Определение № 200 от 14.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4542/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Л. Г. Н., Р. И. К., К. С. К. и А. А. Г. срещу определение № 3173 от 24.08.2022г. постановено по ч.гр.д. № 1664/2022г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 6146 от 08.06.2022г. на Варненски районен съд по гр.д. № 16624/2021г. за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на един от исковете и поради неотстранeни нередовности на исковата молба по останалите искове. В частната жалба се правят оплаквания, че постановеното определение е неправилно. Твърди се, че ищецът е отстранил нередовностите, които е бил длъжен да отстрани; че цената на исковете по чл. 75 ЗС и по чл. 109 ЗС следва да се определи от съда по реда на чл. 70 ГПК и това не е нередовност на исковата молба; че искът за нищожност на нотариалното удостоверяване по чл. 576 във вр. с чл. 574 ГПК е допустим, тъй като е предявен заедно с иск за собственост. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване са формулирани правни въпроси, за които се твърди, че са разрешени в противоречие с посочена практика на ВКС. Препис на ответната страна не е връчван на основание чл. 129, ал.3, пр.2 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Предявени са с исковата молба на настоящите жалбоподатели против В. З. К. - гражданин на Русия, няколко иска: 1/ за нищожност на констативен нотариален акт за собственост, издаден на ответника през 2021г., относно ПИ с идентификатор *** по КККР на [населено място]; 2/ за осъждане на ответника на основание чл. 109 ЗС да премахне незаконно поставена ограда от 23 метра по дължината на уличната граница на временен път - имот № * с площ 200 кв.м., осигуряващ достъп до имоти №№ *, * и *, собственост на ищците, да премахне поставената червена боя от дворните порти на имот № *, да възстанови оградата по южната граница на имот № * и по западната и южната граници на имот № * по вътрешните кадастрални граници по действащия ПУП- ПУР на кв. И., [населено място]; 3/за признаване за установено по отношение на ответника, че ищците Л. Г. Н., А. А. Г., Р. И. К., К. С. К. (последните двама в СИО) са собственици на по 1/3 ид.ч. от находящия се на [улица]поземлен имот с идентификатор *** с площ 200 кв.м., начин на трайно ползване временен път-обръщач, на основание покупка, делба и давност; на основание чл. 54, ал.2 ЗКИР да бъде установено, че в КККР е допусната грешка като реална част с площ 196 кв.м., при граници: имот № *, имот № * и [улица]по действащия ПУП-ПУР е отразена невярно към поземлен имот с идентификатор ***, вместо в площта на ПИ ***; за отмяна на основание чл. 537, ал.2 ГПК на нотариалния акт за собственост на ответника; 4/ за признаване за установено на основание чл. 54, ал.2 ЗКИР между ищците Р. И. К., К. С. К. и ответника, че в кадастралната карта е допусната грешка като реална част с площ 11 кв.м. от ПИ ***, с посочени граници, е отразена невярно към ПИ ***. Твърди се в исковата молба, че ищците са отделни собственици на имоти №№ *, * и * по КККР на [населено място] и съсобственици на по 1/3 ид.ч. от имот № * с площ 200 кв.м., който представлява временен път обръщач от улица тупик. Ответникът е собственик на имот № *. През ноември 2021г. ответникът преградил реална част от 196 кв.м. от временен път № * като поставил ограда от метални колове и мрежа по дължината на уличната граница, също така нанесъл червена боя по оградата и дворните порти на имот № *. В исковата молба подробно са описани придобивните основания на ищците и устройствените планове за местността. Твърди се, че ищците владеят явно, трайно и спокойно временния път с площ 200 кв.