Определение № 50036 от 08.02.2023 г. на ВКС по т. д. № 2016/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по подадената чрез адв.Р. С. С. касационна жалба на Г. Т. П. (ответник) срещу решение № 194/20.04.2022г. по възз.т.д.№ 845/2021г. на АС - Пловдив в частта, с която е отменено решение № 708/23.12.2019г. по т.д.№ 538/2018г. на ОС - Пловдив за отхвърляне на предявения против него от „Юробанк България“ АД осъдителен иск за усвоена и непогасена главница по договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 31053 от 10.01.2008г. в размер на 79 674.26 швейцарски франка, ведно със законната лихва от подаване на ИМ на 09.07.2018г. до окончателното изплащане, и е постановено друго за осъждането на Г. Т. П. да заплати на „Юробанк България“ АД усвоена и непогасена главница по договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 31053 от 10.01.2008г. в размер на 79 674.26 швейцарски франка, ведно със законната лихва от подаване на ИМ на 09.07.2018г. до окончателното изплащане, и са присъдени разноски в тежест на Г. Т. П.. В касационната жалба се поддържат всички основания за касационно обжалване по чл.281, т.1-3 ГПК. Оспорват се изводите, че договорът за кредит е сключен в швейцарски франкове, като се поддържа, че договорните клаузи, регламентиращи предоставяне на сумата по договора в швейцарски франкове, са неравноправни и, като такива, те са нищожни на осн. чл.146, ал.1 ЗЗП.Оспорват се и изводите във връзка с наличието на усвоена непогасена главница по процесния договор за кредит и за нейния размер, които са основани на заключението на ССЕ по делото, тъй като то е изготвено въз основа на първоначалния погасителен план, какъвто по делото не е представен. Претендира се за присъждане на разноски. В изложението към жалбата по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е въведено основанието по т.2, предл.2 на чл.280, ал.1 ГПК с позоваване на решение от 20.09.2017г. по дело С-186/16 на СЕС по следните въпроси: 1.Процесният договор за кредит индексиран в чуждестранна валута ли е или е договор за кредит в чуждестранна валута? 2.В каква валута се дължи връщането му: -ако представлява договор за кредит, индексиран в чуждестранна валута -ако представлява договор за кредит в чуждестранна валута. Въведено е и основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК по следните въпроси: 3.Може ли съдът, като инстанция по същество, да реши правен спор въз основа на заключение на съдебно-счетоводна експертиза, основана на писмен документ (в случая първоначален погасителен план), който липсва по делото, като тежестта на доказване, съответно неговото представяне, пада върху страната, която се ползва от него? 4.Възможно ли е съдът да направи проверка дали изчисленията на вещото лице са правилни, без представен погасителен план по делото? 5.Нарушено ли е правото на защита на страната, която е осъдена да заплати определена парична сума въз основа на заключение на вещо лице, което се основава на документ, липсващ по делото? 6.Изтекла ли е предвидената в закона погасителна давност по отношение на цялото вземане с оглед промените в чл.112 от ЗЗД? 7.Изтекла ли е 5-годишната погасителна давност, считано от падежа на вноските при такъв вид кредити? В подадения чрез пълномощник адв.Д. Г. писмен отговор на „Юробанк България“ АД се оспорват въведените основания за допускане на касационно обжалване и основателността на подадената касационна жалба. На настоящия състав е служебно известно, че с определение № 1245 от 11.05.2022г. по гр.дело № 865/2022г. на Софийския апелативен съд е отправено преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз/СЕС, във връзка с хипотеза на клауза в договор за банков кредит, съгласно която разрешеният кредит се усвоява по блокирана сметка в чужда валута (швейцарски франкове), а банката служебно превалутира сумата в национална валута, като реалното усвояване на кредита се извършва в евро, и валутния риск се поема изцяло от потребителя и в тази връзка клаузата е призната за неравноправна. Преюдициалното запитване е отправено по следните правни въпроси: 1 Съответства ли на нормативните изисквания, уредени в чл. 3, § 1 и т. 1, б. "в" от Приложението към чл. 3, § 3 на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори, национална правна уредба, позволяваща клауза в договор за банков кредит, съгласно която разрешеният кредит се усвоява по блокирана сметка в чужда валута, но кредитополучателят не може ефективно, реално да се разпорежда с авоара в чужда валута по блокираната сметка, а тази сума служебно се превалутира от банката в националната или резервната валута, вследствие на което, от една страна, би се прехвърлил изцяло в тежест на потребителя валутният риск при съществена, радикална промяна в курсовите разлики, а от друга, кредитната институция би получила за сметка на потребителя неуговорена облага?; 2 При положителен отговор на първия въпрос дали националната юрисдикция може да приеме, че кредитът в действителност е уговорен в националната или резервната валута, в случай че установи, че само привидно кредитът е уговорен и усвоен в чужда валута – чрез заверяване на „блокирана“ валутна сметка на кредитополучателя, вследствие на което банката служебно превалутира тази сума в националната или резервната валута. Отговорите на поставените преюдициални въпроси са от съществено значение за изхода на делото, поради което, на основание чл. 631 във връзка с чл. 633 ГПК, производството по настоящото дело следва да бъде спряно до произнасяне от СЕС във връзка с отправеното преюцидиално запитване. Мотивиран от горното, съставът на I т.о.: