Определение № 4686 от 01.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1496/2026 г.

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК. Образувано е по молба вх. №16570/31.07.2026 г. от О. Б. за изменение на определение №4015/23.07.2026 г., постановено по настоящото дело, в частта за разноските. Молителят твърди, че присъдените в полза на насрещната страна разноски за адвокатско възнаграждение са прекомерни, предвид праговете на справедливото адвокатско възнаграждение по чл.7, ал.2 вр. чл.9 от Наредба №1/2024 г. за възнаграждения за адвокатска работа, както и осъществената защита чрез изготвяне на писмен отговор без процесуално представителство пред касационната инстанция. Прави искане същото да бъде намалено до размер от 600 евро. Ответникът Р. П. М. с писмен отговор, чрез адвокат Д. С., оспорва искането като неоснователно. Излага, че размерът на договореното и заплатено адвокатско възнаграждение е съобразен с фактическата и правна сложност на делото и извършената работа. Твърди, че е несправедливо направените от страната разноски да не могат да бъдат възстановени в пълен размер. В допълнение сочи, че размерът на възнаграждението за осъщественото процесуално представителство е под този предвиден в сочената от молителя наредба. По същество претендира искането да бъде оставено без уважение. Молбата е подадена от процесуално легитимирано лице и в едномесечния срок от постановяване на определението, по чл. 288 ГПК. Направеното възражение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК е допустимо. Производството по делото е приключило с постановеното определение в закрито заседание, поради което съгласно правилото на чл.248, ал.1 ГПК, възражение за прекомерност на заплатения от насрещната страна адвокатски хонорар, страната може да направи в едномесечен срок от постановяването му. Производството е приключило с влязло в сила определение №4015/23.07.2026 г., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по в.гр.д. №377/2025 г. на Апелативен съд – Варна. Със същото съдът присъдил в полза на Р. П. М. сумата от 1 200лв. – разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред касационната инстанция. Разгледано по същество искането е неоснователно. Преценката за прекомерността на заплатения от страната адвокатски хонорар за касационната инстанция следва да бъде направена при съобразяване фактическата и правна сложност на делото, и действително извършената работа (т.3 от ТР № 6/2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС). Следва да бъде отчетена и спецификата на касационното обжалване, което предполага висока правна квалификация на адвокатите, представляващи страните по делото, вкл. изискването за минимален стаж. Съгласно даденото разрешение по преюдициално запитване в решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22 и практиката на ВКС по приложението му, при преценка основателността на възражението за прекомерност по реда на чл.78, ал.5 от ГПК съдът не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения определени от наредба приета от съсловна организация. Тези разрешения са приложими по отношение на наредбата след преименуването й и приемането на § 21, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗА (ДВ бр. 17/2026 г.), според който до влизане в сила на предвидената по чл. 36, ал. 4 от закона наредба, се прилага по аналогия Наредба № 1/2004 г. Определените в същата размери на адвокатските възнаграждения служат като ориентир при преценка прекомерността на договореното и заплатено адвокатско възнаграждение, предмет на преценка във всеки конкретен случай. Настоящото производство е приключило в закрито съдебно заседание, което в развиващата се пред касационната инстанция процедура е с най-голяма тежест, доколкото в хода на същото съдът се произнася по въведените от касатора и предвидените в чл.280, ал.2 от ГПК основания за допускане на касационното обжалване. Делото се характеризира със средна степен на фактическа и правна сложност, предвид неговия предмет и въведените възражения. Процесуалният представител на ответника е депозирал мотивиран и обоснован писмен отговор, в който е изразил становище по допустимостта на касационното производство и наведените основания за допускане на обжалването, като е изложил съображения по всеки от поставените въпроси. Неоснователен е доводът, че при преценка прекомерността на договореното и заплатено от ответника адвокатско възнаграждение следва да бъде съобразено правилото на чл.9, ал.3 от Наредба №1/2004 г. (за изготвяне на отговор без процесуално представителство), доколкото от представеното по делото пълномощно е видно, че страните са уговорили същото за извършване на процесуално представителство за цялото касационно производство, а не само за изготвяне на писмен отговор. Дали същото ще се развие в двете му фази зависи от произнасянето на съда по реда на чл.288 ГПК. Дори да бъде съобразено посоченото правило, размерът на заплатеното от страната възнаграждение (1 200 евро) е близък до този определен по реда на наредбата (1 108,22 евро). Предвид изложеното и с оглед конкретните обстоятелства, съдът намира, че присъдените с определение № 4015/23.07.2026 г. в полза на ответника Р. М. разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство в размер 1 200 евро, не се явяват прекомерни. За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че преценката по чл.75, ал.5 ГПК не засяга договорките между страната и нейния процесуален представител, а има за цел да не възлага в тежест на насрещната страна разходи несъответни на фактическата и правна сложност на делото и обема на реално извършената работа, които биха могли да доведат до ограничаване достъпа й до съд. С оглед на изложеното съдът намира, че не са налице сочените от молителя основания за изменение на определението в частта за разноските по реда на чл.248 от ГПК, поради което искането следва да бъде отхвърлено. Мотивиран от горното, съдебният състав