Определение № 718 от 06.03.2025 г. на ВКС по т. д. № 2011/2024 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Р. С. Д., чрез процесуален представител, против Решение № 167 от 09.05.2024 г. по в. гр. д. № 169/2024 г. на Окръжен съд – Пазарджик, с което е потвърдено Решение № 1291 от 30.11.2023 г. по гр. д. № 1420/2023 г. на Районен съд – Пазарджик. С посоченото решение е отхвърлен като неоснователен предявеният от настоящия касатор срещу „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД иск с правно основание чл.405, ал.1 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 6 965 лв., частичен иск от 12 000 лв., представляваща незаплатено застрахователно обезщетение във връзка с щета № 44011512205548, образувана на основание валидна застрахователна полица „Каско“ № 440122213055566, за настъпило на 11.08.2022 г. в [населено място], [община], застрахователно събитие с лек автомобил марка „БМВ“, модел „730 D“, с рег. [рег.номер на МПС], ведно със законната лихва, считано от момента на подаване на исковата молба - 14.11.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.

В касационната жалба се поддържа, че атакуваното въззивно решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което се претендира неговата отмяна и уважаване на предявения иск с правно основание чл.405, ал.1 КЗ, както и присъждане на сторените разноски за всички инстанции. Изразено е несъгласие с решаващия за отхвърлянето на иска извод на съда, че ПТП е настъпило в резултат на „груба небрежност“ от страна на водача на застрахвания автомобил.

Допускането на касационното обжалване е основано на наличието на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните въпроси:

1. „Представлява ли груба небрежност отнемането на предимство на дясностоящия на кръстовище на равнозначни пътища и при движение със скорост от 10 км/ч, когато това е станало повод за настъпване на пътнотранспортно произшествие, доколкото не всяко нарушение на правилата за движение по пътищата съставлява груба небрежност ?“;

2. „Колко на брой и какви по степен нарушения по ЗДвП следва да са налице, за да се приеме, че виновният водач е действал при условията на груба небрежност и може ли само грешна субективна преценка в условията и разположението на останалите участници да се счита за такава ?“

Допълнителният критерий по чл.280, ал.1,т.1 ГПК е обоснован с позоваване на Решение № 348 от 11.10.2011 г. по гр. д. 387/2010 г. на ВКС, IV г. о., на което се твърди, че обжалваното решение противоречи.

Ответникът – „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, в срока по чл.287, ал.1 ГПК представя отговор, с който изразява становище, че не са налице предпоставките за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, както и за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – изхожда от надлежна страна, подадена е в срока по чл. 283 ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да достигне до обжалвания резултат, Окръжен съд – Пазарджик е констатирал, че страните не спорят по установения и от доказателствата по делото факт, че между тях е съществувало валидно застрахователно правоотношение към момента на реализиране на процесното ПТП по договор за застраховка „Каско+“ с обект лек автомобил марка „БМВ“, модел „730 D, с период на валидност от 24.05.2022 г. до 23.05.2023 г., собственост на ищеца; В протокол за ПТП от 11.08.2022 г. било удостоверено, че в 19:26 ч. в [населено място], [община], настъпило ПТП с участници Р. С. Д., управлявал лек автомобил марка „БМВ“, модел „730 D“, с рег. [рег.номер на МПС] и К. Т., управлявала лек автомобил марка „БМВ“ с рег. [рег.номер на МПС], с посочване щетите по моторните превозни средства; Протоколът бил подписан от двамата водачи. Обсъдени са свидетелските показания на другият участник в пътния инцидент - К. Ангелова Т., според които тя е управлявала лекия автомобил марка „БМВ“, модел „Х5“ по прав участък, път с предимство и не могла да види завиващия участник; видяла го е в последния момент; скоростта й била не повече от 50 км/ч., в момента, в който е видяла другия автомобил, натиснала спирачката, но двете коли се ударили една в друга. Посочила е, че инцидентът е станал привечер и валял обилен дъжд.

Въз основа заключението по приетата пред първата инстанция и неоспорена от страните автотехническа експертиза е прието за установено, че инцидентът е настъпил на 11.08.2022 г., в светлата част на денонощието, в условия на валежи от дъжд; Лек автомобил марка „БМВ“, управляван от Р. С. Д., се движел в [населено място] по ул. „38-ма“ от юг на север; В същото време автомобил марка „БМВ“, управляван от К. Т., се движел в [населено място] по ул. „30-та“ в посока от изток на запад със скорост от около 50 км/ч.; Водачът Д. наближил Т-образно кръстовище, образувано от еднозначни улици, навлязъл в кръстовището и извършил маневра „завой на ляво“ по ул. „30-та“; Траекториите на автомобилите според вещото лице се пресекли и последвал удар в северната лента за движение на ул. „30-та“, като вследствие на удара били нанесени материални щети по автомобилите; В зоната на кръстовището, образувано от ул. „30-та и ул.„38-а“, няма допълнителна пътна регулация, липсва вертикална сигнализация и хоризонтална маркировка, като по време на произшествието автомобилите се движели по равнозначни пътища. Според вещото лице, не е имало зрителни прегради, които да са попречили на водачите да възприемат пътната обстановка и водачът Р. Д. е имал техническата възможност да възприеме приближаващия автомобил преди да се включи в платното за движение на ул. „30 - та“.

