Определение № 836 от 04.12.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2632/2019 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Й. И. Г., представлявана от адв. Н. А., срещу въззивно решение №57/ 27.02.2019 г., постановено по възз. гр. д. № 346/2018 г. на Кюстендилския окръжен съд. С обжалваното решение е потвърдено първоинстанционното решение № 258/25.05.2018 г. по гр.д. № 2430/2017 г. на РС - Дупница, с което са отхвърлени съединените претенции на ищцата (касатор в настоящото производство) с правно основание чл.26, ал.2, предл. 5-то ЗЗД, чл.26, ал.1, предл.3-то ЗЗД, вр. с чл.226, ал.3 ЗЗД и чл.17, ал.1 ЗЗД за обявяване нищожността на договор за дарение на 1/300 идеална част от 13 земеделски имоти (ниви), обективиран в нот.акт №169/18.10.2017 г., т.ІІІ, рег.№10042, нот.д.№318/18.10.2017 г. на нотариус Д. Г., рег.№ 518 на НК; за разкриване на симулацията; и на основание чл.33, ал.2 ЗС да бъде допуснато изкупуване от Й. Г. на цена 4 520 лв. на продадените от ответниците Н. Н. и Т. В. (продавачи) на Ю. М. (купувач) общо 150/300 ид.части от същите имоти. При служебната проверка за допустимостта на касационната жалба съдът констатира, че същата не подлежи на разглеждане по същество. В първоинстанционното производство и до приключване на първото съдебно заседание по делото пред РС - Дупница цената на всеки от исковете за спорните 1/300 ид.ч. от 13 –те земеделски имоти по договора за дарение, респ. на 150/300 ид.части от същите по иска по чл.33, ал.2 ЗС на Й.Г. за изкупуване на имотите, е определена на базата на представените по делото удостоверения за данъчни оценки (л.21 – л.28 от делото на РС) и на посочената от страната в молбата й от 06.12.2017 г. (л.39) цена на всяка от претенциите – 4 520 лв. пазарна цена и 4 517. 45 лв. – данъчна оценка. Държавната такса е определена от съда и внесена от страната за всеки от исковете на базата на по-високата пазарна цена на имотите. Следователно, с обжалваното въззивно решение съдът се е произнесъл по искове за обявяване на нищожността на договор за дарение на 1/300 ид.ч. от 13 земеделски имоти и за изкупуване на 150/300 ид.ч. от същите, с приет размер на цената на всеки иск – 4 520 лв. Тези искове не са за собственост, или за вещно право върху недвижим имот, а за упражняване на облигационни потестативни права по съдебен ред. Въззивните решения по граждански дела, с които се разглеждат такива искове с цена под 5 000 лв., не подлежат на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Същият извод следва и при приложението на разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 4, вр. с т.2 от ГПК, на каквато база в случая е стабилизирана цената на исковете за спорните идеални части от недвижимите имоти – ниви и пасище. Решението на въззивния съд по гражданско дело, постановено по иск с цена под 5 000 лв. е окончателно, независимо, чe в него неправилно е посочено, че подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд. Подадената касационна жалба срещу такова решение е недопустима и не подлежи на разглеждане. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,