м., който е прокаран, за да обслужва имотите им, като присъединяват владението на праводателите си и са го придобили по давност в периода от 19.01.1999г. до 06.03.2006г. (от одобряването на КП „Франга дере и Кокарджа” до попълването на кадастралната основа) и за периода от 29.09.2012г. до 10.09.2021г. (от влизане в сила на ПУП-ПУР до КНА от 20.09.2021г.). Изложени са съображения, че констативният нотариален акт за собственост на ответника, издаден на 20.09.2021г., е нищожен поради противоречие със забраната по чл. 29, ал.1 ЗС и с тази по чл.7, ал.1 и 2 ЗОбС за придобиване на имоти публична общинска собственост. С разпореждане от 18.01.2022г. първоинстанционният съд е оставил исковата молба без движение и е дал указания на ищците в 14 точки: 1/ ясно и точно да повдигнат в един цвят на актуална скица по КККР площта, която твърдят, че притежават в съсобственост, предвид твърденията им, че имот № * е с площ 200 кв.м., а видно от скицата от СГКК-Варна имотът е с площ 4 кв.м. според последното изменение на КККР от 21.10.2021г. преди подаване на исковата молба; 2/ ясно и точно да повдигнат в един цвят на друга актуална скица частта от ПИ *, която Р. и К. К. твърдят, че неправилно е заснета към съседния имот № *; 3/ изрично да посочат дали ищците Р. и К. К. са в брак и от кога; 4/ да посочат налице ли е идентичност между имота, отреден на Р. и К. К. като дял ІІІ от договор за доброволна делба от 10.04.2006г. и ПИ * по КККР; 5/ да изложат фактически твърдения каква част от ПИ * Р. и К. К. са придобили чрез „изкупуване на идеални части”, което се твърди като самостоятелно придобивно основание, наред с покупка от 2004г. Следващите указания по т.т.6-12 са за навеждане на твърдения относно конкретни, значими за спора обстоятелства и за обяснение на относимостта на някои доказателства, включително за посочване кой владее имота по т.1 и уточнение дали се предявява осъдителен иск за предаване на владението. Точка 13 и 14 от указанията е за представяне на препис от исковата молба за ответника и четливи копия от някои доказателства. С молба от 31.01.2022г. ищците са заявили уточнения по всички 14 точки на дадените указания - представили са скици, на които са повдигнати в цвят спорните реални части, изложили са обяснения по посочените от съда факти и по относимостта на някои от приложените доказателства. Уточнили са петитумите на исковете, като са заявили, че първият иск е за нищожност на нотариалния акт за собственост, вторият иск е по чл.75 ЗС за връщане на отнетото на 20.12.2021г. по насилствен начин владение върху реалната част с площ 196 кв.м. от временния път, третият иск е по чл. 109 ЗС с петитум по исковата молба, четвъртият иск е за установяване правото на собственост на ищците върху по 1/3 ид.ч. от временния път обръщач, съставляващ имот № * с площ 200 кв.м. и за установяване грешка в кадастралната карта при отразяването на този имот като част от имот № *; петото искане е за отмяна на констативния нотариален акт на ответника на основание чл. 537, ал.2 ГПК и последният иск е по чл. 54, ал.2 ЗКИР на Р. и К. К. относно реална част с площ 11 кв.м. С разпореждане от 02.03.2022г. съдът е отделил за разглеждане в самостоятелно производство на иска по чл.54, ал.2 ЗКИР предявен от ищците К. против ответника. С разпореждане от 10.03.2022г. е приел, че въпреки уточняващата молба от 31.01.2022г. исковата молба продължава да е нередовна и е дал нови указания в 12 точки, сред които: - да посочат дали ответникът оспорва правото им на собственост върху ПИ *, който е с площ 4 кв.м. и да обосноват правния си интерес от иска; - да посочат твърдят ли наличие на грешка в кадастралната карта относно реалната част площ 196 кв.м. и защо предявяват положителен установителен иск вместо такъв по чл. 54, ал.2 ЗКИР; - да формират петитум като индивидуализират имота не по предходен план, а по идентификатора по действащата КК; - да посочат в какво се състои насилствения начин на отнемане на владението; - да обосноват правния интерес от иска по чл. 576 ГПК с оглед на това, че констативният нотариален акт не удостоверява сделка; - да индивидуализират оградата, която ответника е премахнал; да обозначат на скица местонахождението на портата и оградата, които ответникът е направил и те искат премахването им; - да посочат цена на негаторния иск за премахване на метална порта и ограда и за възстановяване на друга ограда; - да представят данъчни оценки за имот № * и * и актуална скица на имот № *. В срока от страна на ищците отново е представена молба за изпълнение и на тези указания. По отношение цената на негаторния иск са заявили, че го считат за неоценяем; отразили са местоположението на оградите на приложена към исковата молба скица на имот № *; относно иска по чл. 576 ГПК са посочили, че уважаването му следва от уважаване на установителния иск за собственост, същото се отнася и за искането по чл. 537, ал.2 ГПК. По владелческия иск са заявили, че ответникът смущава владението им като е поставил заключен катинар на металните порти на новоизградената от него ограда и така е отнел по скрит и насилствен начин владението на ищците върху поземления имот, до който са имали достъп от 2006г. По установителния иск са посочили, че цената на иска от 7823,07 лв. е определена за поземлен имот с площ 200 кв.м. на база данъчна оценка на земя, издадена през ноември 2021г., представена с исковата молба. Заявили са също така, че е приложена скица на ПИ № *, а също е поискано изискване на нотариалното дело от нотариус С. К., което е от 2021г. и съдържа както скица, така и данъчна оценка на същия този имот. С разпореждане от 06.04.2022г. районният съд е дал последна възможност за изпълнение на същите указания, които отново е повторил. Относно скицата за имот № * е обърнал внимание, че по делото е представена справка от кадастралната карта относно този имот, но тя не съставлява официален документ. Постъпила е нова молба от ищците, съдържаща уточнения по визираните от съда точки. В нея отново се изтъква, че предявеният иск по чл. 109 ЗС е неоценяем, както и че всички дадени указания вече са изпълнени, а съдът не се е произнесъл по искането за изискване на нотариалното дело, което съдържа скици на ПИ * и официални документи на основание чл.55, ал.2 ЗКИР. Посочено е, че всички разпореждания на съда се базират на индивидуализация на имотите по ЗКИР, а не по действащия регулационен план; изразено е становище, че начинът на отразяване на имотите в кадастралната карта не променя вещноправния им статут. След постъпване на тази молба с определение от 08.06.2022г. районният съд е прекратил като недопустимо производството по иска за прогласяване нищожност на нотариалното удостоверяване, а по останалите искове върнал исковата молба и прекратил производството поради неотстранени нередовности, а именно: 1/ описанието на спорните имоти е по предходни кадастрални и регулационни планове, а не по действащите КККР или пък е смесено описанието както по КККР, така и по предходни планове; 2/ не е представена скица на ПИ № * по КККР; 3/ не са представени данъчни оценки на двата имота №№ * и * и съдът е възпрепятстван да определи цената на собственическия и владелческия иск и дължимата държавна такса; 4/ не е посочена цена на предявените негаторни искове, които в случая са оценяеми, тъй като претендираните от ответника действия са заместими; 5/ не са индивидуализирани премахнатите от ответника огради, както и поставените от него огради и метална порта. За да обоснове недопустимостта на иска по чл. 576 ГПК съдът е посочил, че ищците нямат интерес от този иск, доколкото посредством него не може да се отрече съществуването в патримониума на ответника на правото на собственост върху имота. Освен това констативният нотариален акт не може да бъде атакуван като нищожен на основанията по чл. 26 ЗЗД, каквито са изложените от ищците. Варненски окръжен съд е потвърдил преграждащия акт. Приел е, че исковата молба действително е страдала от визираните от първата инстанция нередовности. За определяне цената на исковете по чл. 124, ал.1 ГПК, чл. 54, ал.2 ЗКИР и чл. 76 ЗС е необходима данъчна оценка на имотите № * и № *, а такава не е представена. Налице е данъчна оценка на имот № *, която не е запълва горното изискване. Също така не е било изпълнено двукратно даденото указание за посочване цена на негаторните искове по чл. 109 ЗС, който съдът правилно е приел за оценяеми. Варненски окръжен съд е отхвърлил поддържаното от жалбоподателите възражение, че исковете са неоценяеми. Касае се до извършване на заместими действия, които могат да бъдат осъществени от лице, различно от длъжника. Позовал се е на разрешенията в Тълкувателно решение № 4/2015г. на ОСГК. Наред с това съдът е допълнил, че от страна на ищците не е заявена трудност за определяне на стойността на разходите за извършване на съответните действия, поради което не е възникнало задължение за районния съд да определи цената по реда на чл. 70, ал.3 ГПК. Според въззивния съд неизпълнението на указанията, касаещи цената на исковете, препятства определянето и на държавната такса и представлява основание за връщане на исковата молба. По отношение на претенцията за прогласяване нищожност на констативния нотариален акт Варненски окръжен съд е споделил практиката на ВКС (решение № 75 от 16.07.2015г. по гр.д. № 6599/2014г. на ІІг.о.), според която защитата срещу констативен нотариален акт за собственост се извършва чрез предявяване на иск за собственост, при уважаването на който актът се отменя, а не чрез иск за нищожност на нотариалното действие. Посочил е, че този акт не удостоверява сделка и не може да бъде атакуван като нищожен на основанията по чл. 26 ЗЗД. В случая ищците се позовават именно на такива основания за нищожност - противоречие със закона, поради което искът им правилно е намерен за недопустим и производството е прекратено на това основание. При горните обстоятелства и съобразявайки представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение приема следното: Формулираните от касатора правни въпроси по чл. 280, ал.1 ГПК са следните: 1/ когато предмет на иск за собственост е обръщач на улица-тупик, който имот първоначално е бил част от неурегулиран имот, от който след отстъпване за улица, са образувани три самостоятелни имота, следва ли съдът въз основа на представените доказателства да извърши преценка дали представената данъчна оценка обхваща имота; 2/ при промяна на кадастралния, регулационния план или кадастралната карта, настъпили след данъчно деклариране на УПИ, може ли съдът да изисква данъчната оценка задължително да отразява състоянието на имота по кадастрална карта; 3/ когато с исковата молба е представен нотариален акт, в който е описана данъчна оценка за същата календарна година и е направено искане за приобщаване на нотариалното дело, законосъобразно ли е прекратяването на делото, без съдът да се произнесе по искането за изискване на нотариалното дело; 4/ когато според съда цената на негаторния иск се равнява на паричната оценка на разходите за материали и труд за премахване и възстановяване на огради, чиято стойност се определя с експертиза, дали посочването на цената на иска представлява затруднение по смисъла на чл. 70, ал.3 ГПК и следва ли да се определи от съда приблизително; 5/ когато негаторният иск е неоценяем следва ли държавната такса да се определи по реда на чл. 71, ал1, пр.2 ГПК; 6/ когато премахването и възстановяването на ограждения изисква промяна в границите, отразени в КК, изменение на уличнорегулационния план, проектиране и изграждане уширение на общинска задънена улица, налице ли са незаместими действия или бездействия; 7/ допустимо ли е съдът да извършва промяна в характеристиката на иска по чл. 576 ГПК за нищожно нотариално удостоверяване, приемайки че е иск по чл. 26, ал.1 ЗЗД; 8/ в производството по иск за собственост допустим ли е иск по чл. 576 вр. чл. 574 ГПК за нищожно нотариално удостоверяване, извършено с констативен нотариален акт за собственост, ако нотариусът не е имал право да го извърши поради противоречие със закона - чл. 29, ал.1 ЗС - законова забрана за придобиване на земя от чужденци и чл. 77 ЗС, според