Определение № 777 от 09.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2942/2016 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба,подадена от [фирма] срещу решение № 183 от 10.05.15г.по в.гр.дело № 118/16г.на Пазарджишкия окръжен съд,с което е потвърдено решение № 938 от 10.12.15г.по гр.дело № 3412/14г.на Пазарджишкия районен съд.С него жалбоподателят е осъден да заплати на И. А. И. сумата 11 000 лв,представляваща обезщетение по чл.200 ал.3 КТ за имуществени вреди,състоящи се в разликата между трудовото възнаграждение,което би получил,ако не бе настъпила злополуката и получената за периода от 11.11.11.до 10.11.14г.пенсия за инвалидност поради трудова злополука, ведно със законната лихва върху тази сума,считано от датата на подаване на исковата молба – 10.11.14г.до окончателното изплащане. В изложението по чл.284 ал.1 т.3 от ГПК касаторът поддържа,че са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по следните въпроси: 1.Кой е началният момент на изискуемостта на вземането на работника по чл.200 ал.1 – 3 КТ за обезщетение за вреди от трудова злополука,съответно на погасителната давност; 2.ползват ли се със СПН мотивите на съдебно решение по предходен спор,с което е уважен осъдителен иск по чл.200 ал.3 КТ,по отношение на последващ съдебен спор между същите страни,за друго вземане,произтичащи от същото правоотношение и в частност при установяване на фактическия състав и размера на отговорността; 3.Следва ли въззивният съд като инстанция по същество на спора,да подложи на собствен анализ доказателствата,събрани в производството пред първата инстанция,въз основа на които да изгради фактически и правни изводи; 4.длъжен ли е въззивният съд да призове страната за първото заседание по делото и представлява ли съществено процесуално нарушение решаването на делото при неспазване разпоредбата на чл.56 ал.3 ГПК.Приложена е съдебна практика. В отговор по чл.287 ГПК ответникът по жалбата моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение. Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 от ГПК ,приема за установено следното: Касационно обжалване на решението на въззивния съд следва да се допусне. С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено,че с влязло в сила решение по гр.дело № 2/14г.на Пазарджишкия окръжен съд [фирма] е осъдено да заплати на И. А. И. сумата 13 664.46лв,представляваща обезщетение по чл.200 ал.1 вр.с ал.3 КТ за претърпени имуществени вреди от трудова злополука,настъпила на 14.03.08г.,за периода от 10.11.08г.до 10.11.11г.и представляваща разликата между неполучено брутно трудово възнаграждение и получена пенсия за инвалидност поради трудова злополука,социална пенсия за инвалидност поради трудова злополука,и обезщетение за безработица за същия период,ведно със законната лихва върху сумата,считано от 11.11.11г.до окончателното изплащане.В мотивите на решението е прието,че е налице установена по надлежния ред трудова злополука,както и че работникът не е проявил груба небрежност,което да води до намаляване отговорността на работодателя. В настоящото производство въззивният съд е взел предвид,че ищецът претендира обезщетение за имуществени вреди за последващ период – от 11.11.11г.до 10.11.14г.въз основа на ЕР на ТЕЛК № 3328 от 8.11.11г.,влязло в сила на 24.11.11г.,с което е преосвидетелстван с 85% трайна неработоспособност, пожизнено.Съдът е счел за неоснователно възражението на ответника за погасяване на вземането по давност,тъй като искът е предявен на 10.11.14г.,в рамките на тригодишния срок от постановяване на решението на ТЕЛК.Приети са за несъстоятелни и възраженията ,че по делото не е установена причинно-следствената връзка и наличието на съпричиняване,тъй като същите доводи са обсъдени с влязлото в сила решение,отнасящо се за предходния период. В разглеждания случай е налице хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване – разрешен от въззивния съд процесуалноправен въпрос,решен в противоречие с практиката на ВКС. Въпросът: длъжен ли е въззивният съд да призове страната за първото заседание по делото и представлява ли съществено процесуално нарушение решаването на делото при неспазване разпоредбата на чл.56 ал.3 ГПК,е разрешен в противоречие със задължителната практика – решение № 110 от 23.04.12г.по гр.дело № 1024/11г.на ІІІ г.о.на ВКС,постановено по реда на чл.290 ГПК,което обусловя допустимост на касационното обжалване на посоченото основание. Поставените материалноправни въпроси не следва да бъдат обсъждани в настоящото производство,тъй като са обусловени от разрешаването на процесуалния въпрос,по който е допуснато касационното обжалване. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.