Определение № 416 от 01.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3107/2013 г.

Подадена е частна жалба от [фирма], [населено място] срещу определение по гр. д. № 622/2012 г. на ВКС, ІV гражданско отделение. Постъпили са становища от част от страните по делото, като ищецът по делото И. М. счита частната жалба за основателна, а ответниците А. П. и Г. Ц. от [населено място] считат жалбата за неоснователна и молят да бъде оставена без уважение. След проверка, този състав на касационния съд установи следното: С обжалваното определение, постановено на 06. 02. 2013 г., е оставена без разглеждане касационната жалба на [фирма] против въззивното решение на Софийския градски съд по гр. д. № 9894/2010 г.. Съдът се е позовал на чл. 280, ал. 2 ГПК за недопустимост на касационно обжалване на решения по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв., като е приел, че по делото е налице обективно съединение на искове, всеки от които е с цена до 5000 лв.. Посочено е, че се касае за искове по чл. 19, ал. 3 ЗЗД за 14/56 ид. ч. от десет имота и при наличните по делото данни за данъчните оценки на всеки отделен имот, е видно, че цената на отделните искове е под 5000 лв.. Изводите и определението на другия състав на касационния съд са неправилни. Съгласно чл. 68 ГПК цена на иска е паричната оценка на предмета на делото, който включва всички спорни правоотношения. В случая е налице едно спорно правоотношение - обявяване на предварителен договор за окончателен, а обстоятелството, че договорът между страните има за обект няколко недвижими имота, не променя същността на спора. Въпросът за цената на иска може да бъде разглеждан и пререшаван най-късно в първото заседание по делото – чл. 70, ал. 1 ГПК. Първоинстанционното и въззивното производство по настоящото дело са започнали и са приключили при цена на иска 5651 лв., като в производството пред районния съд е събрана държавна такса 226,04 лв., а за обжалване пред въззивната инстанция е събрана държавна такса 113,02 лв. – чл. 1 и чл. 18, ал. 1 от Тарифата за държавни такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При това положение, касационният съд не е имал правно и фактическо основание да счита, че паричната оценка на предмета на делото е под 5000 лв. и касационно обжалване на въззивното решение е недопустимо. Върховният касационен съд