Определение № 5076 от 22.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4549/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на З. И. К. и С. И. К. срещу решение № 4696 от 16.07.2025 г. по в. гр. д. № 20221100500991/2022 г. на Софийски градски съд (СГС) по извършване на делбата в частта му относно оценката на процесните тавански помещения № *** и № *** и досежно паричното уравнение на дяловете на съделителите. В останалата част решението по втора фаза на делбата е влязло в сила. Касаторките К. поддържат, че атакуваното въззивно решение е неправилно като постановено в нарушение на процесуалния закон и като необосновано и молят то да бъде отменено, като вместо него да бъде постановено ново решение, с което да бъде потвърдено първоинстанционното решение. Претендират сторените съдебно – деловодни разноски пред СГС и ВКС. В изложението на основанията за допускане на касационния контрол, З. И. К. и С. И. К. поставят следните въпроси: 1. „При делба на изградени обекти в таванско помещение – съсобственост на етажните собственици, следва ли в делбената маса да се включат тъкмо изградените обекти, а не тавана като подпокривна площ?“; 2. „Допустимо ли е, когато собственик на идеална част от таванско помещение е и собственик на съответна ид.част от дворното място, в което е изградена жилищната сграда, в оценката на възложения му дял от таванското помещение да се включва пазарна оценка на право на строеж на придобитата квадратура от общото таванско помещение?“, и 3. „В нарушение на разпоредбата на чл. 236, ал. 2 ГПК въззивният съд не е обсъдил направеното от касаторите З. И. К. и С. И. К. възражение относно включването на пазарна оценка на ОПС при оценката на таванско помещение № *** и таванско помещение № ***.“. Релевира бланкетно и очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Ответниците по касационната жалба – Н. А. М., Е. И. П. – М., М. С. А., Е. М. А. и А. М. А. – С. подават писмен отговор в срок, в който поддържат становище за отсъствие на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Не претендират съдебно – деловодни разноски в касационното производство. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от надлежни страни и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, поради което тя е допустима. Въззивният съд, постановявайки атакуваното решение в рамките на втората фаза на делбата, е посочил, че с влязло в сила решение по първа фаза на делбата, последната е допусната досежно тавански помещения, находящи се в жилищна сграда на [улица], [населено място], а именно: таванско помещение, състоящо се от две стаи за творческа работа с полезна площ от 18.50 кв.м. и с полезна площ от 9.87 кв.м., разположени в южната част на таванския етаж, таванско помещение с полезна площ от 17.73 кв.м., разположено в североизточната част на таванския етаж, таванско помещение с полезна площ от 12.20 кв.м., разположено в средната източна част на таванския етаж и таванско помещение с полезна площ от 19.60 кв.м., разположено в западната част на таванския етаж. Дяловете в горепосочената процесна съсобственост между съделителите са: за Н. А. М. и Е. И. П.- М. - 33.55%, за З. И. К. и С. И. К. - 18.66%, за З. И. К. - 13.79% и за М. К. А. (починал в хода на въззивното производство, заместен на основание чл. 120 ГПК (отм.) от наследниците му по закон - Е. М. А., А. М. А.-С. и М. С. А.) и М. С. А. (съделител на собствено основание) - 34%. СГС е съобразил също, че с влязло в сила като необжалвано решение на първата съдебна инстанция, делбата е извършена на основание чл. 292 ГПК (отм.), като в дял на Н. А. М. и Е. И. П.-М. е разпределено таванско помещение № *** по скицата на вещото лице, л. 90 от гр.д. № 1618/2010г. на СГС, с полезна площ 19.60 кв.м., разположено в западната част в сградата на [улица], [населено място]; на М. К. А. и М. С. А. - таванско помещение № *** по същата скица, състоящо се от две стаи за творческа работа с полезна площ от 18.50 кв.м. и от 9.87 кв.м., разположено в южната част на сградата; на З. И. К. и С. И. К. - таванско помещение № *** с полезна площ от 17.73 кв.м., разположено в североизточната част на таванския етаж в сградата и на З. И. К. - таванско помещение № *** с полезна площ от 12.20 кв.м., разположено в източната част на таванския етаж в сградата. Въззивният съд е посочил, че процесните обекти обхващат целия тавански етаж на сградата, който има нужната височина, пространство и обем, до него има самостоятелен достъп от стълба и от който при спазване на съответните законови изисквания са изградени отделни обекти, които представляват обща част на сградата – етажна собственост по предназначение и се разпределят между етажните собственици при квоти, определени по реда на чл. 40. ал. 2 ЗС. Счел е, че е задължение на делбения съд да определи действителната пазарна цена на допуснатите до делба недвижими вещи, както и че на основание чл. 69, ал. 2 ЗН неравенството в дяловете подлежи на изравняване в пари, за което е допуснал пред себе си тройна техническа експертиза, която е кредитирал в дадения вариант на пазарна оценка в размер на 84 032 лв. на процесните тавански помещения към 04.12.2018 г. и в състоянието им тогава. Според съдебните експерти състоянието на тавански помещения № *** с площ от 17.73 кв.м. и № *** с площ от 12.20 кв.м., в североизточната и източната част на сградата, е било на бетонна плоча по под и без мазилка на стени, без довършителни работи на таван, с видим дървен покривен скат, с малка дървена табакера с надзид 0.70 м., а състоянието на таванско помещение № ***, с обща площ от 28.37 кв.м., състоящо се от две стаи със скосени тавани - под - ламинат, стени - латекс, облицовка от дървен сачак по таваните, двукатна дървена дограма на прозорците, дървени врати, наличие на ТЕЦ с монтирани чугунени радиатори, поддържани стаи в добро състояние, и на таванско помещение № ***с площ 19.60 кв.м. в западната част на таванския етаж - има самостоятелен вход откъм стълбищната площадка, собствен обособен санитарен възел, санирано, с ТЕЦ и в много добро състояние. Въззивният съд е възприел аргументацията в тройната техническата експертиза за неприложимост на метода на пазарните аналози, възприет от първоначалната такава, поради това, че таванските помещения не притежават статут на самостоятелни обекти в сграда и като такива са прилежащи към други обекти, т.е. не се предлагат на пазара за самостоятелна продажба. Кредитирал е и експертния извод, че четирите тавански помещения са различни - № *** и № *** са с цялостни скосявания на тавана, като в зоната на стряхата таванът е много нисък, почти неизползваем; таванско помещение № *** е с частични скосявания по периферията, в по-голямата част височината е 2.25-2.30 м., което го прави нормално за обитаване; таванско помещение № *** също е с частични скосявания. Тавански помещения № *** и № *** са оценявани като „груб строеж“ заради състоянието им, без довършителни работи, с електрическа осветителна инсталация. Правото на строеж е съобразено с района, в който сградата се намира –[жк], в който то е на висока стойност. СГС е приел, че З. И. К. и С. И. К., за апартамента им на втория етаж в югозападната част на сградата, притежават общо 18.66% от правото на собственост върху таванския етаж с парично изражение на тази квота 15 680.37 лв. Включеното в дела им таванско помещение № *** с полезна площ от 17.73 кв.м., разположено в североизточната част на таванския етаж в сградата, съобразно кредитирания вариант на заключението на тройната техническа експертиза има пазарна стойност 15 993 лв., при което З. И. К. и С. И. К. дължат уравнение в размер на 312.63 лв., което следва да заплатят на съделителите, получили помещения на по-малка стойност от дела си. З. И. К. като собственик на апартамента на втория етаж в североизточната част на сградата притежава 13.79% от правото на собственост върху таванския етаж с парично изражение на тази квота 11 588.01 лв. Включеното в дела й таванско помещение № *** с полезна площ от 12.20 кв.м., разположено в източната част на таванския етаж в сградата, има пазарна стойност 10 919 лв., при което З. И. К. следва да получи уравнение в размер на 669.01 лв. Е. М. А., А. М. А.-С. и М. С. А. като собственици на апартамента на първи етаж от сградата притежават общо 34% от правото на собственост върху таванския етаж с парично изражение на тази квота 28 570.88 лв. Включеното в дела им таванско помещение № 3, състоящо се от две стаи за творческа работа с полезна площ от 18.50 кв.м. и от 9.87 кв.м., разположено в южната част на сградата, има пазарна стойност 33 185 лв., при което тези съделители дължат уравнение в размер на 4 614.12 лв. на съделителите, получили обект на по-малка стойност от дела си. Н. А. М. и Е. И. П.-М. като собственици на апартамента на трети етаж от сградата притежават общо 33.55% от правото на собственост върху таванския етаж с парично изражение на тази квота 28 192.74 лв. Включеното в дела им таванско помещение № ***с полезна площ 19.60 кв.м., разположено в западната част в сградата, има пазарна стойност 23 935 лв., при което М. следва да получат уравнение на дела си в размер на 4 257.74 лв. При това положение въззивният съд е заключил, че уравнението на дяловете следва да бъде извършено както следва: Е. М. А., А. М. А.-С. и М. С. А. следва да заплатят на съделителите М. парично уравнение в размер на сумата 4 257.74 лв., а разликата от 356.38 лв. следва да доплатят на З. И. К.. Разликата до пълния размер на полагащото се на З. И. К. уравнение от 669.01 лв., а именно сумата 312.63 лв., следва да бъде понесена от дължимото от нея и съделителя С. И. К. уравнение за таванско помещение № *** в посочения размер от 312.63 лв. Доколкото правата на двете съделителки - наследници на починалата в хода на делото Ж. Ж. В., съпруга на починалия в хода на делото съделител Д. Н. Ш., в правото на собственост на апартамента, разположен на втория етаж в югозападната част на сградата, са равни, то уравнението следва да се извърши като С. И. К. заплати на сестра си З. И. К. половината от сумата - 156.32 лв. Останалата част от уравнението се погасява поради сливането на качествата кредитор и длъжник в лицето на З. И. К.. При горепосочените решаващи правни съображения, СГС е отменил първоинстанционното решение в обжалваната му част, в която на основание чл. 69, ал. 2, изр. 2 ЗН съделителите Н. А. М. и Е. И. П.-М. и М. К. А. и М. С. А. са осъдени да заплатят суми за уравнение на дяловете, като вместо това е постановил на основание чл. 69, ал. 2, изр. 2 ЗН, М. С. А., Е. М. А. и А. М. А.-С. да заплатят на Н. А. М. и Е. И. П.-М. сумата 4 257.74 лв. и на З. И. К. сумата 356.38 лв. за уравнение на дяловете. С. И. К. е осъдил да заплати на З. И. К. за уравнение на дела й сумата 156.32 лв. Настоящият състав на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на атакувания въззивен съдебен акт. Допускането на касационно обжалване на въззивно решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК и т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, т.е. който е включен в предмета на спора и е обусловил решаващите правни изводи на съда по делото. Наличието на горепосоченото общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК е кумулативно изискуемо, ведно с някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК, само в която хипотеза касационният съд би могъл да допусне касационно обжалване. Непосочването на допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК е достатъчно формално основание за недопускане на искания касационен контрол, дори да е осъществено общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Нито в касационната жалба, нито в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторките К. са обективирали допълнително основание по поставените горепосочени три въпроси. Това налага извод за недопускане на касационния контрол на атакувания въззивен съдебен акт, без да е нужно обсъждането на наведените въпроси в контекста на критериите, на които следва да отговарят според нормата на чл. 280, ал. 1 ГПК и т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Независимо от гореизложеното, следва да бъде посочено, че обжалваното въззивно решение е съобразено с правната теория и съдебната практика, според която делбата се извършва по действителната стойност на делбените вещи в състоянието, в което се намират, независимо дали се касае са самостоятелни обекти на правото на собственост или за принадлежащи към такива несамостоятелни обекти, каквито са процесните тавански помещения. Необходимо е да се посочи също, че оценяването на таванско помещение като несамостоятелен обект с оглед състоянието му на „груб строеж“ от съдебните експерти от приетата техническа експертиза чрез включването в оценката като единствен компонент на цената - правото на строеж върху земята, е израз на възприетия от вещите лица разходен метод на оценка с оглед спецификата на оценяваните обекти, който е различен от метода на пазарните аналози и от приходния метод и който в най-голяма степен според експертното заключение изразява действителната стойност на делбените имоти. В този смисъл приложената методика на изчисляване на пазарната стойност на съсобствените процесни тавански помещения и нейната правилност изисква преценка на конкретните факти по конкретния правен спор, а такава проверяваща дейност на касационната инстанция в настоящата селективна фаза е недопустима, дори при налично релевирано допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Не е налице и наведената бланкетно очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Като самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване, различно от основанията по чл. 281, т. 3 ГПК, очевидната неправилност се отнася само до квалифицирани състави на неправилност на съдебния акт: допуснати от съда нарушения на относима за конкретния спор императивна материалноправна норма, на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина, при зачитане равенството на страните, решаване на правния спор, имащи за резултат прилагане на закона в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл, както и при грубо нарушаване на основните логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на правните изводи въз основа на установените по делото факти (очевидна необоснованост), каквито не са налице спрямо обжалвания съдебен акт. На основание изложеното, поради отсъствие на основания по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и на чл. 280, ал. 2, пр. 1, пр. 2 и пр. 3 ГПК, касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допуснато. Водим от горното, Върховният касационен съд, съставът на Първо гражданско отделение