от извършването му би направило невъзможно упражняването на правата по ипотеката, а лицето поискало заличаването би извлякло ползи от неправилно извършеното вписване. Това би увредило ипотекарния кредитор и би го принудило да търси обезщетение за вреди от неправилното заличаване на ипотеката, без гаранция, че би се постигнала съответната компенсация. Още повече, че в случаите когато ипотеката се заличава по реда на чл. 22 от ПВ по искане на трето заинтересовано лице, ипотекарният кредитор не е страна в охранителното производство и не може да изразява становище по основателността на искането. Затова трябва да бъде призната възможността на ипотекарния кредитор да иска обезпечение на предявения от него иск по чл. 90, ал. 1 от ЗКИР, чрез налагане на обезпечителни мерки, които биха позволили реалното упражняване на защитаваните с иска права. С оглед на горното така предявеният иск трябва да бъде счетен за допустим като по отношение на вероятната му основателност трябва да се има предвид, че макар в нотариален акт № 100, т. VII, рег. № 4860, дело № 825/2018 година на С. Н.-нотариус с район на действие района на Районен съд Велики Преслав, вписан под № 592 в регистъра на Нотариалната камара да е посочено, че се касае до договор за изменение на ипотеката, учредена с нотариален акт № 14, т. ХІV, рег. № 6067, дело № 1424/2013 година на С. Н.-нотариус с район на действие района на Районен съд Велики Преслав, вписан под № 592 в регистъра на Нотариалната камара, то това изменение не попада сред тези посочени в чл. 171 от ЗЗД и чл. 17 от ПВ обстоятелства, за които се извършва съответното отбелязване към първоначалното вписване. Също така не се касае и до акт за подновяване на ипотеката по реда на чл. 172 от ЗЗД и чл. 18 от ПВ, при което обаче ипотеката би имало действие за нов десетгодишен период, считано от датата на вписване на подновяването. В случая обаче ипотеката по нотариален акт № 100, т. VII, рег. № 4860, дело № 825/2018 година на С. Н.-нотариус с район на действие района на Районен съд Велики Преслав, вписан под № 592 в регистъра на Нотариалната камара е вписана по реда за вписване на първоначална ипотека, като освен това, както се посочи по-горе обстоятелствата, с оглед на които е сключена не попадат в кръга на тези по чл. 171 от ЗЗД и чл. 17 от ПВ. Затова същата следва да се счита за нова, повторна и допълнителна ипотека, която има реда от вписването си и действие за срок от десет години, считано от датата на вписването-определение № 626/05.12.2012 година, постановено по ч. гр. д. № 578/2012 година по описа на ВКС, ГК, І г. о., определение № 608/19.12.2017 година, постановено по ч. гр. д. № 1339/2017 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о., определение № 401/31.07.2017 година, постановено по ч. т. д. № 922/2017 година, определение № 406/01.08.2017 година, постановено по ч. т. д. № 768/2017 година, определение № 417/04.08.2017 година, постановено по ч. т. д. № 171/2017 година, трите по описа на ВКС, ТК, І т. о., определение № 420/18.07.2017 година, постановено по ч. т. д. № 1520/2018 година, определение № 419/27.07.2017 година, постановено по ч. т. д. № 770/2017 година, определение № 425/28.07.2017 година, постановено по ч. т. д. № 772/2017 година и определение № 434/24.07.2018 година, постановено по ч. т. т. 1393/2018 година, четирите по описа на ВКС, ТК, ІІ т. о. С оглед на това десетгодишният срок за учредената с нотариален акт № 100, т. VII, рег. № 4860, дело № 825/2018 година на С. Н.-нотариус с район на действие района на Районен съд Велики Преслав, вписан под № 592 в регистъра на Нотариалната камара ипотека е започнал да тече от момента на вписването й, а не от момента на вписването на учредената с нотариален акт № 14, т. ХІV, рег. № 6067, дело № 1424/2013 година на С. Н.-нотариус с район на действие района на Районен съд Велики Преслав, вписан под № 592 в регистъра на Нотариалната камара ипотека. Поради това може да бъде направен обоснован извод, че към момента на подаването на искането за заличаването и срокът на действие на ипотеката не е бил изтекъл. Наред с горното без значение би било обстоятелството, че договорът за прехвърляне на вземане, на който се позовава „Трейд проект България“ ЕООД [населено място] е вписан след предявената от „Агро номер едно“ ООД [населено място] искова молба по чл. 135 от ЗЗД, доколкото при наличието на валидно вписване на ипотеката първото дружество би се ползвало именно от поредността на това вписване. Освен това не съществува законова забрана лице, предоставило вещно обезпечение за чужд дълг, да придобие вземането на кредитора по този дълг по реда на чл. 99 и следващите от ЗЗД, с всички произтичащи от това последици. Непредявяването на вземането на „Трейд проект България“ ЕООД [населено място] в производството по несъстоятелност на главния длъжник „Концепт Про“ ЕООД [населено място] е пречка вземането да бъде събрано в това производство или в индивидуално