Определение № 50077 от 10.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2930/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 182/12.05.2022 г. по гр.д. № 100/2022 г., с което Окръжен съд – Плевен, потвърждавайки решение № 1372/02.12.2021 г. по гр.д. № 2326/2021 г. на Районен съд – Плевен, след като е отхвърлил исковете на Р. Т. Е. срещу Ц. Н. А. и В. А. А. за унищожаване на предварителния договор за покупко-продажба от 05.01.2021 г. (чл. 27, пр. 2, вр. чл. 28 ЗЗД) и за сумата 11 000 лв. – връщане на платеното по предварителния договор (чл. 34, пр. 2 ЗЗД), по исковете на Ц. и В. А. срещу Р. Е. е обявил за окончателен същия предварителен договор (чл. 19, ал. 3 ЗЗД). Решението се обжалва от Р. Е. с искане да бъде допуснато до касационен контрол по следните материалноправни въпроси: 1. Може ли съдебното решение по чл. 19, ал. 3 ЗЗД да замести окончателния договор, ако предметът на предварителния договор не е уточнен, т.е. ако предварителният договор не съдържа уговорки относно съществените условия на окончателния договор? и 2. Има ли право съдът със съдебното решение по чл. 19, ал. 3 ЗЗД да внася промени в съдържанието на предварителния договор? Касаторът счита въпросите включени в предмета на обжалване (общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол), а допълнителната по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК извежда с довод, че въззивният съд е решил първия в противоречие с решение № 47/29.04.2009 г. по гр.д. № 645/2008 г. ВКС, I-во ТО и с решение № 475/08.06.2010 г. по гр.д. № 1311/2009 г., ВКС, III-то ГО, а втория – с решение № 537/08.07.2010 г. по гр.д. № 349/2009 г., ВКС, III-то ГО. По същество се оплаква, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Претендира разноските по делото. Ответниците по касация, Ц. и В. А., възразяват, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, а решението е правилно. Претендират разноските пред настоящата инстанция. За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел, че и пред него спорът се концентрира върху това дали искът по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е неоснователен, защото към 05.01.2021 г. – датата на предварителния договор, с който страните си обещават в срок до 28.02.2021 г. съпрузите А. да продадат на Р. Е. на цена 11 000 лв. два урегулирани поземлени имота в [населено място], общ. Плевен, - имотите са застроени. Въззивният съд е приел, че страните са се съгласили окончателният договор да е за покупко-продажба на застроени имоти при тази цена. Констатирайки съдържащите се съществени уговорки на окончателния договор (двата имота и цената), изтеклият срок (на 28.02.2021 г.) и качеството на съпрузите на собственици (н.а. 182/26.09.2018 г. за покупка на имотите и удостоверението за граждански брак от 17.11.1974 г.), въззивният съд е уважил иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, отхвърляйки главните искове, предявени под отрицателно процесуално условие, за унищожаване на предварителния договор като сключен при грешка в предмета и връщане на авансово платената цена. При тези мотиви на въззивния съд никой от повдигнатите въпроси не обуславя решението. Първият, защото въззивният съд не е приемал, че предметът на предварителния договор не е уточнен. Приетото е, че предварителният договор съдържа съществените условия на окончателния договор: имоти и цена. Вторият, защото със съдебното решение по чл. 19, ал. 3 ЗЗД въззивният съд не е внасял промени в съдържанието на предварителния договор. Възпроизведени са клаузите на предварителния договор. Въззивният съд е зачел и установената практика на Върховния касационен съд, според която при прехвърляне на застроен имот, без сградите изрично да са посочени в предмета на сделката или изключени изрично от обхвата й, презумпцията по чл. 92 ЗС следва да намери приложение, освен ако по делото се установи друго, и е безспорно, че сградите нямат друг собственик. Тази практика безспорно се отнася и към предварителния договор за покупко-продажба, а обжалваното решение е съобразено с нея, включително с трите решения на Върховния касационен съд, цитирани от касатора. Изключени са и общата, и допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол. При този изход на делото в тежест на касатора следва да се възложат разноските, направени от ответниците по касация в настоящото производство. Те се изразяват в уговорения и платен адвокатски хонорар. При този изход на делото, съдът