Определение № 865 от 11.12.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2733/2018 г.

Производството е по чл. 288 ГПК и е образувано по касационна жалба на Е. А. А. от [населено място] срещу въззивно решение № 58 от 30.03.2018 г. по в. гр. д. № 27/2018 г. на Кърджалийски окръжен съд, с което е отменено първоинстанционно решение на Кърджалийски районен съд в частта, с която ответниците Ж. Я. А. и Х. М. А. са осъдени да заплатят на ищеца Е. А. А. на основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД сумата от 8 295.52 лв. и предявеният иск е отхвърлен изцяло. За да отхвърли иска, въззивният съд е приел, че подобренията в имота са извършени от трети за делото лица на основание ненаименован договор между тях и ответниците по делото. В касационната жалба и изложението по чл.280 ГПК се излагат доводи за очевидна неправилност на въззивното решение, тъй като окръжният съд, за да отхвърли иска за плащане на стойността на извършени подобрения в хипотезата на водене на чужда работа без пълномощие, приел за установено, че подобренията са извършени въз основа на сключен ненаименован договор между ответниците и трети за делото лица, при условие, че нито една от страните по делото не е направила твърдение за наличието на такова обстоятелство и съответно не е разпределяна доказателствена тежест за установяването на този факт. Относно искането за допускане на касационно обжалване ВКС намира следното: Съгласно чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК, ВКС допуска касационно обжалване, когато установи очевидна неправилност на въззивното решение. Една от формите на очевидна неправилност в хипотезата на съществено нарушение на съдопроизводствените правила е налице, когато съдът установява факти извън твърденията на страните по делото, излизайки извън предмета на доказване. Това противоречие между твърденията на страните и фактическите изводи на съда се констатира само от мотивите на въззивното решение, поради което нарушението на съдопроизводствените правила е очевидно. В случая ищецът е твърдял, че е извършил подобрения в имота със знанието на ответниците, но без противопоставянето им, който имот му е бил предоставен на основание заем за послужване. Тъй като е върнал имота, той иска плащане на подобренията. В срока за отговор ответниците са възразили, че искът е неоснователен и недоказан, без да излагат съображения за това. Въз основа на тези твърдения, въззивният съд е приел, че подобренията в имота били извършени от трети лица въз основа на ненаименован договор между тях и ответниците, поради което искът по чл.61, ал.2 ЗЗД се явява неоснователен и недоказан. Налице е противоречие между твърденията на страните и фактическите изводи на съда, изразяващо се в излизане извън предмета на доказване, поради което е налице очевидно съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Налице е основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Воден от горното, ВКС