Решение № 2991 от 17.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 269/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) срещу Решение № 36104/04.11.2025г. на Административен съд София-град (АССГ) постановено по адм. дело № 5401/2024г. С обжалваното решение е обявен за нищожен Акт № 179 от 10.05.2024г. издаден от изпълнителния директор на ДФЗ, с който е отказано на Д. К. Д. да бъде възстановен на заеманата длъжност „директор на дирекция“ - дирекция „Противодействие на измамите“ в ДФЗ, след отмяна на Заповед № 202 от 19.04.2023 г. на изпълнителния директор на ДФЗ за прекратяване на служебното му правоотношение, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл.); преписката е върната на административния орган за произнасяне по искането на Д. за възстановяване на предходно заеманата длъжност, на основание чл. 122, ал. 1 ЗДСл.; ДФЗ е осъден да заплати разноски по делото. Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че то е необосновано, неправилно поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По същество твърденията са, че със Заповед № 202/19.04.2023г. е прекратено служебното правоотношение на Д. Д.. Същата заповед е отменена с Решение № 7826/14.12.2023г. на АССГ по адм. дело № 4293/2023г., оставено в сила с Решение № 5318/29.04.2024г. на ВАС по адм. дело № 2465/2024г. Предвид указанията на съда, да се предложи на служителя да заеме реално съществуваща длъжност по действащото длъжностно разписание, съответна на заеманата преди това по наименование, функции и изисквания, със Заповед № 03-РД от 10.05.2024г. на изпълнителния директор на ДФЗ, е утвърдено ново длъжностно разписание на дирекция „Специализирани проверки и последващ контрол“ (дирекция „СППК“), като са създадени два отдела в рамките на дирекцията – отдел „Противодействие на измамите“ (отдел „ПИ“) и отдел „Последващ контрол“ (отдел „ПК“). С предложение от 10.05.2023г. и в изпълнение на съдебните решения е било предложено на Д. К. Д. да заеме длъжността началник отдел „ПИ“ в дирекция „СППК“, която длъжност била съответна на заеманата преди това по наименование, функции и изисквания. Д. отказал да заеме предложената му длъжност, удостоверена с подписи на свидетели, поради което с Акт № 179/10.05.2024г. изпълнителния директор на ДФЗ отказал да възстанови Д. на предложената му длъжност „началник отдел „ПИ“. При горните действия и актове касаторът счита, че е изпълнил в пълнота указанията на съдилищата и постановеният Акт № 179/10.05.2024г. не е нищожен по см. на чл. 177, ал. 2 от АПК. От друга страна излага съображения, че първоинстанционният съд се е произнесъл в нарушение на съдопроизводствените правила, без да съпостави старата длъжност директор на Дирекция „ПИ“ и новата началник отдел „ПИ“ в дирекция „СППК“, като нормативно определена позиция от функции и изисквания. В този смисъл счита решението на АССГ и за немотивирано. Моли за отмяна на Решение № 36104/04.11.2025г. на АССГ постановено по адм. дело № 5401/2024г. В съдебно заседание поддържа касационната жалба. Претендира разноски. Представя списък на разноските. Касаторът се представлява от адв. Байчева. Ответникът по касация - Д. К. Д. оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор и в съдебно заседание. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски при условията на чл. 38 от Закона за адвокатурата (ЗА). Представя списък на разноските. Ответникът по касация се представлява от адв. А. Пелев. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Предмет на контрол за законосъобразност пред АССГ по адм. дело № 5401/2024г. е бил Акт № 179 от 10.05.2024г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с който същият е отказал да възстанови Д. Д., на заеманата длъжност преди издаване на последната отменена Заповед за прекратяване на служебното му правоотношение № 202 от 19.04.2023 г., на длъжност „директор на дирекция“. От фактическа страна първоинстанционният съд е установил, че Д. Д. е бил назначен за държавен служител в администрацията на ДФЗ със Заповед № 73 от 31.07.2012г. на изпълнителния директор, на длъжността „главен експерт“ в Дирекция „Противодействие на измамите“, считано от 01.08.2012г. Със  Заповед № 1562/18.06.2019г. на изпълнителния директор на ДФЗ, на основание чл. 82, ал. 3 и чл. 36, ал. 2 ЗДСл. и след проведена процедура по конкурентен подбор, Д. е назначен на длъжност „директор на дирекция“ - Дирекция „Противодействие на измамите“. За първи път служебното правоотношение на Д. на тази длъжност е било прекратено със Заповед № 1665 от 12.07.2021г. на изпълнителния директор, издадена на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл. Същата заповед е отменена с Решение № 5810 от 14.10.2021г. на АССГ по адм. дело № 7656/2021г. Със Заповед № 450 от 14.06.2022 г., на Д. било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 ЗДСл. изпълнителният директор на ДФЗ е прекратил служебното му правоотношение на заеманата длъжност „директор на дирекция“ - Дирекция „Противодействие на измамите“ при ДФЗ, считано от 14.06.2022г. С Решение № 5447 от 15.09.2022г. на АССГ по адм. дело № 6678/2022г., Заповед №450/14.06.2022г. на изпълнителния директор на ДФЗ е отменена. С Постановление на Министерски съвет № 418 от 14.12.2022г. е изменен Устройственият правилник на Държавен фонд „Земеделие“, като дирекция „Противодействие на измамите“ е закрита и е създадена дирекция „Специализирани проверки и последващ контрол“. Във връзка със структурните промени е утвърдено ново длъжностно разписание и считано от 01.01.2023г. длъжността директор на дирекция „Противодействие на измамите“, заемана от Д. преди уволнението, е премахната. Със Заповед № 202 от 19.04.2023г. на изпълнителния директор на ДФЗ служебното правоотношение на Д. е прекратено, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. С Решение № 7826/14.12.2023г. на АССГ по адм. дело № 4293/2023г., оставено в сила с Решение № 5318/29.04.2024г. на ВАС по адм. дело № 2465/2024г. е отменена Заповед № 202 от 19.04.2023г. на изпълнителния директор на ДФЗ. С последователно заведени искания вх. № 02-6500/2050 от 02.05.2024г., № 02-6500/2050#1/07.05.2024г., № 02-6500/2050#2 от 08.05.2024 г., № 02-6500/2050#3 от 09.05.2024г. и № 02-6500/2050#4 от 10.05.2024 г. жалбоподателят е заявил, че желае да бъде допуснат до работното си място и да бъде възстановен на заеманата длъжност до прекратяване на служебното правоотношение. Със Заповед № 03-РД/2012 от 10.05.2024 г.  изпълнителният директор на ДФЗ е наредил да се направят изменения в утвърденото длъжностно разписание на ДФЗ, дирекция „Специализирани проверки и последващ контрол“, като са създадени два отдела към дирекция „Специализирани проверки и последващ контрол“ - отдел „Противодействие на измамите“ и отдел „Последващ контрол“. В мотивите на заповедта за изменение на длъжностното разписание е посочено, че създаването на отдел „Противодействие на измамите“ следва да бъде направено с цел служителят Д. К. Д. да заеме ръководна длъжност, съответна на заеманата преди това от него длъжност, която да е идентична като наименование, функции и изисквания. На 10.05.2024г. в присъствието на главния секретар, на директора на дирекция „Човешки ресурси“ и на директора на дирекция „Специализирани проверки и последващ контрол“ е оформено като „при отказ да бъде получено“ отправено до Д. предложение за заемане на длъжността „началник отдел“ - отдел „Противодействие на измамите“ в дирекция „Специализирани проверки и последващ контрол“ при ДФЗ. След отказа на жалбоподателя да получи и приеме предложението за заемане на новосъздадената длъжност „началник на отдел“ – отдел „Противодействие на измамите“ в дирекция „Специализирани провери и последващ контрол“, органът по назначаване е издал оспорения Акт № 179 от 10.05.2024г., с който е отказал да го възстанови на заеманата длъжност преди издаване на последната отменена Заповед за прекратяване на служебното му правоотношение № 202 от 19.04.2023г. длъжност – „директор на дирекция“. За да постанови обжалваното решение АССГ е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, но при особено съществени нарушения на материалния закон, които обуславят нищожността му поради материална незаконосъобразност – липса на правно основание и допуснато съществено нарушение при упражняване на правомощието си да възстанови незаконосъобразно прекратеното служебно правоотношение по см. на чл. 122, ал. 1 от ЗДСл., неспазвайки обвързаната си компетентност с влезлите в сила съдебни актове, нормативно уредена в чл. 177, ал. 2 от АПК. Според АССГ създаването на длъжността началник отдел „ПИ“ в дирекция „СППК“ едва на 10.05.2024г. не съответства на указаното от съда – на служителя да се предложи „...да заеме реално съществуваща длъжност по действащото длъжностно разписание, съответна на заеманата преди това по наименование функции и изисквания, .“. На следващо място АССГ е констатирал, че въпреки че предложената за заемане длъжност „началник на отдел“ е ръководна, според Класификатора на длъжностите в администрацията – т. 69, същата не отговаря по наименование, функции и изисквания на заеманата преди това от жалбоподателя. В тази връзка е посочено, че от представените по делото доказателства се установява, че към 10.05.2024г. незаета е била длъжността „директор на Областна дирекция“ – Пловдив. В мотивите на Акт № 179 от 10.05.2024г. на изпълнителния директор на ДФЗ не е обсъждана изобщо възможността жалбоподателят да бъде възстановен на тази длъжност или на друга ръководна незаета длъжност, въпреки че му е предлагано на Д. да заеме длъжността „главен експерт“, с ранг III старши в Областна дирекция на ДФЗ – Перник. Така постановеното съдебно решение е неправилно. Фактическите установявания в обжалваното решение кореспондират на събрания доказателствен материал. При така установените от решаващия съд факти, неправилно същият е приел, че актът е нищожен, като издаден при пълна липса на материалноправни предпоставки и в нарушение на правилото по чл. 177, ал. 2 АПК. Изводите му не се подкрепят от събраните по делото доказателства и са необосновани, като