Определение № 2245 от 12.08.2024 г. на ВКС по т. д. № 1762/2023 г.

взе предвид следното.

Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на ищеца М. А. срещу въззивно решение на Окръжен съд - Търговище.

Ответникът „Еос Матрикс“ ЕООД оспорва жалбата.

По допускането на касационното обжалване по реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното.

По жалба на ответника въззивният съд е отменил първоинстанционното решение и е отхвърлил предявения иск за установяване на несъществуването на парични вземания на ответника срещу ищеца, произтичащи от договор за кредит и съгласно заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и издаден въз основа на нея изпълнителен лист.

За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че не е настъпила перемпция на образуваното за събиране на процесните вземания изпълнително производство, тъй като за процесния период след 28.07.2017 г., когато по признание на ищеца е било извършено последното изпълнително действие, ответникът-взискател своевременно е отправял до съдебния изпълнител искания за извършване на изпълнителни действия през периоди, ненадхвърлящи две години, а именно на 10.05.2019 г., 10.05.2021 г. и 30.08.2021 г.

По основния спорен въпрос относно наличието на прекъсвания на погасителната давност за процесните вземания съдът е приел, че на същите дати давността е била прекъсвана с направените от взискателя искания за установяване на банкови сметки и налагане на запори.

Допускане на касационно обжалване се иска на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по въпросите:

• действителни ли са запорите, наложени от съдебен изпълнител върху една и съща банкова сметка на длъжника, поискани през две години, като вече има такъв наложен предходен запор по искане на взискателя и тези действия на взискателя прекъсват ли погасителната давност, като и тези действия не се ли извършват с цел прекъсване на погасителната давност за вземането;

• настъпва ли перемпция по изпълнително дело, по което няма възлагани правомощия по чл. 18 ЗЧСИ, когато е подадена молба за налагане на запор върху банкова сметка на длъжника, по която ЧСИ е наложил вече такъв предходен преди две години и не е заплатена държавната такса за искания запор;

• прекъсва ли се погасителната давност по изпълнително дело, когато съдебният изпълнител изпраща запорно съобщение за налагане на запор върху банковата сметка на длъжника в банка, по която той няма открита банкова сметка, и взискателят преди това е поискал да бъде извършена справка в БНБ за притежаваните от длъжника банкови сметки и тази банка не фигурира в справката, а отговорът на банката е, че длъжникът няма открита банкова сметка и запорът не е наложен, и за в бъдеще няма да се налага запор върху банкови сметки на длъжника, ако бъдат открити такива;

• погасителната давност прекъсва ли се от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция.

Поддържа се, че въззивното решение в цялост противоречи на посочена практика на ВКС.

Не се установяват предпоставките за допускане на касационното обжалване, доколкото поставените въпроси не отговарят на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК и съгласно разясненията по т. 1 от ТР № 1/2009 г. на ВКС-ОСГТК да са обусловили правните изводи на въззивния съд. Така първият и третият въпроси, като отнасящи се до значението на наложените от съдебния изпълнител запори за прекъсването на давността, не съответстват на извода на съда, че в конкретния случай прекъсванията са настъпили като последица на самите искания на взискателя. Вторият въпрос не е обсъждан от въззивния съд, а четвъртият се явява неотносим с оглед извода на съда за липса на перемпция.

С тези мотиви съдът