Определение № 5024 от 20.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2667/2026 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ю. И. Й., подадена чрез процесуален представител адв. Й. Д. против част от решение № 20/05.02.2026г. постановено по в.гр.д. № 424/2025г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново. С обжалваната част от въззивното решение е потвърдено първоинстанционно решение № 209/15.05.2025г. по гр.д. № 752/2023г. по описа на Окръжен съд – Плевен, с което на основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД е отхвърлен предявеният от Ю. И. Й. с ЕГН [ЕГН] против Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Д-р Георги Странски“ ЕАД, [населено място], ЕИК[ЕИК] иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата над присъдените 20000 лева до пълния предявен размер на иска от 70000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди изразяващи се в болки и страдания вследствие увреждане на здравето причинено от лекарска грешка, допусната при оперативна интервенция на 12.09.2020г. в Клиниката по ортопедия и травматология, при която са оставени в тялото му чужди тела – два броя гофрирани дренажи с размери 0.5/6 см. и 0.5/8см., ведно със законна лихва върху сумата, считано от датата на откриване на деликта – 29.08.2023г. до окончателното плащане на задължението. Решението е постановено при участието на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК[ЕИК], в качеството му на третото лице помагач на страната на ответника Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Д-р Георги Странски“ ЕАД, [населено място]. В жалбата се поддържат касационни основания за неправилност на обжалваното решение поради нарушениe на материалния закон и необоснованост, с оглед на което е отправено искане да бъде допуснато до касационно обжалване и предявеният иск да бъде уважен изцяло. Касационният жалбоподател Ю. Й. поддържа, че при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди въззивният съд не е извършил правилна преценка на конкретните факти и обстоятелства по делото, установяващи интензитета на преживените болки и неудобства от увредения, което е довело до определяне на занижен размер на обезщетението несъответен на действително претърпените от ищеца вреди. Сочи, че съдът не е взел предвид дългият срок от 3 години, през който ищецът е търпял болки и е чувствал дискомфорт в зоната на оперираната рана на лявото бедро; не е съобразил, че тъканите около чуждите тела са били възпалени, а оздравителният процес след операцията на 12.09.2021г. е протекъл бавно и с усложнения; че в причинно-следствена връзка с допуснатия деликт е претърпяната от ищеца повторна оперативна интервенция на левия крак на 13.09.2023г., която е осъществена с единствена цел премахване от тялото му на установените чужди тела; по повод на тази интервенция ищецът е търпял отново болки и страдания. Ответникът по касационната жалба „УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ АД и третото лице помагач ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД не са депозирали отговор по жалбата. Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – ищец по делото, с правен интерес от обжалване срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря на съдържателните изисквания на чл. 284 от ГПК. Към жалбата е приложено изложение по чл. 280, ал. 1 от ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК. За да пристъпи към разглеждане на заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, съобрази следното: Въззивният съд е приел за установени следните факти: на 12.09.2020г. медицински екип от служители на ответната болница, в състав: доц. д-р С. Т., д-р Й. В., д-р С. Л. и анестезиолог доц. д-р С. Б., са извършили операция на ищеца Ю. Й. в Клиниката по ортопедия и травматология към същата болница. От приетите по делото медицински документи за установено по делото приел, че на този ден около 04.43 часа, ищецът бил приет по спешност в Клиниката по ортопедия и травматология при болницата с разкъсно-контузна рана на лявото бедро /порязване при битова злополука/. След консултация с травматолог е насочен за оперативно лечение в клиниката. Операцията е започнала на 12.09.2020г. в 12:00 ч. и е приключила в 13:30 ч., като са описани извършените медицински дейности – поставена спинална упойка, обилен лаваж с антисептични разтвори, асептично почистване и покриване на полето, дебридман, фасцийотомия, сутура, превръзка. Съгласно обективираното в операционния протокол е направена операция по КП № 219 - оперативни процедури на таза и долния крайник със среден обем и сложност, процедура: 77.65 – локална ексцизия на лезия или тъкан на кост бедро. Посочената в този протокол и в Епикризата от 12.09.2020г. окончателна диагноза е: Вулнус лацеро контузум феморис синистра. Пациентът е изписан от болницата на същия ден - 12.09.2020г., в 17:00 часа, с дадени препоръки за смяна на превръзките през 3 дни, сваляне на конците на 12-я ден, с право на два консултативни прегледа в рамките на месец след датата на изписване На 16.09.2020г. ищецът е постъпил за втори път в Клиниката по ортопедия и травматология към болницата за наблюдение, като в Епикризата за болничен престой до 17.09.2020г. е вписана констатацията, че е установена зашита оперативна рана с лек оток и локална температура, като е взето решение за консервативно лечение, назначена е терапия с обезболяващи, като е посочено, че е изписан с подобрение. На 13.09.2023г. ищецът е бил приет в МБАЛ „Авис