Определение № 153 от 24.09.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2634/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от ищеца С. А. Г., чрез адв. М. В., против определение № 513 от 8. 07. 2020 г. по в. ч. гр. д. № 447/2020 г. на ОС – Добрич, с което е потвърдено определение от 15. 06. 2020 г. по гр. д. № 954/2020 г. на РС – Добрич, с което е оставено без разглеждане искането на ищеца по чл. 63 ГПК за продължаване срока за отстраняване нередовностите на исковата молба и е върната искова молба вх. № 7309/14. 05. 2020 г., с която е предявен от С. А. Г. против Община – Д. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за установяване на собствеността върху притежавана от него идеална част от реална част с площ от 3635 кв.м. от дворно място с площ от 5895 кв.м., находящо се в [населено място], общ. Д., описано в н.а. № ../27. 02. 1963 г., издаден по обстоятелствена проверка. Излагат се съображения за незаконосъобразност на определението и се иска отмяната му и връщане на делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск. Сочат се основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на определението. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото, прие следното: Частната жалба е допустима. Същата е подадена от процесуално легитимирано лице, в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и съответства на изискванията на чл. 275, ал. 2 ГПК. Настоящият състав намира, че не са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на определението, по следните съображения: За да потвърди определението, с което е оставена без разглеждане молбата по чл. 63 ГПК и е постановено връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото на осн. чл. 129, ал. 3 ГПК, съставът на окръжния съд е приел за законосъобразни дадените по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК, с разпореждане от 14. 05. 2020 г., указания за отстраняване нередовностите на исковата молба, а именно: а/. извършване на индивидуализация на спорната реална част от 3635 кв.м. от дворно място с площ от 5895 кв.м., находящо се в [населено място], общ. Д., описано в н.а. №..../27. 02. 1963 г., чрез посочване на граници и идентификацията му според действащия към настоящия момент план на [населено място]; б/ посочване размера на притежаваната от ищеца идеална част от имота и прецизиране на петитума на положителния установителен иск за собственост съобразно обема притежавани от ищеца права. Приел е, че съобщение за разпореждането е получено от ищеца на 19. 05. 2020 г. и едноседмичният срок за изпълнение на указанията е изтекъл на 26. 05. 2020 г. (работен ден). Указанията не били изпълнени, поради което законосъобразно, в съответствие с чл. 129, ал. 3 ГПК, исковата молба е била върната. Прието е, че извършеното от процесуалния представител на ищеца процесуално действие, изразяващо се в подаване на 26. 05. 2020 г., по електронната поща на съда, молба по чл. 63 ГПК, подписана с електронен подпис от адв. М. В. (подписана в 17,10 ч. на 26. 05. 2020 г., подадена същия ден в 17, 14 ч., уточнена с последваща молба, подписана с електронен подпис и подадена в 17, 56 ч.) не е действително и не сезира валидно съда, тъй като Законът за съдебната власт и Гражданският процесуален кодекс не допускат възможност и не предвиждат ред съдопроизводствени действия да бъдат извършвани по електронен път. Съдилищата не могат да приемат електронни изявления в качеството си на орган на съдебната власт, освен в гражданските си взаимоотношения с други органи и лица, и никакви процесуални действия не могат да бъдат извършвани в електронна форма. Затова, дори подадената на електронния адрес на надлежния съд молба по чл. 63 ГПК да отговаря на всички изисквания на ЗЕДЕП, не би могло да се приеме, че преди изтичане на срока по чл. 129, ал. 2 ГПК ищецът е поискал продължаването му по реда на чл. 63 ГПК. Съдът се е позовал на определение № 179 от 12. 03. 2015 г. по гр. д. № 805/2015 г. на ВКС, 4 г.о., и определение № 462 от 10. 09. 2009 г. по ч. гр. д. № 434/2009 г. на ВКС, 3 г.о. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставят следните въпроси във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК: а/. неразглеждането на молба по чл. 63 ГПК за продължаване на срока по чл. 129, ал. 2 ГПК поставя ли ищеца в невъзможност да изпълни указанията на съда за отстраняване нередовностите на исковата молба; б/. дали различното местоживеене на ищците, затрудняващо комуникацията между тях, дава основание за уважаване на подадена молба по чл. 63 ГПК; в/. дали прилагането на разпоредбата на чл. 129, ал. 3 ГПК, без да се разгледа подадена своевременно молбата по чл. 63 ГПК, за продължаване срока по чл. 129, ал. 2 ГПК, представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди се разрешаване на въпросите в противоречие с практиката на ВКС и ВАС. Въпросите не са обусловили решаващите изводи на въззивната инстанция, нито разглеждането им би повлияло на изхода на производството. Същите биха били релевантни, ако съдът бе приложил разпоредбата на чл. 129, ал. 3 ГПК преди да се произнесе по своевременно направено искане за продължаване срока за изпълнение указанията за отстраняване нередовностите на исковата молба или ако бе приложил чл. 129, ал. 3 ГПК след неуважаване на своевременно направено и основателно искане по чл. 63 ГПК. В случая съдът е приел, че въобще не е бил сезиран с молба по чл. 63 ГПК. Тоест, въпросите не покриват критериите на общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на определението до касационен контрол. Това е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това – в случая основанието по точка 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК. В този смисъл е и ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1. Във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК са поставени следните въпроси: а/. дали разпоредбата на чл. 62 ГПК предвижда възможност за извършване на процесуални действия от страните в електронна форма и, ако предвижда такава, следва ли процесуалните действия в електронна форма да се извършат до приключване на работното време в съда през последния ден от срока или до изтичане на двадесет и четвъртия част на последния ден от срока; б/. дали подаването на молба по чл. 63 ГПК представлява „извършване на действие“ или „представяне на нещо в съда“ по смисъла на чл. 62, ал. 1 ГПК, в които хипотези срокът изтича в момента на приключване на работното време в съда; в/. действителни ли са и обвързват ли валидно съда процесуалните действия на страните в искови производства, извършени в електронна форма. Обсъждането на въпросите не би допринесло за точното прилагане на закона и за развитие на правото, тъй като по същите вече има формирана практика на ВКС. Приема се, че действащата нормативна уредба - ЗСВ и ГПК (включително и чл. 62, ал. 2 от кодекса) не предвижда възможност за извършване на процесуални действия от страните в електронна форма, чрез електронен подпис. Извършеното в електронна форма процесуално действие е недействително, без правно значение и не обвързва валидно съда. Дори на електронния адрес на надлежния съд в съответния срок да се получи електронен документ, имащ съдържание на жалба/молба и отговарящ на всички изисквания на ЗЕДЕП, срокът за обжалване не се счита спазен. В този смисъл са определение № 341 от 19. 07. 2019 г. по ч. гр. д. № 1987/2019 г. на ВКС, 4 г.о., разпореждане № 69 от 12. 03. 2019 г. по гр. д. № 341/2019 г. на ВКС, 3 г.о., определение № 179 от 12. 03. 2015 г. по гр. д. № 805/2015 г. на ВКС, 4 г.о., определение № 462 от 10. 09. 2009 г. по ч. гр. д. № 434/2009 г. на ВКС, 3 г.о. Изводите на съда съответстват на така формираната практика. Следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 360в, ал. 2, т. 2 ЗСВ (обн. ДВ, бр. 62/2016 г.), допускаща възможност за извършване на процесуални действия от страните в електронна форма, влиза в сила от 1. 01. 2021 г. (пар. 229 ЗИДЗСВ, обн. ДВ, бр. 62/9. 08. 2016 г., пар. 11 ЗИДЗСВ, обн. ДВ, бр. 76/30. 09. 2016 г., пар. 71 и пар. 76 ЗИДЗСВ, обн. ДВ, бр. 11/7. 02. 2020 г.). По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,