Определение № 669 от 15.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2909/2023 г.

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Р. Р. Х. чрез адв. О. против решение № 37 от 06.03.2023 г. по гр. д. № 34/2023 г. на Апелативен съд – Пловдив (АС - Пловдив).

Ответната страна „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с ЕИК[ЕИК] и седалище [населено място] чрез адв. П. е подало писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, с който изразява становище за липса на основания за допускане на касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема следното:

Предмет на жалбата е посоченото въззивно решение, с което е потвърдено решение № 313 от 29.11.2022 г. по гр. д. № 202/2022 г. на Окръжен съд - Смолян и като краен резултат е отхвърлен предявеният от Р. Р. Х. против „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че не дължи в качеството му на частен правоприемник на „Транскарт файненшъл сървисис“ ЕАД с ЕИК[ЕИК] и седалище [населено място] сумата 72 802. 20 лв., представляваща посочен в споразумение от 26.10.2009 г. консолидиран размер на задълженията по договор от 11.07.2006 г. и договор от 11.07.2006 г., заедно със законната лихва върху сумата, считано от 28.06.2010 г. до окончателното й плащане, както и сумата 4 064.83 лв., представляваща мораторна лихва върху всяка отделна месечна погасителна вноска от общия размер на задължението от 72 802. 20 лв., изчислена за периода от уговорения в споразумение от 26.10.2009 г. падеж (15 - то число на съответния месец) до 27.06.2010 г. и сумата 3 643 лв. - съдебни разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 07.05.2012 г. по гр. д. № 7594/2010 г. на Софийски градски съд (СГС) и за чието събиране е образувано изп. дело № 1458/2019 г. по описа на ЧСИ С. Л., рег. № 927 на КЧСИ, като погасени по давност, ведно със законните последици.

Въззивният съд е постановил обжалвания резултат като е установил, че по гр. д. № 7594/2010 г. по описа на СГС е бил издаден изпълнителен лист от 07.05.2012 г., с който Р. Р. Х. е осъден да заплати на „Транскарт файненшъл сървисис“ ЕАД сумата 72 802. 20 лв. - посочен в споразумение от 26.10.2009 г. консолидиран размер на задължения по договор от 11.07.2006 г. и договор от 11.07.2006 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 28.06.2010 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 4 064. 83 лв. - мораторна лихва върху всяка отделна месечна погасителна вноска от общия размер на задължението от 72 802. 20 лв., изчислена за периода от уговорения в споразумението от 26.10.2009 г. падеж (15 - то число на съответния месец) до 27.06.2010 г., както и 3 643 лв. - съдебни разноски. Въз основа на издадения изпълнителен лист и с молба от 18.05.2012 г. на първоначалния взискател – акционерно дружество, е образувано изп. д. № 6235/2012 г. по описа на ЧСИ Н. М. с рег. № 841 на КЧСИ, по което е изпратена покана за доброволно изпълнение на 28.05.2012 г., невръчена на длъжника, като на същата дата е наложен запор и са изпратени запорни съобщения до всички търговски банки в страната. Посочено е, че на 20.10.2014 г. взискателят е поискал да бъде извършен опис и наложен запор върху движими вещи – персонални компютри, битова и бяла техника, находящи се на постоянния адрес на длъжника, като съдебният изпълнител е насрочил опис на 28.11.2014 г., пренасрочен съответно на 29.05.2015 г., 26.06.2017 г. и 14.02.2018 г. Изтъкнато е, че на 27.01.2017 г. е наложен запор върху вземането за трудово възнаграждение на длъжника при работодателя му „Мастърс“ ЕООД – София, а с постановление от 12.03.2019 г. (необжалвано от страните) е прекратено изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и са вдигнати наложените обезпечителни мерки. Въз основа на същия изпълнителен лист и молба от 16.05.2019 г. на взискателя – акционерно дружество е образувано изп. д. № 1856/2019 г. по описа на ЧСИ Н. М., прехвърлено по искане на дружеството и преобразувано под № 20199270401458 по описа на ЧСИ С. Л. като с разпореждане на последния от 01.10.2019 г. е наложен запор върху откритите банкови сметки и пенсия на длъжника. С постановление от 10.02.2020 г. на основание чл. 429, ал. 1 ГПК и въз основа на договор за цесия като взискател в изпълнителното производство е конституирано „Еос матрикс“ ЕООД – София в качеството му на частен правоприемник на „Транскарт файненшъл сървисис“ ЕАД - София. При горните факти съставът на втората инстанция е намерил предявения отрицателен установителен иск за неоснователен. Приел е, че изискуемостта на задълженията за заплащане на сумите по споразумение от 26.10.2009 г. е настъпила в момента на падежа на срочните задължения, макар по делото да няма данни кога са били те, откогато е започнала да тече погасителната давност за вземанията, като след влизане в сила на решението по гр. д. № 7594/2010 г. на СГС (при безспорния по делото факт, че това е датата 17.04.2012 г.) е започнала да тече нова петгодишна давност – арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД. При установената хронология на извършените изпълнителни действия по събиране на вземането по горепосочения изпълнителен лист и при съобразяване с установената съдебна практика на ВКС, вкл. задължителната такава – ППВС № 3/1980 г., действало в относимия период и ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК – т. 10, въззивният съд е направил съждение, че давността (за процесното вземане) е била спряна първоначално по силата на факта, че за събиране на сумите е образувано изпълнително производство (през 2012 г., на 18.05.), продължила е да тече след 26.06.2015 г. – от когато новото тълкувателно решение е породило действие без да се прилага по отношение на юридически факти, настъпили преди това - но е била прекъсната на 27.01.2017 г. и след това на 01.10.2019 г. по образуваното изпълнително дело при ЧСИ С. Л., поради което релевантния петгодишен давностен срок не е изтекъл до 14.06.2022 г., когато е предявен искът по чл. 439 ГПК. Прието е, че извършените изпълнителни действия във висящото изпълнително производство, по което е настъпила перемпция – чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и то следва да се счита прекратено по право, но липсва акт на съдебния изпълнител, са валидни. Мотивирани са съображения – при позоваване на практиката на ВКС (напр. решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о.), че когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ, тъй като той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист, а единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право, като новото искане на свой ред прекъсва давността, независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело или не. В обобщение е направен извод, че след образуване на първото изпълнително дело (през 2012 г. при ЧСИ Н. М.) и независимо от настъпилата перемпция, довела до прекратяването му с акт на съдебния изпълнител, а и след образуване на второто изпълнително дело (през 2019 г. при същия ЧСИ) в релевантния по спора период взискателят не е бездействал, като в сравнително неголеми интервали от време е отправял искания до ЧСИ за извършване на изпълнителни действия за събиране на вземанията си, като с тези си действия многократно е прекъсвал давността, поради което не може да се приеме, че е изтекла петгодишна давност, изискуема по чл. 117, ал. 2 ЗЗД с последица погасяване на процесното вземане.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК (инкорпорирано в касационната жалба) страната поставя правни въпроси, които твърди да са обуславящи изхода по делото и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Тези въпроси са със следното съдържание:

1. „Погасителната давност за вземането прекъсва ли се от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция?“;

2. „Погасителната давност прекъсва ли се от молба за предприемане на изпълнително действие, която не е редовна – напр. поради невнасяне на дължимите се такси и разноски?“;

3. „Погасителната давност прекъсва ли се от изпълнително действие, което не е било извършено поради непроявена активност от страна на взискателя и/или съдебния изпълнител?“.

При горните решаващи изводи на второинстанционния съд, този състав на ВКС намира, че са налице предпоставки за спиране на производството по делото. Повдигнатият първи въпрос – „прекъсва ли се погасителната давност от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция“ - е обуславящ изхода по делото и е предмет на разглеждане по образуваното тълкувателно дело № 2/2023 г. на ОСГТК, ВКС. Ето защо, настоящото производство следва да се спре до приключване на производството по тълкувателното дело.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на III г. о.