Определение № 849 от 30.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 6195/2013 г.

Производството е по чл.274 ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на Е. К. М. срещу определение № 3303/19.02.2013 год.на Софийски градски съд по ч.гр.д.№ 14432/ 2012 г., с което е потвърдено разпореждане от 18.07.2012 год. по гр.д.№ 31298/2012 г. на Софийски районен съд, с което е върната исковата молба на жалбоподателката против [фирма] с правно основание чл.424 ГПК за недължимост на сумите – 4528,96 лв. главница и 1154,34 лв.лихва за периода 1.12.2006 год.-22.04.2010 год. Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.,за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК,но е процесуално недопустима. Съгласно чл. 274, ал. 4 от ГПК, не подлежат на касационно обжалване въззивни определения,които са постановени по дела,по които решенията не подлежат на касационно обжалване, а това съгласно чл.280,ал.2 ГПК/ДВ, бр. 100/2010 г./ са въззивните решения, постановени по искове с цена до 5000 лева. Паричната оценка на предмета на гр. д. № 31298/2012 г., съгласно чл.69,ал.1,т.1 ГПК се определя от цената на всеки от обективно съединените отрицателни установителни искове - 4 528,96 лв.главница и 1 154,34 лв.лихва,които са под установения в закона минимум от 5000 лева, поради което определението на въззивния съд не подлежи на касационно обжалване,независимо че в него неправилно е посочено обратното. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IV г. о.