Определение № 307 от 14.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1454/2010 г.
ВКСIII гражданско отделение14.03.2011 г.докладчик Капка Юстиниянова
Диспозитив
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 211 от 31.05.2010 год. по гр. дело № 230/2010 год. на В. окръжен съд. ОСЪЖДА едноличен търговец Ц. Н. М. да заплати на Д. Ц. Л. съдебни разноски в размер на 150 лв. адвокатско възнаграждение. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ
Мотиви
Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на едноличен търговец Ц. Н. М. с фирма „Ц. - Ц. Н.” против въззивно решение № 211 от 31.05.2010 год. по гр. дело № 230/2010 год. на В. окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1 от 04.01.2010 г. по гр. дело № 230/2010 год. на Районен съд[населено място], с което е признато за незаконно и отменено уволнението на Д. Ц. Л. извършено със заповед № 4 от 18.08.2009 год. на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ и жалбоподателката е осъдена да и заплати обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 1021,76 лв. за периода 18.08.2009 г. - 17.12.2009 г. В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателката се позовава на приложно поле по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като основание за допускане на касационно обжалване без да има изведен правен въпрос от значение за изхода на делото. Ответницата Д. Ц. Л. в писмен отговор на касационна жалба оспорва основанието за допускане на касационно обжалване поради липса на мотивирано изложение. Излага съображения и в подкрепа правилността на обжалваното решение. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледани искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна. Изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не съдържа правен въпрос, който да обуславя решаващите мотиви на обжалваното решение за уважаване на исковете, като общо основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Поддържа се, че разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ дава възможност на работодателя да уволни работника или служителя при липса на качества за ефективно изпълнение на работата. С обжалваното решение това право на работодателя не е оспорено. Съдът е посочил, че простото възпроизвеждане на текста на закона в заповедта за уволнение, без да са посочени конкретните качества, като професионални знания и умения, които липсват на уволненото лице, респ. посочване на факти, които обосновават основанието по т. 5 на чл. 328, ал. 1 КТ води до незаконосъобразност на уволнението с последица неговата отмяна. Този извод съответства на трайната съдебна практика по приложението на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, както и на приетото с решение № 169 от 31.05.2010 год. по гр. дело № 728/2009 год. на ВКС постановено по реда на чл. 290 ГПК, което има задължителен характер. Наличието на трайно установена съдебна практика по приложението на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като основание за допускане на касационно обжалване. Жалбоподателката ще следва да заплати направените в настоящето производство съдебни разноски от другата страна в размер на 150 лв. адвокатско възнаграждение. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.