Определение № 4424 от 21.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4267/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от „Инвестбанк"АД срещу определение № 1757/22г. на САС, с което е отменено определение на СГС, постановено по чл. 248, ал.1 ГПК, и вместо него е осъдена банката да плати на ищеца И. С. С. още 5500лв. разноски, направени пред СГС и представляващи платен адвокатски хонорар. С частната жалба е обжалвано и определението на САС в частта, с която са присъдени разноски за производството по разноски. Освен това с отговора си срещу частната жалба И. С. е поискал присъждане на разноски за настоящото производство. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е констатирал, че искът, предявен по чл. 19, ал.3 ЗЗД от И. С. срещу банката е уважен. Освен това е установено, че в последното открито съдебно заседание- на 05.10.2021г., ищецът чрез процесуалният си представител адв. П. е поискал присъждане на направените разноски като е представил списък на разноските и извлечение от банковата сметка на адв. П. за платено адвокатско възнаграждение. Тъй като СГС е отхвърлил молбата по чл. 248, ал.1 ГПК за изменение на решението в частта за разноските относно присъждане на платеното адвокатско възнаграждение, по аргументи, че не са представени доказателства за плащането на адвокатския хонорар, САС е заключил, че определението на СГС е неправилно и ищецът има право да иска присъждане на платения адвокатски хонорар, тъй като са представени доказателства за извършването им, и е уважил частната жалба. В настоящата частната жалба, подадена от банката срещу определението на САС, се твърди, че с обжалваното определение, разноските в полза на ищеца са присъдени, без И. С. да е представил доказателства за извършването им. Във връзка с това се иска допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, но не е формулиран въпрос, като се твърди единствено противоречие на обжалваното определение с постановките на т.р. №6/13г. на ОСГТК. Направено е и искане за допускане на касационно обжалване и по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по следните въпроси: Следва ли ответникът да търпи финансови загуби, изразяващи се в заплащане на присъдени разноски, за които липсват докаазателства, че са направени? Следва ли съдът да обсъди всички доводи на страните и всички събрани по делото доказателства? С оглед на разрешенията, дадени от въззивния съд, настоящият състав на ВКС счита, че липсва основание за допускане на касационно обжалване. Категорично се установява по делото, че ищецът своевременно е представил доказателства за платения адвокатски хонорар, а именно- извлеченията от банковата сметка на упълномощения адвокат. Липсват предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като не е формулиран правен въпрос и не е налице общата предпоставка от хипотезата на закона за допускане на касационно обжалване. Поради диспозитивното начало в процеса, ВКС не може служебно да извежда правният въпрос, който е обусловил изхода на делото. Липсват предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като липсва допълнителната предпоставка от хипотезата на нормата. И по двата поставени въпроса има трайно установена практика на ВКС (т.р. №6/13г. на ОСГТК и многобройна по приложението на чл. 236 ГПК), която не е необходимо да се изменя, нито страната цели постигане на такъв резултат. А установяването на точния смисъл на нормата и развитието на правото като допълнителна предпоставка от хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК изискват изменение на трайно установената практика, когато такава е формирана (т.в.№1/10г. на ОСГТК). Предвид изложеното, частната жалба в частта си по чл. 274, ал.3 ГПК е неоснователна. В другата си част, частната жалба като насочена срещу определението на САС, с което се присъждат разноски в производството по чл. 248, ал.1 ГПК, има характер на молба за изменение на определението в частта за разноските, поради което САС е компетентен да се произнесе по частната жалба в тази част, имаща характер на молба по чл. 248, ал.1 ГПК. Искането на И. С. за присъждане на разноски за настоящото производство е неоснователно, тъй като направените разноски по делото се присъждат с окончателния акт, с оглед изхода на спора съгласно чл. 78 и чл. 81 ГПК. По аргумент от тези изключителни норми, които уреждат имуществена отговорност и поради това не могат да се прилагат по аналогия и чрез разширително тълкуване, в производството по чл. 248, ал.1 ГПК не се присъждат разноски, защото това производство не разрешава правния спор между страните, нито слага неговия край, освен това, за присъждането на разноски от значение е изходът на правния спор между страните, а не изхода на спора относно разноските. Воден от горното, ВКС, състав на III ГО