Определение № 4185 от 18.09.2025 г. на ВКС по гр. д. № 497/2025 г.

Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 279 и чл. 262, ал. 2 от ГПК и е образувано по повод на частна жалба с вх. № 197/06.01.2025 година, подадена от П. В. П., срещу разпореждане № 6572/10.12.2024 година на Окръжен съд Варна, търговско отделение, ІV-ти състав, постановено по гр. д. № 2170/2024 година. С обжалваното разпореждане съставът на Окръжен съд Варна е върнал на П. В. П. подадената от него срещу определение № 5087/19.11.2024 година на Окръжен съд Варна, търговско отделение, ІV-ти състав, постановено по ч. гр. д. № 2170/2024 година, частна жалба с вх. № 31 296/05.12.2024 година, като подадена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт. В частната жалба са изложени твърдения за това, че обжалваното разпореждане е постановено в нарушение на закона и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело и до неговата необоснованост. Поискано е същото да бъде отменено като делото бъде върнато на Окръжен съд Варна за администриране на подадената от П. В. П. срещу определение № 5087/19.11.2024 година на Окръжен съд Варна, търговско отделение, ІV-ти състав, постановено по ч. гр. д. № 2170/2024 година, частна касационна жалба с вх. № 31 296/05.12.2024 година. П. В. П. е уведомен за обжалваното разпореждане на 30.12.2024 година, а подадената от него частна жалба е с вх. № 197/06.01.2025 година. Поради това жалбата е подадена в предвидения с разпоредбата на чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за упражняване на правото на обжалване. Същата е подадена от заинтересована страна и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 260 и чл. 261 във връзка с чл. 275, ал. 2 от ГПК. Поради това частната жалба е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: С подадената от него частна касационна жалба с вх. № 31 296/05.12.2024 година П. В. П. е обжалвал определение № 5087/19.11.2024 година на Окръжен съд Варна, търговско отделение, ІV-ти състав, постановено по ч. гр. д. № 2170/2024 година. С последното е потвърдено определение № 9072/14.08.2024 година на Районен съд Варна, 48-ми състав, постановено по гр. д. № 8588/2024 година, с което на основание чл. 119, ал. 3, във връзка с чл. 118 и чл. 113 от ГПК е прекратил производството по делото и е изпратил същото по подсъдност на Районен съд Бургас. Същевременно от данните по делото е видно, че с предявения от него иск П. В. П. претендира заплащане на сумата от 200.00 лева от „С.“ АД [населено място]. Определение № 5087/19.11.2024 година на Окръжен съд Варна, търговско отделение, ІV-ти състав, постановено по гр. д. № 2170/2024 година е въззивно такова и би подлежало на касационно обжалване при наличието на условията по чл. 274, ал. 3 и ал. 4 от ГПК. Касационното обжалване на постановените в съдебното производство определения е уредено в разпоредбите на чл. 274, ал. 3 и ал. 4 от ГПК. Съгласно първата от тях, за да е допустимо касационно обжалване на определенията, те трябва да отговарят на изискванията посочени в т. 1 и т. 2 на същата и за тях да са налице предвидените в разпоредбата на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК предпоставки за допускане на това обжалване. Не всички, отговарящи на тези изисквания, определения обаче подлежат на касационно обжалване. Допустимостта на касационното обжалване на определенията е поставена в зависимост и от възможността за касационно обжалване на постановените в същото производство решения. Съгласно чл. 274, ал. 4 от ГПК не подлежат на касационно обжалване определенията по дела, решенията, по които не подлежат на касационно обжалване. Следователно, ако въззивното решение, което ще бъде постановено по конкретния спор няма да подлежи на касационно обжалване, било поради ограничението по чл. 280, ал. 3 от ГПК, било поради това, че законът изрично е предвидил, че производството е двуинстанционно, то на такова няма да подлежат и постановените в производството по този спор въззивни определения. И в двата посочени случая производството приключва окончателно след произнасянето на въззивната инстанция. Затова постановените в тях решения по силата на чл. 296, т. 1 от ГПК влизат в сила от момента на обявяването им от въззивния съд и разрешените с тях въпроси не могат да бъдат пререшавани по пътя на касационното производство. Предвидената за тези спорове двуинстанционност се отразява и на възможността за касационно обжалване на постановените по тях определения, като води до недопустимост на касационното производство за тях. В разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК е предвидено, че не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000.00 лева-за граждански дела, и до 20 000.00 лева-за търговски дела, с изключение на решенията по исковете за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. От това следва, че ГПК е предвидил двуинстанционно съдебно производство за тези, като постановените от въззивния съд решения са окончателни и не подлежат на касационно обжалване. С оглед на това и предвид чл. 274, ал. 4 от ГПК на касационно обжалване няма да подлежат и постановените в същото производство въззивни определения, а доколкото в това производство се постановяват за първи път преграждащи определения, то те ще подлежат на едноинстанционен контрол. В случая цената на предявения от П. В. П. иск трябва да бъде определена по реда на чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК в размер на 200.00 лева, поради което постановеното в това производство въззивно решение не би подлежало на касационно обжалване, предвид ограничението на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК. Затова постановеното въззивно определение № 5087/19.11.2024 година на Окръжен съд Варна, търговско отделение, ІV-ти състав, постановено по гр. д. № 2170/2024 година не е подлежало на касационно обжалване и по отношение на подадената срещу него частна касационна жалба намира приложение правилото на чл. 286, ал. 1, т. 3 от ГПК, като същата трябва да бъде върната на подателя й. Като е направил съставът на Окръжен съд Варна е действал в съответствие разпоредбите на закона, поради което обжалваното разпореждане № 6572/10.12.2024 година на Окръжен съд Варна, търговско отделение, ІV-ти състав, постановено по гр. д. № 2170/2024 година е правилно е като такова трябва да бъде потвърдено. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение