Определение № 9163 от 06.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9163/2025 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С определение № 3264 от 11.07.2025 г. по адм. дело № 1265/2025 г. Административен съд – Благоевград прекратява производството по делото и го изпраща по подсъдност на Административен съд - Плевен по съображения, че спорът не му е подсъден предвид постоянния адрес на жалбоподателя в гр. Плевен, като се позовава на разпоредбата на чл. 135, ал. 2, вр. ал. 1 АПК. С определение № 2501 от 29.07.2025 г. по адм. дело № 602/2025 г. Административен съд – Плевен приема, че не е местно компетентен да се произнесе по спора. Обосновава извод, че в случая е приложима местната компетентност по специалния ЗУТ по местонахождението на недвижимия имот, а не общата местна компетентност по АПК, поради което на основание чл. 135, ал. 6 във вр. с ал. 4 АПК прекратява производството, повдига спор за подсъдност и го изпраща на Върховния административен съд за разрешаване на спора. Настоящият съдебен състав, след като прецени данните по делото и приложимите разпоредби относно определяне на местната подсъдност, приема следното: Производството пред Административен съд – Благоевград е образувано по жалба на П. В. И., с [ЕГН] и постоянен адрес гр. Плевен, [улица], [адрес], подадена срещу изричен писмен отказ, обективиран в писмо изх.№ 94-25-3424-1/19.06.2025г. на заместник-кмета на община Банско по подаден от жалбоподателя сигнал № 94-25-3424/29.05.2025 г. с искане за проверка законността на преместваем обект – бариера в частен имот в гр. Банско, която бариера възпрепятства свободния достъп на живущите в него. С оспореното писмо, издадено по подадения от жалбоподателя сигнал, административният орган е отказал да извърши проверка и да започне процедура за премахване на незаконно поставена бариера в частен имот, ограничаваща достъпа на живущите в него, с доводи, че „бариера“ не представлява преместваем обект по смисъла на ЗУТ, за който да се изисква издаването на разрешение за поставяне от органите на община Банско, и регулирането на частноправните отношения между съсобствениците е извън правомощията на административния орган. Съгласно константната практика на Върховния административен съд сигналите за незаконно строителство, респективно за незаконно поставени преместваеми обекти, с искане за премахването им, нямат характера на сигнали по чл. 119 АПК, а на искания за премахване на незаконни строежи или преместваеми обекти като в правомощията на компетентния орган е да образува или не производство по чл. 225а ЗУТ, респективно по чл. 57а, ал. 1 ЗУТ. В искането на И. изрично е посочена разпоредбата на чл. 57а, ал. 1 ЗУТ. Предвид характера на оспорения акт за определяне на местната подсъдност е приложим чл. 215, ал. 1 ЗУТ, според който индивидуалните административни актове по този закон и отказите за издаването им се обжалват пред съответния административен съд по местонахождението на недвижимия имот. Разпоредбата е специална по отношение правилото за местна подсъдност, регламентирано в чл. 133, ал. 1 АПК. В случая, видно от сигнала на жалбоподателя до общинска администрация Банско, е оспорена законосъобразността на поставяне в частен имот на преместваем обект – бариера по смисъла на чл. 56, ал. 1, т. 2 ЗУТ, включително с твърдения за липсата на разрешение за поставяне на обекта, издадено от главния архитект на общината, и е поискано премахването му. Ето защо предвид местонахождението на обекта (бариерата), чието отстраняване се иска и съответно постановеният от зам. кмета на община Банско отказ да издаде акт за неговото премахване на основание чл. 225 и сл. ЗУТ, местно компетентен да се произнесе по редовността, допустимостта и основателността на подадената жалба е Административен съд – Благоевград. По изложените съображения и на основание чл. 135, ал. 4 АПК Върховният административен съд, второ отделение,