Медика“ ООД с оплаквания, че преди около три години е постъпил в болнично заведение след битова травма, получил разкъсно-контузна рана в областта на ляво бедро, предна повърхност, долна трета, като след лечението е имал продължителна секреция от раната, оплаквания от болка и дискомфорт в тази област, които от няколко дена се засилили, а мястото – зачервило, движенията – затруднили, като при направена Ро графия е установено наличие на чужди тела /линеарна структура в дистална трета на ляво бедро с диаметър 12мм на протежение около 50мм, разположена в дълбочина на около 10-12мм от повърхността на кожата. Не са установени течни колекции в съседство/. На този ден му е направена операция за отстраняване на двете чужди тела – гофрирани дренажи с р-ри 0.5/6см и 0.5/8см, разположени под фасцията по латералната повърхност на бедрения мускул, околните тъкани хронично възпалително, фиброзно променени. Отразено било, че чуждите тела са екстрахирани, направена е промивка на кухината с кислородна вода и разтвор на „Браунол“, послойно възстановяване на тъканите, дренаж в подкожието, изведен през раната, стерилна превръзка. Изписан е на 15.09.2023г. Кредитирайки основното и допълнително заключение на проведена по делото СМЕ, въззивният съд приел за установено, че „гофрирани дренажи“ са гумени ленти с различна дължина и ширина, които се поставят преди края на операцията, в оперативни и травматични рани. Задачата на дрена е да не дава възможност на ръбовете на раната да са допират плътно. По този начин дренът помага да има отвор, през който да изтича кръв и секрет от раната, които ако останат в нея, биха създали условия за инфектиране. При такава рана на бедро, каквато е имал ищецът и такъв тип операция, в повечето случаи се слага дренаж, чиято основна функция е раната да не е херметически затворена, за да не се получи възпаление. В случая е следвало да има дренаж поне за 24 часа, от който да изтича секрета, като дренажът се вижда и би трябвало да бъде изваден. Според експерта вероятно не е забелязан, ако дренът е влязъл навътре и преглеждащият не е този, извършил операцията и не знае, че има поставен такъв. Ищецът е бил изписан в деня на операцията, преди да са били налице предпоставките за това, съгласно утвърдения медицински стандарт за дехоспитализация и добрата медицинска практика. Наличието на чужди тела в бедрото на ищеца е причинило временно разстройство на здравето, неопасно за живота. В цялото медицинско досие на пациента липсват данни спрямо ищеца да са осъществявани други оперативни интервенции на левия крак, които да са налагали поставянето на гофрирани дренажи, с изключение на процесната от 12.09.2020г. От анализа на събраните по делото гласни доказателства с показанията на свидетелите И. И. и Г. Г. /приятели на ищеца/ и Е. Х. /съпруга на ищеца/ въззивният съд приел за установено, че при инцидент през 2020г. ищецът порязал лявото си бедро при падане, след което бил опериран в [населено място]. След операцията ищецът постоянно се е оплаквал, че нещо не е добре, усещал парене и болка в областта на раната, която била зачервена, не се чувствал комфортно, приемал медикаменти, бил изморен. След няколко години се оказало, че причината е, че имал чуждо тяло в крака – забравени дренажи и се наложила втора операция за премахването им. В този период други оперативни интервенции не са му били правени. Ищецът имал и други проблеми с опорно-двигателния апарат, с много дискови хернии, с ошипявания, а през 2023г. бил диагностициран и с болестта Гилен-Баре, заболяване, което нарушавало мускулите и затова му било трудно придвижването и ползвал патерици и му предстояло лечение в [населено място]. При тези факти, въззивният съд обосновал правен извод, че по делото са установени елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане за ангажиране на обективната, безвиновна отговорност на възложителя за чужди виновни противоправни бездействия, която има обезпечително – гаранционна функция. Приел, че в причинно-следствена връзка с противоправното и виновно бездействие на служители, на които ответника е възложил изпълнението на медицинските дейности – в нарушение на медицинските стандарти по чл. 6, ал. 1 от ЗЛЗ и Правилата за добра медицинска практика, три години по-късно, при изследване, в лявото бедро на ищеца в областта на претърпяна от него преди това оперативна интервенция на разкъсно-контузна рана, извършена на 12.09.2020г. в Клиниката по ортопедия и травматология при УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД, са констатирани чужди тела, които са оперативно отстранени на 13.09.2023г. в МБАЛ „Авис Медика“ООД, при констатация, че това са гофрирани дренажи с р-ри 0.5/6см и 0.5/8см. Отбелязал, че забравянето, респ. неотстраняването на чуждо тяло, което организмът на пациента не може да усвои, вследствие на което е настъпила увреда на здравето му, категорично е една от проявните форми на некачествена медицинска помощ, която е основание за ангажиране отговорността на лечебно заведение по чл. 49 от ЗЗД. От съвкупната преценка на доказателствата по делото, приел за доказан факта, че при операцията на ищеца на 12.09.2020г. са били поставени гофрирани дренажи, които не са отстранени, нито при изписването на пациента, нито при последващата му хоспитализация, четири дни по-късно, във връзка с оплакванията му относно раната, което приел за противоправно бездействие на медицинските специалисти, работещи в ответното лечебно заведение, сочещо на извод за немарливо изпълнение на извършената от тях медицинска дейност и нарушаване на добрата медицинска практика. При определяне на обезщетението за неимуществени вреди съобразил, че увреждането е резултат от операция, при която са поставени дренове, които не са отстранени впоследствие; към този момент ищецът е бил мъж на 49 години; чуждите тела в бедрото му, са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота – усещал парене, болка, дискомфорт в областта на зарасналата рана в продължение на изключително дълъг период от 3 години; факта, че изваждането на чуждите тела е извършено оперативно, което неминуемо е било свързано отново с болки и страдания, като преди отстраняването им, болките на ищеца са се засилили и мястото се зачервило и при съобразяване на конкретните икономически условия към 2020г., приел, че справедливият размер на глобалното обезщетение е 20 000 лева. При определяне на този размер, въззивният съд е отчел, че по делото не е доказано диагностицираното у ищеца автоимунно заболяване „Синдром на Гилен Баре“, изразяващо се в мускулна слабост, дефицит на движение и падане не се дължат на забравените чужди тела в организма му, каквито твърдения ищецът не е и навел в исковата си молба. В този смисъл постановил и крайния си съдебен акт. Касаторът Ю. И. Й. в изложение към касационната жалба обосновава наличие на специални предпоставки за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК и поставя като значими следните въпроси: 1/ Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 от ЗЗД при определяне на обезщетение от медицински деликт, кои са критериите, които формират съдържанието на понятието справедливост и трябва ли да се съобразят при определяне на дължимо обезщетение за неимуществени вреди при причинени телесни увреди?; 2/ Следва ли съдът при приложението на чл. 52 от ЗЗД и определянето на справедливо обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, да се съобрази с указанията, съдържащи се в пункт II от ППВС № 4/1968г. и да анализира редица конкретни за всеки отделен случай обективно съществуващи обстоятелства и въз основа на оценката им да определи конкретния размер на обезщетението?; 3/ Длъжен ли е съдът да вземе предвид всички увреждания на пострадалия и последици за здравето и психиката? и 4/ Игнорирането на съществени и значими обстоятелства, непосочването и неотчитането в достатъчна степен на задължителните критерии с оглед на специфичното им проявление за всяко дело, предпоставя ли нарушение на принципа за справедливост? Според касатора въпросите са разрешени по делото в отклонение с приетото в практиката, обективирана в ППВС № 4/23.12.1968г., решения на ВКС № 654/03.11.2025г. по гр.д. № 3059/2024г., II ГО; решение № 168/29.11.2018г. по гр.д. № 5005/2017г., III ГО; решение № 407/26.05.2010г. по гр.д. № 1273/2009г., III ГО; решение № 391/13.01.2012г. по гр.д. № 201/2011г., III ГО; решение № 15/19.02.2020г. по т.д. № 146/2019г., II ТО; решение 143/29.03.2021г. по гр.д. № 3662/2019г., IV ГО и решение № 31/25.03.2014г. по т.д. № 1203/2013г., II ТО. За да се произнесе по твърдението за наличие на приложно поле на касационния контрол в сочената хипотеза, съдът съобрази следното: Поставените в изложението въпроси са израз на касационните оплаквания в жалбата, че определеният от въззивният съд размер на обезщетението за неимуществени е несправедлив, определен от въззивния съд при неправилна преценка на конкретните факти и обстоятелства по делото, установяващи интензитета на преживените болки и неудобства от увредения. Обобщено се свеждат до приложението на чл. 52 от ЗЗД и са свързани с обстоятелствата, които имат значение за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди. В контекста на тези оплаквания и мотивите на въззивния съд, въпросът е значим – обусловил е решаващата правна воля на въззивния съд, а с нея и постановения по делото резултат. Правният въпрос за съдържанието на понятието "справедливост", изведено като принцип при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, като относим към паричния еквивалент, необходим за възмездяване на увреденото лице за претърпените от него неимуществени вреди е разяснен в практиката на ВКС, а даденото от въззивния съд разрешение е в съответствие с трайно установената и задължителна съдебна практика, цитирана от касатора, поради което по делото не е налице специалният селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, определящ приложното поле на касационното обжалване и такова не следва да се допуска. Въззивният съд не се е отклонил от практиката по ППВС № 4/1968г. и последващата практика на ВКС. Съдът е посочил кои са значимите обстоятелства, установени от доказателствата и релевантни за случая, като е обсъдил тяхното отражение върху размера на обезщетението. Изложил е своите мотиви по доводите за дългият срок от 3 години, през който ищецът е търпял болки и е чувствал дискомфорт в зоната на оперираната рана на лявото бедро; за продължителността и усложнението в оздравителния процес след първата операция на 12.09.2021г.; за претърпяната от ищеца повторна оперативна интервенция на левия крак на 13.09.2023г. за премахване от тялото му на установените чужди тела; както и за търпените от ищеца болки и страдания. Ето защо съдебният състав приема, че липсват основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, нито е налице друго основание за служебно допускане на обжалването от касационната инстанция по чл. 280, ал. 2 от ГПК. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение