Определение № 5106 от 07.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2327/2025 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. П. С. против решение № 69/07.02.2025 г., постановено по гр.д.№ 974/2024 г. от състав на ОС – Благоевград. Ответниците по касационната жалба я оспорват, с писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение, съдът е счел за неоснователен предявения иск с правно основание чл.59 ЗЗД и е постановил решение в този смисъл. Съдът е приел, че се претендира заплащане на подобрения, които са сторили ищцата със съпруга й през 2021 г. по време на брака им, който е прекратен, които подобрения са направили в апартамент, собственост на родителите на съпруга й и в който не са живяли, поради раздялата им. Възраженията на ищцата, че не се установява имотът да е в режим на СИО, тъй като макар да е представен документ, че са сключили граждански брак на 12.6.1975 г. не се доказва, че не е прекратен и дали той няма последващи бракове, съдът е счел за неоснователни, тъй като нито един от двамата съпрузи - ответници по иска не твърди бракът им да е прекратен, а съгл. чл. 21, ал. 1 от СК придобитите вещни права по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи като се съобрази и ал. 3 на същата разпоредба, че съвместният принос се предполага до доказване на противното. Следователно е прието, че апартаментът, в който се твърди, че са извършени подобрения е СИО на ответниците. Прието е, предвид свидетелските показания, представените писмени доказателства от ищцата и констатацията на експерта, съществуването в апартамента на всички претендирани от ищцата подобрения, които са направени от семейството на сина им, преди раздялата със съпругата му, а именно - СМР-та, вградени мебели, ел. уреди и щори. Прието е за установено по категоричен и несъмнен начин, че подобренията са платени от ищцата и от съпруга й, с изключение на оценените от вещото лице външни щори. Съдът е приел, че ел. уредите са движими вещи и не са трайно прикрепени към вещта, което е приел въз основа на експертното заключение, поради което е преценил, че те следва да се изключат от обхвата на претенцията. Прието е, че за подлежащата конкретна сума за плащане е останал недоказан един от определящия тази сума факт, по причина на страната, която носи доказателствената тежест за него – неплатен от нея депозит и изрично изявление на пълномощника му, че за този факт е посочен алгоритъм за изчисляване от експерта и за прилагането му не са нужни специални знания. Неправилната преценка на страната за доказателствената стойност на събраните по делото доказателства не води до задължение на съда за служебно назначаване на експертиза. Съдът е приел, че в случая не намира приложение чл. 162 от ГПК, тъй като очевидно е наличието на данни/обстоятелства, от които е възможно да се определи размера на иска. Поради недоказване на конкретната стойност, с която се е увеличила стойността на имота с процесните подобрения, въззивния съд е приел, че решението на РС в частта, с която е уважен иска следва да се отмени и се постанови отхвърлянето му. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС – касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Сочи се правен въпрос, при предявен иск с правно основание чл.59 ЗЗД, ако основанието е доказано по несъмнен начин, но няма данни за неговия размер, може ли съдът да приложи служебно разпоредбата на чл.162 ГПК. Съдът не е процедирал в противоречие с практиката на ВКС по този въпрос, тъй като е приел в мотивите си, че очевидно е наличието на данни/обстоятелства, от които е възможно да се определи размера на иска, поради което не е приложил разпоредбата на чл.162 ГПК, като не е отрекъл възможността, ако основанието е доказано по несъмнен начин, но няма данни за неговия размер, съдът да приложи служебно разпоредбата на чл.162 ГПК. В случая съдът е приел, че част от фактическия състав на неоснователното обогатяване не е доказан, като доказателствената тежест е върху ищцата по делото. Този факт е стойността на имота преди извършването на подобренията и след тяхното извършване, като липсата на доказателства в тази насока, дължащо се изцяло на процесуалното поведение на ищцата, е довело съда до изводите за неоснователност на иска, а не неприлагането на разпоредбата на чл.162 ГПК. Въпросът за движимите вещи и дали те са трайно или не прикрепени към недвижимия имот е фактически въпрос и съдът в тази насока се е позовал на заключението на вещото лице приемайки, че електроуредите не са трайно прикрепени към имота. Този фактически въпрос не може да доведе до извод, че съдът се е произнесъл по правен въпрос, водещ до наличието на касационно основание по смисъла на чл.280 ГПК. Съдът не е отрекъл процесуалната възможност сам, служебно да допусне изслушването на съдебна експертиза за неизяснени въпроси по делото, но в случая е съобразил тежестта от доказването на определени факти по спора и процесуалното поведение на страната, въз основа на което не са събрани доказателства по делото, поради което не се е произнесъл по този правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства, като поставения в тази насока правен въпрос относно задължението на съда за това не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Не е налице и очевидната неправилност на решението, на която се позовава касатора, тъй като обосновката на това твърдение е изцяло въз основа на приложението на разпоредбата на чл.162 ГПК, което съдът не е разрешил при наличието на предпоставките за очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК по съображенията, изложени по-горе. Предвид изложеното, касационното обжалване не следва да се допуска, като касатора следва да заплати на ответниците по касационната жалба по 350 лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК, представляващи заплатено от тях адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Водим от горното, състава на ВКС