Въз основа на установения механизъм на ПТП съдът е приел, че водачът на процесния автомобил е нарушил правилата за движение, установени в чл.47 и чл.48 ЗДвП, според които при липсата на сигнализация на някой от пресичащите се на кръстовището асфалтирани пътища със знак за предимство на движението по него, кръстовището е неурегулирано и се прилага правилото на чл.48 ЗДвП, съгласно което с предимство се движат пътните превозни средства, намиращи се или приближаващи от дясната страна. В случая, водачът на автомобила, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното дружество, нарушил установените в чл.47 и чл.48 ЗДвП правила, тъй като при приближаване на кръстовището не е спрял, за да пропусне движещия се от дясната страна с предимство автомобил. Наред с това, за нарушено е прието и правилото на чл.20, ал.2 ЗДвП поради несъобразяване с атмосферните условия и с конкретните условия за видимост. Отчетено е също така, че ищецът е управлявал автомобила със скорост около 10 км/ч., което му е позволявало да спре, за да пропусне приближаващия се от дясно автомобил, но не го е направил. Това поведение на ищеца е определено като самонадеяно поради грешна преценка на разстоянието и времето за реакция от негова страна, което според въззивния съд е проява на груба небрежност - водачът е надценил своите възможности и тези на автомобила за безпрепятствено извършване на маневрата, като в същото време е подценил ситуацията на пътя и напълно е пренебрегнал правилата за движение. Като неоснователно е преценено от въззивната инстация твърдението, че произшествието е настъпило в тъмната част на денонощието или „надвечер“, при намалена видимост, предвид факта, че в попълненото от ищеца Приложение № 1 било отбелязано, че събитието настъпило в 19:26 ч. на 11.08.2022 г., при действието на лятно часово време и при ярка дневна светлина. Допълнително съдът се е позовал и на експертното заключение, според което за ищеца не е имало проблем да види и възприеме приближаващия от дясно автомобил и да спре, за да го пропусне, тъй като се е движел в светлата част на денонощието и не е имало зрителни прегради и технически причини, които биха му попречили да възприеме пътната обстановка.

Така мотивиран, Окръжен съд – Пазарджик е достигнал до извода, че водачът на автомобила е управлявал МПС в нарушение на ЗДвП и ППЗДвП, причинил е ПТП и имуществени вреди на превозно средство в резултат на това, че не е положил грижата, която и най-нережният водач на МПС би положил при тези условия. Това поведение е квалифицирано от съда като „груба небрежност“, която на основание чл.9.1.8., Раздел I, т.9 „Общи изключение“ от общите условия за автомобилна застраховка „Каско+“ освобождава застрахователя от задължението да предостави застрахователно покритие за щети, настъпили в резултат на такива действия на застрахования.

Поради съвпадане в крайните изводи, въззивният съд е потвърдил акта на първата инстанция.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

След съобразяване с възприетото в т.1 от ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, че касационен контрол на въззивното решение се допуска въз основа на един или повече правни въпроси, които трябва да са от значение за изхода на делото, но не и за правилността на обжалваното решение и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд, настоящият състав намира, че по начина, по който са формулирани, въпросите не удовлетворяват общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК.

Първият въпрос от изложението е предпоставен от несъгласието на касатора с решаващия за отхвърлянето на иска по чл.405 КЗ извод на въззивния съд затова, че поведението на последния при управление на процесното МПС, причинило пътния инцидент, е квалифицирано като „груба небрежност“. В тази връзка въпросът се преценява като насочен директно към правилността на обусловилия изхода на спора извод на съда, която съгласно цитирания акт на нормативно тълкуване е извън предмета на производството по селекция на касационната жалба. Освен това, за да квалифицира поведението на водача Д. като проява на „груба небрежност“ решаващият съд не е съобразявал само съдържащото се във въпроса допуснато нарушение по отнемане на предимство на дясностоящия на кръстовище на равнозначни пътища, а цялостния механизъм на ПТП и поведение на ищеца, определено като самонадеяно поради надценяване на собствените възможности и тези на автомобила за безпрепятствено извършване на маневрата, а същевременно - подценяване ситуацията на пътя и пълно пренебрегване правилата за движение. Независимо от това, за изчерпателност на изложението следва да се посочи, че не се установява и допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1,т.1 ГПК за искания достъп до касационно обжалване, тъй като обжалваното решение не е постановено в противоречие с посочената практика на ВКС, обективирана в Решение № 348 от 11.10.2011 г. по гр. д. 387/2010 г. на ВКС, IV г. о. Обжалването в този случай е било допуснато поради противоречивото разрешаване на материалноправния въпрос за съотношението на грубата небрежност по смисъла на чл. 200 КТ и формите на вината по наказателното право, както и с нарушенията на трудовата дисциплина и субективното отношение на пострадалия, тоест по въпрос, неотносим към настоящото дело. Доколкото в мотивите на решението са излагани принципни съображения за грубата небрежност в гражданското право, определена като неполагане на грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия, от които е изходил и въззивният съд при разрешаването на правния спор, намира, че атакуваното въззивно решение е постановено в съответствие с практиката на ВКС, на която касаторът се позовава.

Вторият въпрос в първата част е общо поставен и не изхожда от решаващ за изхода на спора мотив на въззивния съд, а втората му част е насочена към правилността на акта, при несъобразяване с мотивите на въззивния съд в цялост при обосноваване на „грубата небрежност“. Следователно, същият няма характеристиката на правен съгласно постановките на ТР №1/19.02. 2010г. на ОСГТК на ВКС. Освен това, принципен и еднозначен отговор на този въпрос не може да се даде, доколкото изводите могат да бъдат направени единствено при преценка и анализ на конкретния казус.

С оглед изхода на спора, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК