Определение № 70 от 13.02.2018 г. на ВКС по т. д. № 961/2016 г.

Производството е по чл.248 ГПК. С молба, подадена от [фирма], [населено място], е направено искане за изменение на постановеното по делото решение от 18.09.2017г. в частта за разноските, като бъде намалено присъденото на насрещната страна адвокатско възнаграждение до размер на сумата 1 365,76 лева без ДДС. Молителят поддържа, че с молба, подадена преди откритото съдебно заседание по делото, е направил възражение за прекомерност на заплатеното от ответника по касация адвокатско възнаграждение, но в решението си настоящият състав не се произнесъл по него. Твърди, че при определяне на размера на адвокатското възнаграждение следва да бъде съобразено решение № 9273 от 27.07.2016г. на ВАС /ДВ, бр.41 от 2017г., в сила от 23.05.2017г./, по силата на което се възстановява старата редакция на разпоредбата на чл.7, ал.1, т.4 от Наредба № 1/2004г., с оглед на което и предвид материалния интерес по делото минималният размер на адвокатското възнаграждение за настоящото производство е 1 365, 76 лева без ДДС. Счита, че върху адвокатското възнаграждение не следва да се начислява ДДС, тъй като не е представено удостоверение за регистрация по ДДС. Поддържа още, че присъденото адвокатско възнаграждение е прекомерно спрямо действителната правна и фактическа сложност на касационното производство, както и че процесуалното представителство на насрещната страна се изчерпва с подаването на отговор на касационната жалба. Ответникът по молбата [фирма], [населено място] оспорва подадената молба. Поддържа, че предходната редакция на Наредба № 1/2004г. преди отмяната с решението на ВАС е неприложима в конкретния случай, тъй като нормата на чл.7, ал.1, т.4 от Наредбата е материалноправна, поради което следва да намери приложение редакцията, действала към момента на фактическото извършване на разноските. Твърди, че плащането на адвокатското възнаграждение е извършено от него много преди изменението на Наредбата, в сила от 23.05.2017г. Поддържа още, че договореното и заплатено адвокатско възнаграждение не е прекомерно, тъй като делото е сложно от правна и фактическа страна, изготвен е отговор на касационната жалба, съдържащ подробен анализ и подбор на актуална и относима съдебна практика и отговори на множество поставени от касатора въпроси, както и е осъществено процесуално представителство. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като обсъди направеното искане, намира следното: Молбата за изменение на решението в частта за разноските е допустима, но, разгледана по същество, е неоснователна. Действително в постановеното по делото решение № 118 от 18.09.2017г. настоящият състав е пропуснал да се произнесе по своевременно направеното от касатора с молба от 15.05.2017г. възражение за прекомерност на заплатеното от ответника по касация [фирма] адвокатско възнаграждение и е присъдил на тази страна разноски в размер на 4560 лева. Неоснователен е доводът на молителя относно приложимата редакция на чл.7, ал.1, т.4 от Наредба № 1/2004г., като в случая при определяне на минималния размер на дължимото адвокатско възнаграждение с оглед направеното възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК следва да бъде съобразена редакцията на тази материалноправна норма, действала към момента на договарянето и заплащането на адвокатското възнаграждение. Така определен, минималният размер на адвокатското възнаграждение за настоящото производство възлиза на 1903,65 лева. Независимо, че заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение в размер на 4 560 лева надвишава определения минимален размер, не е налице основание за намаляването му поради прекомерност. За да достигне до този извод, настоящият състав съобразява действителната фактическа и правна сложност на делото, поддържаните в касационната жалба многобройни оплаквания и поставените в изложението към нея въпроси, обусловили допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК, както и осъществената от процесуалния представител на ответника защита, изразяваща се в представяне на подробен отговор на касационната жалба и явяване в проведеното открито съдебно заседание. Настоящият състав съобразява и обстоятелството, че заплатеното от самия касатор възнаграждение за настоящото производство възлиза на 3 500 лева, т.е. също надхвърля определения в Наредба № 1/2004г. минимален размер. По изложените съображения направеното искане е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение