Определение № 683 от 13.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4007/2024 г.

Производството е образувано по касационна жалба на Х. Е., подадена чрез адв.Д. А., против решение № 728/08.02.2024г. по въззивно гр.д. №3030/2023г. на Софийския градски съд, ГО, ІІ-Ж въззивен състав. С обжалваното решение е потвърдено решение № 20072305/ 21.12.2022г. по гр.д.№ 23971/2021г. на СРС, 42 състав, за отхвърляне на иска с правно основание чл.3, ал.2 ЗБЖИРБ, във вр. с чл. 124, ал.4 ГПК на Х. Е. против Министерство на правосъдието, за признаване за установено, че ищецът е лице с български произход. На 20.01.2025г. е постъпила молба от касатора, чрез процесуалния му представител, с искане да бъде спряно делото пред ВКС, на основание чл. 229, ал.1, т.4 ГПК, до приключване на производството по гр.д. №126/2024г. на ІІІ ГО на ВКС, по което с определение № 5871/16.12.2024г. съставът на ІІІ ГО е допуснал до касационно обжалване въззивно решение на СГС, постановено по въззивно гр.д. № 13115/2022г., на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: Какво съдържание има понятието „лице от български произход“ в §2, т.1 ДР на ЗБГ, във ар. с чл.15, ал.1, т.1 ЗБГ и идентично ли е то понятието „български гражданин“ по смисъла на ЗБГ. Според касатора произнасянето по този въпрос от друг състав на ВКС по друго касационно производство е от съществено значение за правилното произнасяне и по настоящото дело, тъй като се касае за правен въпрос относим по предмета и на двете дела и по който не е формирана съдебна практика на ВКС. Ответникът в касационното производство – Министерство на правосъдието, чрез процесуалния представител гл.юрк. И. Т., излага подробни съображения за неоснователност на молбата. Върховният касационен съд намира молбата за спиране на касационното производство, на основание чл. 229, ал.1, т.4 ГПК, за неоснователна по следните съображения: Основанието за спиране на производството по чл.229, ал.1, т.4 ГПК е налице, когато има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален и по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство. Обусловеността между двата спора се основава на връзката между субективните права, задължения и правопораждащите ги факти като съдържание на конкретните правоотношения (ТР № 2/19.11.2014г. по тълк.дело № 2/2014г. и ТР №8/07.05.2014г. по тълк.дело №8/2013г. на ОСГТК). Връзката между делата, която има предвид чл.229, ал.1, т.4 ГПК, е обективната зависимост между две спорни правоотношения в съотношение на обуславящо и обусловено, която винаги е конкретно съществуваща, безспорно установена, пряко касае допустимостта или основателността на иска по обусловеното дело и поради това не предполага различия в преценките на съда по двете дела (ТР № 1/09.07.2019г. по тълк. дело № 1/2017г. на ОСГТК на ВКС). В случая такава връзка между двете дела, образувани във ВКС не е налице. Не е налице и основанието по основание чл. 229, ал. 1, т. 7, във вр. чл. 292 ГПК за спиране на производството. Съгласно разясненията дадени в т. 1 от ТР № 8/2013 г. на ОСГТК на ВКС, при образувано тълкувателно дело пред Върховния касационен съд по обуславящ правен въпрос производството по висящо дело може да се спира само в касационната инстанция на основание чл. 292 ГПК. За да бъде спряно производството по делото, на посоченото основание, е необходимо въпросът, предмет на тълкувателната дейност на Върховния касационен съд да е обуславящ за изхода на спора. Настоящият случай не и е такъв. Предвид това, молбата на касатора за спиране на производството по делото следва да се остави без уважение. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на ІV ГО