Определение № 1940 от 16.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4701/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ „Дом-И. Р.“, чрез адв. И. И. против решение № 142/21.07.2025 г. по в.гр.д. № 191/2025 г. на Апелативен съд В., с което като е потвърдено изцяло решение № 1457/23.12.2024 г. по гр.д. № 260/2024 г. по описа на Окръжен съд Варна, касаторът е осъден да заплати на С. А. Н., на основание чл.79, ал.1 ЗЗД следните суми: 29 000 лева, представляваща възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 15.05.2022 г.; 5 903,85 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 29 000 лева за периода от 15.05.2022 г. до 08.02.2024 г.; 3 000 лева, представляваща възнаграждение по анекс №1/15.05.2023 г. към договор за правна защита и съдействие от 15.05.2022 г.; 290,72 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 3 000 лева за периода от 15.05.2022 г. до 08.02.2024 г.; 7 000 лева, представляваща възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 13.05.2022 г.; 1428,95 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 7 000 лева за периода от 13.05.2022 г. до 08.02.2024 г.; 7 000 лева, представляваща възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 15.12.2022 г.; 1008,95 лв ., представляваща обезщетение за забава върху главницата от 7 000 лева за периода от 15.12.2022 г. до 08.02.2024 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от подаване на исковата молба – 9.02.2024 г. до окончателното изплащане. Върховният касационен съд, четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон - чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД вр. чл.36, ал.2 ЗА и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване са формулирани следните: 1/ Следва ли при уговорка за безплатна правна помощ между страните, да се премине към договор за правна защита и съдействие с промяна на основния предмет на договора, а именно неговия възмезден характер; 2/ Договор, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му е било в състояние на трайна неспособност да разбира или да ръководи действията си, унищожаем ли е; 3/ Следва ли в договор за правна защита и съдействие да бъде определен размера на възнаграждението, място и начин на плащането му; 4/ Има ли право съдът на преценка дали са налице обстоятелства за предоставяне на безплатна правна помощ по реда на чл.38, ал.1 ЗА при направено искане по чл.38, ал.2 ЗА, или те са предоставени единствено на договарящите се и не подлежат на проверка от съда; 5/ Ако договорът за безплатна правна помощ се е трансформирал във възмезден договор, следва ли това обстоятелство да се вземе предвид от съда и при какви обстоятелства; В изложението се твърди, че по въпросите са налице допълнителните критерии на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Поддържа се, че даденото от въззивния съд разрешение по спора противоречи на задължителната практика на ВКС, обективирана в ТР № 1/15.06.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК и на ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк.дело № 6/2012 г. на ОСГТК. Второто допълнително основание е посочено без надлежна обосновка по смисъла на т.4 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС. Насрещната страна – С. А. Н., не е подал отговор на касационната жалба. За да потвърди решението на първата инстанция, с което исковете са уважени, въззивният съд е приел, че фактите по делото са правилно установени и те са следните: на 25.03.2021 г. И. В. Р., в качеството му на ЕТ „Дом-И. Р., е упълномощил адв. С. Н. да осъществява процесуално представителство и да защитава законните интереси на упълномощителя пред различни органи на власт, вкл. и съдебните органи с правата да изготвя, подписва, подава искове, отговори на искови и допълнителни искови молби, жалби, заявления и др. от негово име и за негова сметка, вкл. и пред ЕСПЧ, съответно да подписва и получава справки и документи, да заплаща държавни такси и да преупълномощава други адвокати; с договор за правна защита и съдействие от 15.05.2022 г. страните са уговорили адв. С. Н. да извърши процесуално представителство и защита на правата и на законните интереси на ЕТ „Дом-И. Р.“ по изп.дело № 20218950400423 и изп.дело № 20218950400056 и двете по описа на ЧСИ Л.С. срещу възнаграждение в размер на 29 000 лв., платима при сключване на договора по избор на клиента – по посочената от довереника банкова сметка или в брой, както и разноските във връзка с изпълнението на работата, за които се представят документи, като договорът е ограничен със срок – до 15.05.2023 г.; на 15.05.2023 г. страните са подписали анекс № 1 към посочения договор, с който са удължили срока на същия до 15.06.2023 г. срещу допълнително възнаграждение от 3 000 лв.; с договор за правна защита и съдействие от 13.05.2022 г. страните са уговорили адв. С. Н. да извърши процесуално представителство и защита на правата и на законните интереси на ЕТ „Дом-И. Р.“ по т.д. № 644/2021 г. по описа на Окръжен съд Варна до завършването му пред всички съдебно инстанции срещу възнаграждение в размер на 7 000 лв. с вкл.ДДС, платима при сключване на договора по избор на клиента – по посочената от довереника банкова сметка или в брой, както и разноските във връзка с изпълнението на работата, за които се представят документи; въпреки че с посочения договор е уговорено цялостно процесуално представителство пред всички съдебни инстанции по образуваното т.д. № 644/2021 г. по описа на Окръжен съд Варна, между страните, на 15.12.2022 г. е подписан договор за правна защита и съдействие, с който страните отново са договорили адв. Н. да извърши процесуално представителство и защита на правата и на законните интереси на ЕТ „Дом-И. Р.“ по в.т.д. № 97/2023 г. по описа на Апелативен съд В. до завършването му пред всички съдебни инстанции срещу възнаграждение в размер на 7 000 лв. с вкл.ДДС, платима при сключване на договора по избор на клиента – по посочената от довереника банкова сметка или в брой, както и разноските във връзка с изпълнението на работата, за които се представят документи; с пълномощно от 03.07.2023 г. И. Р., в качеството си на ЕТ „Дом-И. Р.“ е предоставил на адв. Н. правомощия да осъществява процесуално представителство пред всички съдебни инстанции в РБ, вкл. да оттегли жалба с вх.№ 5938/08.03.2023 г. по описа на Окръжен съд Варна по в.гр.д. № 527/2023 г.; по изп.дело № 2021895040005 по описа на ЧСИ С. адв.Н. е подал жалба с вх.№ 14291/29.06.2021 г. срещу извършено разпределение от 03.06.2021 г. на събраната сума вследствие на осребряване на недвижими имоти – обект 1А и обект 1Б, находящи се в [населено място], [улица], ет.1; по т.д. № 644/2021 г. по описа на Окръжен съд Варна, адв.Н. е взел участие в открито съдебно заседание, проведено на 27.09.2022 г., в което е изслушано заключение на вещо лице, поставени са му въпроси и са изслушани свидетели; по в.т.д. № 97/2023 г. на Апелативен съд В., адв.Н. е подал писмени бележки; между страните няма спор, а това се установява и от издадената заповед № 6895/09.11.2023 г. по реда на чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 14469/2023 г. по описа на Районен съд Варна, че последната е издадена въз основа на запис на заповед от 09.09.2022 г. с падеж на задължението – 09.12.2022 г., с която е разпоредено на длъжника ЕТ „Дом-И. Р.“ да заплати на кредитора С. А. Н. сумата от 29 000 лв., както и че към настоящия момент е налице висящо производство по реда на чл.422 ГПК с предмет вземането по издадения изпълнителен лист в заповедното производство, по което е образувано гр.д. № 325/2024 г. по описа на Окръжен съд Варна. Във връзка с наведените от ответника възражения за наличие на уговорки за оказване на безплатна правна помощ, по делото са събрани и гласни доказателствени средства, които са преценени по реда на чл.172 ГПК, доколкото свидетелят В. В. е син на ответника. При така установените факти въззивният съд е приел, че между страните са сключени в писмена форма три договора за адвокатска услуга, чието авторство не е оспорено от ответника. Във връзка с възраженията на последния за нищожност на договорите, съдът е посочил, че договорната автономия е ограничена от чл.9 ЗЗД, според който страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото той не противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави. При формиране на изводите си дали чрез сключване на договорите за адвокатска услуга от 13.05.2022 г., 15.05.2022 г. и 15.12.2022 г. и анекса от 15.05.2023 г., е налице накърняване на добрите нрави, въззивният съд е съобразил, че доколкото добрите нрави съществуват като общи принципи или произтичат от тях, за спазването им съдът следи служебно, в който смисъл са и мотивите на т.3 на ТР № 1/15.06.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Такива принципи са принципът на справедливостта, добросъвестността в гражданските и търговските правоотношения, равнопоставеността на гражданските субекти, на правната сигурност в гражданските правоотношения, на предотвратяване на неоснователното обогатяване. При съобразяване съдържанието на конкретните договори и на анекса, установяващи, че в случая се касае за доброволно и свободно постигнати уговорки между равнопоставени субекти, по силата на които адвокатът, разполагащ със специални знания, следва да извърши определени правни и фактически действия, насочени към защита на правата и законните интереси на страната в изрично посочени изпълнителни и искови производства, а последната да заплати възнаграждение за положен труд, независимо от постигнатия краен резултат, въззивният съд е достигнал до извод, че не е налице наведеният от въззивника-ответник порок на договорите, а именно нищожност поради противоречие на уговорените адвокатски възнаграждения с добрите нрави. За неоснователни са приети и останалите възражения за нищожност на договорите правна защита и съдействие поради относителна симулативност на уговорката за заплащане на адвокатско възнаграждение, както и за унищожаемост на основание чл.29 ЗЗД и чл.33 ЗЗД. За недоказано е прието възражението на ответника за недължимост на адвокатските възнаграждения поради неизправност на довереника-ищец, изразяващи се в неизпълнение на задълженията му за оказване на адвокатска помощ и съдействие по конкретните изпълнителни и искови производства, поради което е изведен извод, че ищецът е изправна страна и за него е възникнало правото да иска реално изпълнение на поетото от ответника задължение за заплащане на договорените адвокатски възнаграждения, които се дължат ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на падежа по всеки от договорите до подаване на исковата молба. Касационното обжалване на въззивните решения се осъществява при условията по чл.280, ал.1 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в ГПК значение, т.е. да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалвания съдебен акт. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за преценката и обсъждането на събраните по делото доказателства – т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т.д. № 1/2010 г. на ОСГТК и по него въззивният съд следва да се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления; с практиката на ВКС; с акт на Конституционния съд на Република България или на съда на Европейския съюз, или разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона. При така изложените от въззивния съд решаващи мотиви и при съобразяване на обстоятелствената част на изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК към касационната жалба, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че трети и пети въпрос уточнени и преформулирани, съгласно разясненията, дадени в т.1 от № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, се свеждат до въпроса кои са основните принципи и изисквания съгласно чл.36, ал.2 ЗА, които следва да бъдат спазвани при уговаряне на адвокатското възнаграждение между адвокат и клиент, тъй като въпросът е решаващо произнесен от въззивния съд и е обусловил решаващите му изводи по спора по възражението на ответника за нищожност на процесните договори поради противоречие с добрите нрави по смисъла на чл.36, ал.2 ЗЗД на уговорените адвокатски възнаграждения. Налице е и допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, доколкото е необходима преценка дали даденото от въззивния съд разрешение по приложението на чл.36, ал.2 ЗА е в съответствие със задължителната практика на ВКС, обективирана в ТР 1/15.06.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК и на формираната практика на ВКС по приложението на чл.36, ал.2 ЗА, която е служебно известна на настоящия състав на ВКС – решение по гр.д. № 576/2017 г. на IV г.о., по гр.д. № 1107/2024 г. на IV г.о. и др. Останалите въпроси не отговарят на общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не са обусловили решаващите изводи на съда по конкретния спор. Касаторът дължи държавна такса за разглеждане на касационната жалба на основание чл.18, ал.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК в размер на 570,94 евро. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.