който изменението на кадастралната карта не е определен в ЗКИР начин за придобиване на право на собственост. Твърди се, че те са разрешени в противоречие с практиката на ВКС. Видно че, първите шест въпроса касаят прекратеното на основание чл. 129, ал.3 ГПК производство по исковете по чл. 76 ЗС, чл. 109 ЗС, установителния иск за собственост и иска по чл. 54, ал.2 ЗКИР, а седми и осми въпроси се отнасят до прекратеното поради недопустимост (на основание чл. 130 ГПК) производство по иска по чл. 576 ГПК. Според настоящия състав липсват основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение както в частта, потвърждаваща прекратяване на производството по иска по чл. 576 ГПК поради недопустимост на същия, така и в частта, с която се потвърждава връщането на исковата молба поради неотстранени нередовности по останалите искове. Първите три въпроса имат отношение към непредставянето на данъчна оценка за имот № * и за имот № *, което е една от причините за връщане на исковата молба. Безспорно е, че такава оценка не е представена, въпреки указанията на съда, а спорът за собственост и владелческия иск се отнасят именно за тези имоти. Съдът не е дал изричен отговор в мотивите си на трите въпроса, поради което те не съставляват правни въпроси, предопределили изхода на производството, по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК. По първия въпрос - в него се съдържа твърдение, че предмет на иска за собственост е обръщач на улица-тупик, който имот първоначално е бил част от неурегулиран имот, от който след отстъпване за улица, са образувани три самостоятелни имота. Това твърдение на ищците не е видно пряко от нито едно от приложените доказателства. Поради това не може да се изисква от съда да съотнася приложената данъчна оценка, която е за имот пл. № * по плана на местн. „Ф. д.”, към спорните имоти. По втория въпрос - съдът не е изисквал данъчна оценка, която да отразява актуалното състояние на имота по кадастрална карта. В случая е установено, че е извършена промяна в кадастралната карта непосредствено преди предявяване на иска - искът е предявен през месец ноември 2021 г., а последното изменение е от 21.10.2021г. и то съществено променя спорния имот № * (в неговите първоначални граници е нанесен имотът на ответника с № * и площта на имот № * е намалена на 4 кв.м.). Това несъответствие между визирания от ищците имот № * с площ 200 кв.м. и отразения на актуалната скица имот със същия номер, е изяснено от ищците на съда, но предявеният петутим за установяване собствеността върху ПИ № * с площ 200 кв.м. не е коригиран. Въпреки това, за определяне цената на исковете, ищците е следвало да представят данъчни оценки най-малко на един от двата имота, като по отношение на имот № *, който е собственост на ответника, са могли да поискат снабдяване със съдебно удостоверение. По третия въпрос - преди да пристъпи към изискване на нотариално дело, каквото доказателствено искане е заявено с исковата молба, съдът следва да се увери, че тази искова молба е редовна. Затова, снабдяването със скица на имота и с данъчна оценка не може да се извършва посредством прилагане на нотариално дело, в което те се съдържат. Данъчните оценки и скиците се издават от съответните компетентни за това административни органи, като при необходимост на ищеца се издава съдебно удостоверение, което да послужи пред тях. В касационната жалба за първи път се навежда довод, че имот № * представлява улица, а улиците не подлежат на деклариране по ЗМДТ и данъчни оценки за тях не се издават. Този довод не може да бъде разглеждан, а и същият съдържа отрицание на застъпената от ищците теза с предявения установителен иск за собственост, доколкото по закон улиците са общинска собственост - §7, ал.1, т.4 ПЗР ЗМСМА. Четвъртият, петият и шестият въпроси се отнасят до цената на иска по чл. 109 ЗС, което също е една от причините за връщане на исковата молба. Така формулирани, те не запълват общото основание за достъп до касационен контрол, а и не са разрешени в отклонение на посочената практика. Съдът ясно е указал на ищците, че предявеният от тях негаторен иск е оценяем, като е изложил конкретни мотиви за това свое виждане, произтичащи от разясненията в Тълкувателно решение № 4/2015г. на ОСГК. Въпреки това, от страна на ищците отново е поддържано, че искът е неоценяем и не са изпълнени няколкократните указания за посочване цена на иска. При това положение за съда не е възникнало задължение да определя цената на иска по реда на чл. 70, ал.3 ГПК, тъй като ищците не са заявили, че имат затруднение сами да я определят. Посочените от касатора определение № 218 от 14.12.207г. по ч.гр.д. № 1537/2014г. на ІІ г.о., определение № 107 от 21.06.2019г. по ч.гр.д. № 2216/2019г. на І г.о. и определение № 191 от 13.11.2017г. по ч.гр.д. № 1347/2017г. на ІІ г.о. са неотносими към настоящия случай. Първото разглежда хипотеза, при която (преди приемане на тълкувателния акт) цената на иска по чл. 109 ЗС е била определена въз основа на данъчната оценка на имота. Второто приема за неоценяем иск по чл. 109 ЗС, с който се иска от ответника по делото (който е община) да извърши определени незаместими действия - проектиране и изграждане на общинска улица, заедно със съоръжения към нея. Третото приема за неоценяем иск, с който се иска ответникът да се въздържа от действия - да не паркира автомобили в дворно място. Видно, че тези случаи не са сходни с настоящия, при който от ответника се иска да извърши премахване на направена от него ограда, да възстанови друга разрушена ограда и да премахне червена боя от дворни порти. Както бе посочено, седмият и осмият от поставените правни въпроси, се отнасят до прекратяването на иска за нищожност на нотариалното удостоверяване при издаване констативния нотариален акт на ответника. Не съответства на мотивите на съда застъпената теза, с която е обоснован седмия въпрос, а именно че съдът е променил иска от такъв по чл. 576 ГПК в такъв по чл. 26 ЗЗД. Съдът е посочил, че констативният нотариален акт не удостоверява сделка, която да може да бъде атакувана по реда на чл. 26 ЗЗД и е споделил практиката, че защитата срещу констативен нотариален акт, който засяга права на трети лица, се извършва посредством иск за собственост, последица от уважаването на който е отмяната на акта на основание чл. 537, ал.2 ГПК. В този смисъл е и соченото от касаторите Решение № 207 от 12.02.2019г. по гр.д. № 4909/2017г. на ІІІг.о., с което изрично се дава отговор, че е недопустим иск за нищожност на нотариален акт, съставен за удостоверяване право на собственост върху недвижим имот. Решение № 65 от 18.02.2011г. по гр.д. 652/2010г. на ІІІ г.о. е за нищожно нотариално удостоверяване, касаещо личното явяване на страна по сделка и е съединено с иск за нищожност на сделката. Тъй като касае нотариален акт за сделка, то е неотносимо към настоящия случай. С Решение № 143 от 13.09.2012г. по гр.д. № 620/2011г. на ІІ г.о. при решаване на спора по същество е отхвърлено искане за нищожност на констативен нотариален акт, в който погрешно е отразено, че е издаден по обстоятелствена проверка, а той в действителност е съставен въз основа на писмени доказателства. Тази хипотеза също няма отношение към настоящата. Вярно е, че разглеждането на иска предполага, че е приет за допустим. С последващата практика на ВКС, създадена по реда на чл. 290 ГПК, допустимостта на такъв иск е отречена. По отношение на осмия въпрос може да се отбележи, че именно в рамките на производството по иск за собственост ищците могат да получат нужната защита срещу удостовереното право на собственост на ответника, ако не са били налице материалноправните предпоставки за издаването на констативния нотариален акт, както те твърдят. Предвид изложеното следва да бъде отказано допускане на касационен контрол на преграждащото въззивно определение на Варненски окръжен съд. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г.о.