Определение № 4330 от 06.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4090/2022 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК. С определение №.2483/7.10.22 по ч.г.д.№.1219/22 на АС София, ТО, ІІІс., е обезсилено определение №.45/18.01.22 по г.д.№.853/20 на ОС Благоевград, с което молбата на К. К. К. за освобождаване от заплащане на държавна такса и разноски в производството по делото е оставена без уважение. Постъпила е частна касационна жалба от К. К. К., в която се твърди, че определението е незаконосъобразно, и се моли за неговата отмяна. Налице е позоваване на основанието на чл.280 ал.2 пр.3 и чл.280 ал.1 т.1 ГПК във връзка със следните въпроси: 1.“Искането по чл.83 ал.2 ГПК за конкретно определено задължение за разноски ли следва да бъде направено или е допустимо да се направи съдебното производство като цяло?“ /т.12 ТР 6/12 от 6.11.13, ОСГТК, опр.№.120/18.04.17 по ч.г.д.№.873/17, опр.№.46/24.01.20 по ч.т.д.№.3/20/; 2.“Молба по чл.83 ал.2 ГПК с искане за освобождаване от съдебни такси и разноски в цялото производство има ли предмет?“ /т.12 ТР 6/12 от 6.11.13, ОСГТК/. Частната касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок, от лице, имащо право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК вр. с чл.274 ал.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение, Върховният касационен съд съобрази следното: С атакуваното определение е прието, че освобождаването от заплащане на държавни такси и разноски винаги е за конкретно задължение, тъй като при извършване на преценката за основателността на искането съдът следва да вземе предвид възможностите на страната да заплати конкретно по размер задължение спрямо доходите, с които разполага. Същевременно, доколкото в случая дължимите от ответника разноски 100лв. за двете експертизи са заплатени и той няма определено по размер задължение, от което да иска да бъде освобождаван, подадената от него молба по чл.83 ГПК няма предмет; като я е разгледал, съдът е постановил недопустим акт и той следва да бъде обезсилен. Настоящият състав намира, че касационно обжалване следва да се допусне във връзка с първия въпрос. Съгласно цитираната практика искането се разглежда като едно цяло по отношение на освобождаването от държавна такса и разноски, тъй като предпоставките за освобождаване са единни и така се преценяват от съда, което не изключва възможността както за частични искания, така и за частично освобождаване от такси и/или от разноски по молбата; доколкото ищецът бива освободен от внасяне на държавна такса без да е постановен частичен отказ, той е освободен и от предварително внасяне на разноски, ако друго не следва от изрично постановеното; искането по чл.83 ал.2 ГПК се преценява не само с оглед на конкретното задължение да се плати държавна такса или съдебни разноски, а доколко страната разполага с достатъчно средства, за да се натовари с плащането на таксите и съдебните разноски в съдебното производство; в случай, че съдът намери, че тя е материално затруднена по начин, че няма да може да упражнява предоставените й процесуални права по делото, я освобождава от заплащането им по чл.83 ал.2 ГПК и това разрешение е важимо до приключване на съдебното производство във всички инстанции, доколкото няма промяна в обстоятелствата /ТР 6/13, ОСГТК, опр.№.120/18.04.17 по ч.г.д.№.873/17, ІІІ ГО/. Въззивният съд, като е приел, че освобождаването от държавна такса е винаги само за конкретно задължение и не е отчел, че при искане по чл.83 ал.2 ГПК преценката касае не само конкретно задължение да се плати държавна такса или съдебни разноски, а доколко страната разполага с достатъчно средства, за да се натовари с плащането на таксите и съдебните разноски в съдебното производство, като освобождаването от заплащането им важи до приключване му във всички инстанции /доколкото няма промяна в обстоятелствата/, се е отклонил от задължителната практика, като от друга страна не се е произнесъл с акт по съществото на спора предвид специфичния характер на производството по освобождаване от държавни такси и разноски и задължението за разглеждане на молбата. Следва да се има предвид, че производството по чл.83 ГПК, макар и да се развива в рамките на исковия граждански процес, е самостоятелно и има белезите на охранително; съдът се произнася по отправена молба за съдействие по смисъла на чл.2 ал.1 предл.2 ГПК; искането на ищеца за освобождаване от такса и разноски следва да бъде разгледано и съдът дължи изрично преценка по този въпрос, който е от значение за достъпа на гражданите до правосъдие /опр.№173/15 по ч.г.д.№.866/15, І ГО, опр.№.120/18.04.17 по ч.г.д.№.873/17, ІІІ ГО/. Предвид изложеното атакуваното определение като незаконосъобразно следва да се отмени, а делото – да се върне на въззивния съд за произнасяне по съществото на частната жалба. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,