производство по принудително изпълнение срещу този длъжник. То обаче не води до автоматично погасяване на обезпеченото вземане тъй като не са установени предпоставките за това по чл. 739 от ТЗ. Същевременно кредиторът може да се снабди с изпълнителен титул срещу ипотекарния длъжник било по реда на заповедното производство, посочен в определение № 53/23.09.2012 година, постановено по ч. т. д. № 498/2012 година по описа на ВКС, ТК, І т. о. и определение № 144/25.02.2013 година, постановено по ч. т. д. № 48/2013 година по описа на ВКС, ТК, ІІ т. о., било чрез предявяването на иск по чл. 637, ал. 5 и ал. 6 от ТЗ. Съгласно приетото в теорията при предявен такъв иск производството по несъстоятелност не може да бъде прекратено, дори и обезпеченото вземане да не е предявено в това производство (т. 1 от раздел V-ти от „Проблемът с издаването на заповед за изпълнение срещу трето лице, обезпечило с ипотека или залог задължение на длъжник в производство по несъстоятелност“ проф. д-р В. П., адв. Д. Д.). Същевременно съгласно чл. 739, ал. 2 от ТЗ неудовлетворените с производството по несъстоятелност вземания не се погасяват ако са обезпечени от трети лица, като по отношение на тях е допустимо индивидуално принудително изпълнение-определение № 1045/07.04.2026 година, постановено по т. д. № 244/2026 година по описа на ВКС, ТК, ІІ т. о.. В случая това правило може да бъде прието за приложимо и за случаите когато срещу длъжника и предоставилото обезпечението лице са предявени искове по чл. 637, ал. 5 и ал. 6 от ТЗ. При това следва два бъде отчетено и това, че тези възражения на „Агро номер едно“ ООД [населено място] са евентуално относими към съществуването на обезпеченото вземане и към възможността то да бъде реализирано в производството по индивидуално принудително изпълнение, което може да се преценява с оглед активната легитимация на „Трейд проект България“ ЕООД [населено място] да предяви иска. Същите са обаче са неотносими към съществото на спора, който е за това характера на ипотеката от 2018 година и за това дали същата правилно е била заличена по реда чл. 22 от ПВ, доколкото заличаването й е станало именно на това основание, а не на друго такова В конкретния случай както снабдяването на „Трейд проект България“ ЕООД [населено място] с изпълнителен титул въз основа на учредената с нотариален акт № 100, т. VII, рег. № 4860, дело № 825/2018 година на С. Н.-нотариус с район на действие района на Районен съд Велики Преслав, вписан под № 592 в регистъра на Нотариалната камара ипотека, така и встъпването на дружеството в изпълнителното дело № 2024876041101 на Д. Ж. З.-частен съдебен изпълнител с район на действие района на Окръжен съд Шумен, вписана под № 876 в регистъра на Камарата на частните съдебни изпълнители по реда на чл. 439, ал. 2 от ГПК са невъзможни с оглед извършеното заличаване на ипотеката. За да бъдат реализирани същите заличаването трябва да бъде признато за несъществуващо, каквато именно е целта и на предявения иск. Същата обаче няма да бъде постигната ако изпълнителното производство продължи по време на висящия исков процес, което ще направи това невъзможно. Целта ще бъде постигната в случай, че изпълнителното производство бъде спряно като се конкретизира, че спирането се отнася до неприключилите публични продани на имотите по нотариален акт № 100, т. VII, рег. № 4860, дело № 825/2018 година на С. Н.-нотариус с район на действие района на Районен съд Велики Преслав, вписан под № 592 в регистъра на Нотариалната камара и до извършването на разпределението на сумите по вече извършените продани. Същевременно съдът ще следва да прецени кои са надлежните страни по иска с оглед на засегнатите от обезпечението лица, на които съдебното решение трябва да бъде противопоставимо. Що се отнася до евентуални трети лица, чиито права са засегнати от обезпечението то същите са имали правото и възможността да обжалват определението за допускането му, но не са го направили. Съгласно чл. 390, ал. 4 от ГПК спирането на изпълнението, като обезпечителна мярка, се допуска срещу предоставянето на гаранция. Макар и разпоредбата да се отнася до допускането на обезпечение на бъдещ иск, трябва да се приеме, че установеното с нея правило намира приложение във всички случаи на допускане на тази обезпечителна мярка, доколкото не съществуват обстоятелства налагащи различно третиране с оглед момента на допускане на обезпечението. Предвид на това и с оглед размера на защитаваното с иска вземане на „Трейд проект България“ ЕООД [населено място] размерът на гаранцията трябва да бъде определен в размер на 50 000.00 лева вносими от дружеството в едноседмичен срок от съобщението. С оглед изложеното обжалваното определение № 472/18.06.2025 година на Окръжен съд Добрич, постановено по ч. гр. д. № 305/2025 година следва да бъде изменено като исканото обезпечение бъде допуснато при посочените по-горе условия. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение