Определение № 1992 от 17.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1530/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 6796/18.10.2024 г. на И. С. Р., чрез пълномощника адвокат Л. Д., срещу въззивно решение № 141/16.07.2024 г. по в. гр. д. № 200/2024 г. на Окръжен съд – Ловеч в частта, в която по отношение на него е потвърдено решение № 228/12.12.2023 г. по гр. д. № 75/2023 на РС-Троян. В касационната жалба се поддържат оплаквания, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържат основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1. Задължен ли е съдът по съществото на спора да даде на страните по делото конкретни, ясни и точни указания в доклада си по чл. 146 ГПК относно кръга на спорните факти и обстоятелства по делото, кои конкретно факти и обстоятелства подлежат на доказване и как се разпределя доказателствената тежест за тях; 2. Задължен ли е съдът по съществото на спора в доклада си по чл. 146 ГПК да укаже на страните конкретно за кои факти и обстоятелства, подлежащи на доказване в процеса, сочат или не сочат доказателства, съобразно нормата на чл. 146, ал. 2 ГПК; 3. Допустимо ли е представянето и приемането от съда на писмено доказателство след преклузивния срок по чл. 147, вр. чл. 144, вр. чл. 143, вр. чл. 127, ал. 2 ГПК; 4. Определя ли се основателността на иска за делба на недвижим имот от наличието на съсобственост и следва ли тази съсобственост да е налице при предявяване на иска за делба? Следва ли съделителят, претендиращ правен интерес, да участва в делбата, да оспори изрично разпоредителните сделки, извършени от други съсобственици преди предявяване на иска за делба; 5. Намира ли приложение разпоредбата на чл. 76 ЗН, ако възражението на неразпоредилия се с дела си сънаследник не касае всички извършени разпореждания от другия сънаследник. Ответниците по касация Р. Т. Н. и Д. Т. А., чрез адвокат С. Х., са подали писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който поддържат, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, като оспорват жалбата и по същество. Претендират разноски за адвокатско възнаграждение. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното: В обжалваната част на въззивното решение е потвърдено решение № 228/12.12.2023 г. по гр.д. № 75/2023 г. на Районен съд – Троян в частта, в която на основание чл. 76 ЗН са обявени за относително недействителни по отношение на съделителите Р. Т. Н. и Д. Т. А. договор за дарение, обективиран в нот. акт № 46, т. I, по нот. дело № 45 от 2021 г. на нотариус Д. К., и договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт № 101, т. I, по нот. дело № 88 от 2009 г. на нотариус Б. К., и производството по делото по отношение на И. С. Р. е прекратено. Въззивният съд е приел за установено, че Р. Т. Н., Д. Т. А. и Т. П. Д. са наследници на починалия П. С. П.. С две решения от 1999 г. на ОСЗГ – гр. Троян е възстановено правото на собственост на наследниците на П. С. П. в стари реални граници на множество земеделски земи. Съдът е установил, че към датата на възстановяване на собствеността върху посочените имоти наследници на П. са били Д. П. Т. и Н. П. Д. С договор за доброволна делба от 12.10.2000 г. в дял на Н. Д. са поставени процесните делбени имоти, а именно: овощна градина от 3.949 дка, представляваща имот № * в м. „М.“; нива от 2.002 дка, представляваща имот № * в м. „Л.“; нива от 1.099 дка, представляваща имот № * в м. „К.“; нива от 2.025 дка, представляваща имот № * в м. „Д.“; нива от 1.301 дка, представляваща имот № * в м. „Б.“; нива от 0.804 дка, представляваща имот № * в м. „М.“; нива от 3.800 дка, представляваща имот № * в м. „Д.“; лозе от 0.304 дка, представляващо имот № * в м. „Н.“ и пасище, мера 3.080 дка, представляващо имот № * в м. „Г.“. Н. Д. е починала на 24.06.2008 г., като наследниците й - Д. П. Д. и Т. П. Д., са продали на „Винпром – Троян“ АД поземлен имот – овощна градина от 3,939 дка. Впоследствие с договор от 17.02.2021 г. Т. Д. е дарил на И. Р. следните имоти: поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], с площ 2001 кв. м., номер по предходен план: *; поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], с площ 1099 кв. м., номер по предходен план: *; поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], площ 12025 кв. м., номер по предходен план: *; поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], с площ 1301 кв. м., номер по предходен план: *; поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], с площ 804 кв. м., номер по предходен план: 21720; поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], с площ 3799 кв. м, номер по предходен план: *; поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], с площ 3079 кв. м, номер по предходен план: * и поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], с площ 304 кв. м, номер по предходен план: *, както и още шест имота от землището на [населено място], представляващи гори. Съдът е констатирал, че Н. Д. е била съпруга на Р. Д., като бракът между двамата е сключен на 16.11.1953 г. След смъртта си Н. Д. е оставила за наследници преживелия си съпруг Р. Д. и сестра си Д. Т.. Посочено е, че съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 2 ЗН Р. е наследил съпругата си повече от 10 години след сключването на брака, поради което неговият дял от наследствената маса е 2/3 ид.ч., а на сестрата Д. – 1/3 ид. ч. Д. Т. е починала на 27.07.2008 г. и е оставила за наследници синовете си Т. Д. и Д. Д.. Р. Д. е починал на 30.12.2008 г. и е наследен от сестра си Е. Т., която е починала на 25.04.2015 г. и е наследена от съделителите Д. А. и Р. Н.. При тези фактически данни съдът е приел, че с две разпоредителни сделки от 2009 г. и от 2021 г. Т. Д. с прехвърлил наследствените имоти от Н. Д. на „Винпром – Троян“ АД и на И. Р.. С исковата молба Д. А. и Р. Н. са заявили претенция по чл. 76 ЗН за обявяване на относително недействителни спрямо тях на разпоредителните сделки с процесните имоти. Посочено е, че разпоредбата е приложима след като едната от сделките е договор за дарение. Направен е извод, че искането по чл. 76 ЗН е основателно, тъй като Т. Д., притежаващ 1/3 част от оставеното от Н. Д. наследство, се е разпоредил с цялото съсобствено имущество. Като неоснователно е преценено възражението на приобретателя по договор за дарение И. Р., че не е налице съсобственост, а освен това не е предявен и иск за собственост. Прието е, че искът за делба съдържа имплицитно претенция за собственост на идеални части. От доказателствата по делото съдът е установил, че имотът е наследствен, а Д. А. и Р. Н. имат качеството на наследници, като искането им по чл. 76 ЗН е заявено в срок. За недоказано е прието твърдението, че съгласно договора за дарение има още сънаследствени имоти. Собствеността върху останалите имоти, предмет на процесния договор за дарение, произтича от друг наследодател - Д. Т., и същите не са съсобствени между страните. Допълнено е, че първоинстанционният съд не се е произнесъл в доклада по делото по допуснато възражение за продължителността на брака между Н. и Р. Д., поради което не е настъпила преклузия за страните да твърдят нови факти и обстоятелства и да сочат нови доказателства. Във въззивната жалба на И. Р. се сочат допуснати нарушения на съдопроизводствените правила относно доклада по делото. Липсват обаче направени искания за извършване на процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които страната е пропуснала да извърши поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада. При тези съображения, съдът е приел искането по чл. 76 ЗН за основателно и е обявил за относително недействителен спрямо съделителите договорът за дарение между Т. Д. и И. Р.. Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението, поради липса на сочените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК. Не може да бъде допуснато касационно обжалване по първите два поставени от касатора процесуалноправни въпроса. Съгласно т. 2 от ТР № 1/2013 г., ОСГТК, въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото. Когато във въззивната жалба или отговора страната се позове на допуснати от първата инстанция нарушения във връзка с доклада, дори и да прецени тези оплаквания за основателни, въззивният съд не извършва нов доклад по смисъла и в съдържанието, уредено в чл. 146, ал. 1 ГПК, тъй като характерът на въззивната дейност изключва повторение на действията, дължими от първата инстанция. Освен това, извършването на изцяло нов доклад от въззивната инстанция с различна квалификация на предявения иск би имало за резултат предварително определяне на действията на първоинстанционния съд като неправилни, а тази преценка се дължи едва при постановяване на въззивното решение. В случай че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат действия по посочване на относими към спора доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. Касаторът не сочи кои оплаквания във въззивната жалба, касаещи доклада по чл. 146 ГПК, не са разгледани от въззивния съд, както и кои доказателствени искания са отхвърлени. Не е посочил и процесуални пропуски по отношение разпределяне доказателствената тежест, вследствие на което да не е успял да ангажира относими доказателства. Следва да се посочи, че видно от въззивната жалба и отговора на исковата молба, касаторът е организирал процесуалната си защита именно по иск по чл. 76 ЗН, каквато правна квалификация е дадена на заявената в исковата молба на Д. А. и Р. Н. претенция. Повдигнатият процесуалноправен въпрос относно настъпващата в първоинстанционното производство преклузия за посочване на доказателства също не предпоставя допускане на касационно обжалване. Въззивният съд е приел, че производството пред първоинстанционния съд е протекло при процесуални пропуски относно изготвянето на доклад по чл. 146 ГПК и предоставянето им на възможност да сочат доказателства, което рефлектира върху предмета на делото и правото на защита и на двете страни. При това положение е счел, че възможността за представяне на доказателства не е преклудирана и следва да се обсъдят всички събрани по делото доказателства /вкл. представения във второто по делото съдебно заседание акт за женитба/, а възраженията, че са събрани след настъпила преклузия, е приел за неоснователни. Даденото решение на въпроса е в съответствие с приетото в цитираното вече ТР № 1/2013 г., ОСГТК, поради което въпросът не може да предпостави допускане касационно обжалване на въззивното решение в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По четвъртия въпрос също не следва да бъде допуснато въззивното решение до касационен контрол, доколкото даденото от въззивния съд разрешение съответства на цитираната от касатора съдебна практика. В нея е прието, че съгласно чл. 34 ЗС могат да се делят само вещи, които са съсобствени /общи/. За да допусне делбата, съдът трябва да установи, че вещта е съсобствена между страните, както и размера на идеалните им части. По тези въпроси решението, с което делбата се допуска, ще съставлява сила на пресъдено нещо, макар в диспозитива си да не съдържа изрично установителна част. Ако не бъде призната съсобствеността, искът за делба ще се отхвърли, и с влязлото в сила решение ще се отрече правното твърдение на ищеца да е налице съсобственост, или правото на ищеца на дял в съсобствеността. В случая съдът е разгледал заявената претенция по чл. 76 ЗН от Д. А. и Р. Н., обявявайки за недействителен спрямо тях договора за дарение от 2021 г.,и е установил правото им на собственост върху процесните имоти, след което е допуснал делба при съответните квоти. Последният въпрос не е решен в противоречие с цитираната от касатора практика. В посоченото от касатора решение № 44/06.07.2017 г. по гр.д. № 3117/2016 г. на ВКС, I г. о. е прието, че възражението по чл. 76 ЗН е неоснователно, ако е направено само по отношение на едно от извършените разпореждания с имоти, предмет на делбата, тъй като то няма да има за последица допускане и извършване й само между сънаследниците. В случая искът за делба е предявен от сънаследниците Д. А. и Р. Н., които в исковата си молба са релевирали относителна недействителност по чл. 76 ЗН по отношение на всички сделки, извършени от третия сънаследник Т. Д., а не само по отношение на някои от тях. Следва да се посочи, че страните сами определят върху кои от съсобствените имоти искат извършване на съдебна делба. Няма пречка имоти, които не са включени в едно производство по делба, да бъдат предмет на последващо такова. В разгледаната хипотеза в цитираната от касатора практика съдът е приел, че разпоредбата на чл. 76 ЗН е неприложима, ако не касае всички прехвърлителни сделки на разпоредилия се с дела си сънаследник. Става дума за изчерпване на разпоредителните сделки, но не и на имотите, които са техен предмет, но не са включени в делбената маса. С оглед изложеното, съдът намира, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. Предвид изхода на делото и с оглед разпоредбите на чл. 12, ал. 1, вр. чл. 5 и чл. 13, ал. 1 ЗВЕРБ, И. С. Р. следва да заплати в полза на ответниците по касация Р. Т. Н. и Д. Т. А. сторените в настоящото съдебно производство разноски в размер на 511,29 евро - заплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.