изложените в касационната жалба доводи са основателни. Неправилно АССГ интерпретира указанията, дадени с Решение № 5318/29.04.2024г. на ВАС по адм. дело № 2465/2024г. Цитираните от първоинстанционния съд указания на касационната инстанция са извадени от контекста на конкретиката на спора по адм. дело № 2465/2024г., а именно спор за прекратено служебно правоотношение по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. и действително съкратена длъжност. В Решение № 5318/29.04.2024г. на ВАС по адм. дело № 2465/2024г. е казано, че не може да бъде възстановен служител на длъжност, която не съществува, предвид извършените структурни промени и утвърденото ново длъжностно разписание на ДФЗ, считано от 01.01.2023г. Казано е още, че съгласно чл. 122, ал. 1 ЗДСл. служителят се възстановява на предишната длъжност, а ако длъжността не съществува, да се предложи на служителя да заеме реално съществуваща длъжност по действащото длъжностно разписание, съответна на заеманата преди това по наименование, функции и изисквания. Не са въведени изисквания да не се открива нова длъжност в администрацията с оглед възстановяването на незаконосъобразно съкратен държавен служител. Практиката на ВАС е последователна в разбирането за дължимостта от изпълнение на задължението на органа по назначаването да възстанови служителя на предишната длъжност - чл. 122, ал. 1 ЗДСл., независимо от структурните промени в администрацията, настъпили в периода между прекратяването на служебното правоотношение и съдебната отмяна на разпореждащия го акт. Структурните и персоналните промени не трябва да се преценяват като обективна пречка за изпълнение на съдебното решение. Органът е длъжен да създаде условията, обезпечаващи възстановяването на служебното правоотношение във вида, в който е съществувало преди отмяната на заповедта за уволнение. Утвърждаването на структурна и длъжностна реорганизация е в дискрецията на ръководителя на съответната администрация и контролът върху нея е по принцип неподведомствен на съда. Следователно неправилно от първоинстанционния съд се приема, че указанията на ВАС са да бъде възстановен на длъжност, съществуваща към датата на заявяване на искането за възстановяване – 02.05.2024г. В този смисъл изводите на АССГ за нарушаване на правилното по чл. 177, ал. 2 от АПК са неправилни. С поредица заявления Д. е декларирал пред органа по назначаването – изпълнителния директор на ДФЗ, намерението му да бъде възстановен на заеманата от него длъжност директор на Дирекция „ПИ“. Такава длъжност обаче не съществува, предвид Постановление на Министерски съвет № 418 от 14.12.2022г., с което е изменен Устройствения правилник на Държавен фонд „Земеделие“, като дирекция „Противодействие на измамите“ е закрита и е създадена дирекция „Специализирани проверки и последващ контрол“. По повод възстановяването на Д. е извършена промяна в длъжностното разписание, считано от 10.05.2024г., като на същата дата му е предложено да заеме длъжността „началник отдел „ПИ“, което Д. отказал. Спорът в случая е концентриран за съответствието на длъжностите началник отдел „ПИ“ и директор на дирекция „ПИ“ като нормативно определена позиция, заемана въз основа на определени изисквания и критерии, свързана с конкретен вид дейност на лицето, изразяваща се в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика. Към легалното определение по чл. 2, ал. 1 от НПКДА следва да се добави и идентичност на възнаграждението, доколкото се касае за възстановяване на незаконно уволнено лице. Такъв анализ реално не е направен от първоинстанционния съд, който единствено декларативно е посочил, че макар и ръководна длъжността „началник отдел“ не отговаря по наименование, функции и изисквания на заеманата преди това от жалбоподателя. Допълнително АССГ, изхождайки от наименованието на длъжността и важността на „титлата“ директор, е коментирал, че има незаета длъжност „директор на Областна дирекция“ – Пловдив, без да установи изискванията за заемане, функциите и задълженията на длъжностите. Обжалваното решение е валидно, допустимо, но неправилно по изложените съображения. Същото следва да се отмени и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд, който да направи анализ и съпоставка на длъжностните характеристики на длъжността началник отдел „ПИ“ и директор на дирекция „ПИ“, вкл. ако е необходимо и чрез назначаването на съдебна експертиза и да установи има ли идентичност или съществени разлики във функциите, задълженията и изискванията към служителите, заемащи тези длъжности, както и конкретното възнаграждение, което е предложено на Д. Д.. Едва след установяване на тези факти и обстоятелства следва да се отговори на въпроса за законосъобразността на Акт № 179 от 10.05.2024г. Пред касационната инстанция са заявени претенции за разноски. По разпределението са същите, на осн. чл. 226, ал. 3 АПК ще следва да се произнесе първоинстанционният съд. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, пред. второ, вр. чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение