Определение № 466 от 04.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2980/2020 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал.3,т.2 ГПК. Образувано е по частна касационна С. Х. К., чрез адв. В. Д., срещу определение № 678 от 14.08.2020г. на Габровски окръжен съд по ч. гр.д. № 283/2020 г., с което е потвърдено определение № 795 от 19.06.2020г по гр.д. № 1148//2019 г.на Габровски районен съд ,с което в производство по чл. 248 ГПК е оставено без уважение искането за изменение на решението по делото в частта за разноските. С жалбата се иска отмяна на атакуваното въззивно определение, тъй като резултатът от него е противен на принципа да добросъвестно упражнянане на правата. Представено е изложение ,навежда се специалното основание по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК по формулиран правен въпрос,сдързан с определянето на разноските по делото при признаване от ответника на предявен отрицателен установителен иск за недължимост на погасено по давност парично вземане. Постъпил е от отговор от ответника „С.Г.Груп“ ЕАД Върховният касационен съд, състав на III- то г.о., съобразявайки данните по делото, намира, че частната касационна жалба е недопустима по критерия на чл.274, ал.4 ГПК във вр.с чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.Определението е постановено по дело ,решението по което не подлежи на касационно обжалване ,тъй като е произнесено по иск с цена под 5000 лв. Първоинстанционното производство е образувано по отрицателен установителен иск на настоящия частен жалбоподател за недължимост на вземане в размер на 105,19 лева ,която сума е определяща за цената на иска Като недопустима, настоящата касационната жалба следва да се остави без разглеждане, а производството по нея да се прекрати, поради което Върховният касационен съд, състав на състав на III- то г.о.,