Определение № 1405 от 02.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1067/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. А. Н. против решение № 263323/16.11.2022 г., постановено по гр.д.№ 5390/2021 г. от ІІІ бр. състав на СГС. Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение, съдът е постановил упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете на страните да се упражняват от майката, като е определил режим на лични отношения на детето с бащата. В тази част, с която е постановено режим в следния смисъл: всяка втора и четвърта седмица от месеца с преспиване от петък след край на учебните занятия до понеделник, когато бащата ще води детето на училище в зависимост от учебния график, решението е обжалвано. Твърди се, че неправилно съдът е отменил режима на лични отношения в частта, с която е било постановено да има една седмица от месеца, в която детето да живее при бащата. Съдът е посочил, че смисълът на определеното време за контакт с бащата през седмицата е, че той ще може да допринесе чрез своя образователен подход за развитието на положителни навици у детето, свързани с учебния процес, т.е. бащата ще е ангажиран и с образователния процес на детето, тъй като ще го взима от училище, а и ще е отговорен за подготовката му за предстоящата учебна седмица след уикенда, когато ще трябва да го заведе на училище. Начина на разпределение на лятната ваканция съдът е обосновал с обстоятелството, че лятото е сезонът, през който се ползва по-голямата част от платения годишен отпуск, което би позволило на бащата да прекарва пълноценно почивните си дни с детето, а броят на дните (два пъти по двадесет дни) ще компенсира липсата на достатъчно време за общуване през учебната година. Същевременно това е и времето, през което детето не ходи на училище и е освободено от ежедневните си образователни задължения. Лятото е и сезонът, който позволява по-интензивно пътуване, което би поставило родителят, който не упражнява родителските права и детето в различни ситуации на общуване, а последното е в интерес на детето и неговото пълноценно развитие. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се сочат правни въпроси, които според касатора са разрешени при наличието на предпоставките на чл.280 ГПК. Сочат се правни въпроси, свързани с определянето на режима на лични контакти с родител от една страна и възможността това да доведе до конфликти между двамата родители, както и относно интереса на детето при определянето на режима на лични отношения. На първо място, отношенията между родителите и възможността от тяхното влошаване във връзка с определен режим на лични отношения не е въпрос, който следва да бъде обсъждан и да е определящ при определянето на режима на лични отношения. В тази връзка правилно съдът не е обсъждал фактите и обстоятелствата относно отношенията между родителите и възможността те да се влошат при определения режим на лични отношения. Този въпрос е изцяло неотносим към производството по чл.288 ГПК. Основния и водещ правен въпрос, относим към режима на лични отношения е интереса на детето, като видно от мотивите на обжалваното решение, съдът изцяло е обосновал своите изводи относно решението в обжалваната част именно от интереса и с интереса на детето, като поставените в тази насока въпроси не са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, напротив, съобразени са с нея, поради което не са налице касационни основания по допускането на обжалването. Трайна е практиката на ВКС, че съдът не е длъжен да се съобрази с прието по делото експертно заключение, а следва да го цени в съвкупност с останалите събрани по делото доказателства. В това отношение съдът е съобразил тази практика, като не е кредитирал експертно заключение, изложил е мотиви в тази насока, като е посочил и защо приема нещо различно, а именно поради защита интересите на детето. Предвид изложеното, касационното обжалване не следва да се допуска, като в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъди сумата 1200 лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК. Водим от горното, състав на ВКС