Определение № 470 от 26.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 563/2009 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на д-р Л. С. К. от гр. Д. чрез адв. С от АК – гр. В. срещу разпореждане от 11.09.2009 г. по гр.д. № 445/2007 г. на Добрички окръжен съд, с което е върната касационна жалба срещу решение по същото дело, тъй като обжалваемият интерес е под 1000 лв. В частната си жалба жалбоподателката твърди, че атакуваният акт е незаконосъобразен и неправилен, тъй като обжалваемият интерес (чл. 280, ал. 2 ГПК), като предпоставка за касационно обжалване, се отнася единствено по дела с предмет защита на вещни права, а не и по дела с предмет парични вземания. Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275 ал.1 от ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Жалбоподателката е подала касационна жалба срещу въззивно решение, с което е оставено в сила решение на Добричкия районен съд за отхвърляне на иск с правно основание чл. 59 ЗЗД с цена от 250 лв. С обжалваното разпореждане Добричкият окръжен съд я е върнал като неподлежаща на касационен контрол – чл. 280, ал. 2 ГПК. Върховният касационен съд, състав на ІV ГО намира, че обжалваният акт е правилен и законосъобразен. Разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК, която определя размера на обжалваемия интерес, е приложима за всички видове гражданскоправни спорове, включително и за такива парични вземания. Обжалваното разпореждане е правилно и следва да се остави в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение