Определение № 2935 от 27.10.2026 г. на ВКС по т. д. № 1449/2026 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. А. Б. У. обжалва Решение № 55/24.03.2026 г. по в.гр.д. № 39/2026 г. на АС-Велико Търново, с което след отмяна на Решение № 288/12.11.2025 г. по гр.д. № 291/2025 г. на ОС-Габрово в обжалваната част е отхвърлен осъдителният му иск, предявен срещу „ЗД „БУЛ ИНС““ АД на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, за сумата над 20 451,68 евро до 30 677,51 евро, претендирана като застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в причинна връзка с реализирано на 18.04.2020 г. пътнотранспортно произшествие. Заявени са касационни основания по чл. 281, т. 3, пр. 1 ГПК. Касаторът поддържа, че присъденото обезщетение по чл. 52 ЗЗД е несправедливо, защото не отчита вида, интензитета и продължителността на болките и страданията му от самото увреждане и от лечението, психическата му травма, остатъчните последици, вкл. оперативни белези, напълняване вследствие на обездвижването и болки при промяна на времето, натоварване или спонтанни такива, и инфлационните процеси в страната. Според касатора не е съобразено, че е претърпял три операции и че към момента на събитието е бил млад (19-годишен), а лечението е ограничило физическата и трудовата му активност, като в значителен период от време е имал нужда от помощ за придвижване и самообслужване, вкл. от инвалидна количка. Сочи, че всички тези факти са установими от събраните доказателства, но въззивният съд не ги е оценил правилно, в резултат от което е нарушил разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. За допускане на касационно обжалване касаторът се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Ответникът „ЗД „БУЛ ИНС““ АД заявява, че въззивното решение е правилно и съответно на актуалната практика на ВКС. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото приема следното: Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Касаторът е предявил срещу „ЗД „БУЛ ИНС““ АД осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за сумата от 70 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от травматично увреждане, настъпило в причинна връзка с реализирано на 18.04.2020 г. пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва от 18.04.2020 г. до погасяването. Първоинстанционният съд е установил всички елементи от основанието на иска – пътнотранспортно произшествие, реализирано виновно и противоправно от задължително застрахован от ответника автомобилист, което е довело до увреждане на здравето на ищеца – счупване на бедрената кост на левия крак с разместване на фрагментите и типични за механизма повърхностни наранявания, охлузвания и оток. След анализ на доказателствата съдът е определил обезщетение в размер от 60 000 лв., което е присъдил без отчитане на допринасяне (и след отхвърляне на възражението за погасителна давност), ведно със законна лихва, но от датата на уведомяването на застрахователя (22.04.2025 г.). Първоинстанционното решение е обжалвано от ответника над сумата от 40 000 лв. Въззивният съд е зачел формираната от необжалваната част сила на пресъдено нещо относно наличието на деликт и на основание за ангажиране на отговорността на застрахователя. При определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди е кредитирал медицинското съдебно заключение, както и показанията на разпитаните по почин на ищеца трима свидетели (с изключение на показанието на единия от тях, че и понастоящем ищецът „влачи крака си“), като на базата им е извел фактически изводи относно характера на травмата, продължителността на лечението, интензитета на болките и остатъчните последици. В резултат е заключил от правна страна, че справедливо е обезщетение в размер от 40 000 лв., което е дължимо без редуциране по чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Така съдът е отменил първоинстанционното решение в осъдителната му част над горепосочената сума и е отхвърлил иска за нея. Първата селективна предпоставка за поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е формулирането на правен въпрос - такъв, който е включен в предмета на спора, обуславящ е за решаването му, кореспондира с въведените касационни основания по чл. 281 ГПК и чийто отговор не произтича от събраните по делото доказателства, а може да бъде даден абстрактно. Касаторът е поставил питане относно това как се определя и какво е съдържанието на понятието „справедливост“, изведено в принцип при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, като е аргументирал, че отговорът на въззивния съд противоречи на разясненията, дадени в Постановление № 4/23.12.1968 г. на ВС. Въпросът е свързан с касационния довод за неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД, може да получи абстрактен отговор и е обуславящ за спора. Следователно той е правен по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. За него обаче не е покрит допълнителният селективен критерий на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, защото е решен от въззивния съд в съответствие с практиката на ВКС. Според последната справедливото обезщетение по чл. 52 ЗЗД се определя след преценка на доказаните обстоятелства относно характера и тежестта на увреждането, начина на настъпването му, физическите и психическите последици от него, интензитета и продължителността на болките и страданията, възрастта на пострадалия, икономическите условия в страната към момента на увреждането и всички други специфични обстоятелства, проявили своята релевантност с оглед конкретиката на казуса (т. 11 от Постановление на Пленума на ВС № 4/1968 г., Решение № 103/09.04.2025 г. по к.т.д. № 676/2024 г. на ВКС, ТК, І отд., Решение № 90/28.03.2025 г. по к.т.д. № 2010/2024 г. на ВКС,ТК, І отд.). От изложените към въззивното решение мотиви е видно, че съдът е използвал именно горепосочените критерии (а не неотносими такива), анализирайки ги през призмата на установените факти и отчитайки тяхното въздействие за размера (правоувеличаващо или правонамаляващо): младата възраст на пострадалия (оценена като фактор, благоприятстващ по-бързото възстановяване), характера на уврежданията (основно – счупване на бедрената кост, довело до трайно затруднение на движението на крайника за около година и два месеца, и съпътстващи – повърхностни наранявания на горните крайници и оток на носа, отшумели за около две седмици), начина на лечение – оперативно с три операции за поставяне и премахване на метална остеосинтеза (за втората от които няма пряко медицинско свидетелство, но се сочи от свидетелите) и консервативно (с обезболяващи медикаменти), периода на възстановяване и на изпитване на болки (около година и два месеца) и интензитета на последните (силни), настъпилата промяна в начина на живот на пострадалия в оздравителния период (обездвижване, нужда от чужда помощ, невъзможност за работа), преживяната психическа травма (оценена като такава с обичаен характер въпреки няколкократните посещения при психолог), актуалното физическо и психическо състояние на ищеца (пълно възстановяване с допускане на инцидентни болки занапред), икономическите условия и нивата на застрахователно покритие (като спомагателен критерий) и най-сетне – съдебната практика по сходни случаи (с анализ на конкретни съдебни решения). Оплакването срещу формирания въз основа на тези факти правен извод по приложението на чл. 52 ЗЗД не съставлява годно основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, а касационен довод за неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК, проверим в същинската фаза на касационното производство. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,