Решение № 424 от 08.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 363/2010 г.

Производството е по реда на чл. 278 ал. 1 ГПК във връзка с чл. 274 ал. 1 т. 2 ГПК във връзка с чл. 23 ал. 2 от Закона за отнемане в полза на държавата на и., придобито от престъпна дейност. Постъпила е частна касационна жалба от А. Н. С. от гр. Б., представляван от процесуалния му представител адв. С, против определение № 183 от 20 юли 2009 г., постановено по в.ч.гр.д. № 138 по описа на апелативния съд в гр. Б. за 2009 г., с което е потвърдено определение, постановено по ч.гр.д. № 338 по описа на окръжния съд в гр. Б. за 2009 г. В жалбата се сочи, че атакуваното определение е неправилно, защото изводът за наличието на предпоставките, необходими съгласно Закона за отнемане в полза на държавата на и., придобито от престъпна дейност, е погрешен, тъй като има само предположение за извършване на престъпления по чл. 212 ал. 5 във връзка с ал. 1 от Наказателния кодекс, а и липсват другите предпоставки за допускане на исканото обезпечение. В изложение на основанията по реда на чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК се сочи, че разрешаването на въпроса “не следва ли в мотивираното искане за налагане на обезпечителни мерки по чл. 22 ал. 1 ЗОПДИППД да бъдат изложени фактически обстоятелства, които да свързват повдигнатото обвинение срещу бъдещия ответник за извършено престъпление с факта на придобитото от проверяваното лице имущество”, ще е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Представя се определение на окръжния съд в гр. В.. В отговор по реда на чл. 276 ал. 1 от ГПК ответникът К. за у. на и., придобито от престъпна дейност, чрез инспектор-юрист Е. Д., изтъква доводи за неоснователността на жалбата. Частната жалба е подадена в указания от съда срок и е редовна по смисъла на чл. 260 и 261 ГПК. С атакуваното определение въззивният съд приел, че са налице предпоставките по Закона за отнемане в полза на държавата на и., придобито от престъпна дейност, във връзка с чл. 390 ГПК – повдигнато обвинение срещу частния жалбоподател,, наличие на значително по смисъла на § 1 т. 2 ЗОПДИППД и. и декларирани доходи от жалбоподателя и съпругата му в размер, значително по-нисък от стойността на придобитото имущество. След преценка на доводите на жалбоподателя в жалбата и изложението към нея, съдът намира, че атакуваното определение следва да се допусне до касационен контрол. Поставеният процесуалноправен въпрос има значение за резултата по обезпечителното производство, като отговорът му е от значение за точното прилагане на закона. По същината си въпросът цели да се доведе до заключение, изведено в противоречие с цялостния смисъл на оборимата презумпция на чл. 4 ал. 1 ЗОПДИППД – на отнемане по силата на закона подлежи и., придобито през проверявания период от лице, за което е установено, че са налице основанията по чл. 3 от същия закон, като в конкретния случай може да се направи основателно предположение, че придобитото и. е свързано с престъпната дейност на лицето, доколкото не е установен законен източник. Следователно, извършената престъпна дейност е само предпоставка за допустимостта на претенцията на комисията по ЗОПДИППД и служи като презумпция относно придобиването на и. от лицето в резултат на престъпна дейност, доколкото не се установява законен източник на доходи за придобиване на имуществото. Законът не изисква обосноваване на причинно-следствена връзка между извършената престъпна дейност и придобиването на имущество. В самото исково производство по чл. 28 ЗОПДИППД частният жалбоподател може да се защити, като докаже законния произход на имуществото и опровергае законовата презумпция на чл. 4 от закона. Ето защо не може да се приеме, че молбата за допускане на обезпечение от комисията за у. на и., придобито от престъпна дейност, следва да съдържа изрични доводи за връзка между повдигнатото обвинение за извършено престъпление и факта на придобиване на имуществото от проверяваното лице. Частната касационна жалба е неоснователна. Предпоставките за допускане на обезпечение са посочени в чл. 391 ал. 1 ГПК - ако искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства или ако бъде представена гаранция в определения от съда размер съгласно чл. 180 и чл. 181 ЗЗД. За да допусне обезпечение на иска, съдът трябва да установи, че ищецът има право на иск (предявеният иск да е допустим и вероятно основателен) и че е налице интерес от обезпечаване на иска (нужда от обезпечаване). Изискването за преценка на вероятната основателност на иска е свързано обикновено с подкрепата на иска с писмени доказателства, доказващи факта, пораждащ претендираното право, респ. факта изключващ, унищожаващ или погасяващ отричаното с иска право, а когато ищецът не разполага с такива документи, той може да удостовери вероятната основателност на иска, като изрази готовност да представи парична гаранция, освен ако молителят не е освободен от представяне на гаранция по силата на закона - чл. 391 ал. 4 ГПК. Постановеното от въззивния съд определение е съобразено с трайно установената съдебна практика за условията, при които се допуска обезпечаване на бъдещ иск. Съществуват достатъчно доказателства, които са в подкрепа на искането на комисията за допускане на обезпечение на бъдещия иск – придобити са два недвижими имота, ремарке за лек автомобил, налични суми по разплащателните сметки, придобити са акции и дружествени дялове, както и наличности в банкова касета. Придобитото и. е значително по критериите на § 1 т. 2 ДР ЗОПДИППД. Спрямо частния жалбоподател е висящо производство по чл. 3 ал. 1 т. 1 ЗОПДИППД. Налице са множество писмени доказателства в подкрепа на бъдещия иск. Бъдещият иск е допустим и вероятно основателен. Поисканите обезпечителни мерки са подходящи и съответни на обезпечителната нужда. В рамките на настоящото производство съдът не може да изследва твърденията на частния жалбоподател, че всъщност придобитото от частния жалбоподател и съпругата му и., макар да е значително по смисъла на закона и е в степен, надвишаваща размера на декларираните от тях доходи за проверявания период, е придобито със законни средства. Тези доводи частният жалбоподател следва да изложи в исковото производство. Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение