Определение № 4279 от 26.09.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3100/2024 г.

Производство по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на И. Г. П., намиращ се понастоящем в затвора в [населено място] приподписана при условията на чл. 284, ал. 2 ГПК от адв. С. – назначен за служебен адвокат на страната, против определение № 1274 от 25.05.2024 г. по ч. гр. д. № 1123/2024 г. на Апелативен съд – София. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска същото да бъде отменено. Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащо на касационен контрол определение на въззивен съд и е допустима. За да се произнесе по основанията за допускане на касационно обжалване съставът на ВКС, Трето гражданско отделение, намира следното: С обжалваното определение апелативният съд е оставил без уважение частната жалба на И. Г. П. против определение № 3680 от 14.03.2024 г. по гр. д. № 2186/2024 г. на Софийски градски съд. С последното градският съд е прекратил пред себе си производството, образувано по предявения от П. против Административен съд – Сливен иск за неимуществени вреди от правораздавателна дейност на същия този административен съд, претендирани по реда на ЗОДОВ в размер на 33 333 лв. и го е изпратил по компетентност за разглеждане на Административен съд – Сливен. Въззивният съд е постановил обжалвания правен резултат като е съобразил твърденията на ищеца, че претендираните за обезщетяване неимуществени вреди са произтекли от правораздавателна дейност на административен съд (в [населено място]), който при разглеждане на негово дело е допуснал съществени нарушения на правото на Европейския съюз. Посочено е в обжалваното определение, че СГС е приел да няма пречка да изпрати делото по компетентност на Административен съд – Сливен въпреки, че последният се явява ответник по предявения специален деликтен иск, доколкото е в правото си да процедира съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ. Възприемайки разрешенията на градския съд съставът на втората съдебна инстанция е приел, че делото е подсъдно на административен съд, а не общия (граждански) съд. Изложени са доводи, че е установен ясен критерий за подобно разграничение, а именно: когато увреждащото нарушение е извършено при или по повод изпълнение на административна дейност или при правораздавателната дейност на административните съдилища, вкл. на ВАС, делото е подсъдно на съответния административен съд и се разглежда по реда на АПК (чл. 2в, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ); а във всички останали случаи на деликтно поведение делото е подсъдно на съответния общ (граждански) съд и се разглежда по реда на ГПК (чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ). Налице е специално нормативно правило, по силата на което спорове от вида на процесния, се разглеждат от административния съд като местно компетентен е този по мястото на увреждането. Развити са съображения, че горният извод не се разколебава от факта, че ответник по предявения специален деликтен иск е Административен съд – Сливен, комуто делото е изпратено по компетентност, доколкото същият разполага с правото да го изпрати на друг съд, съгласно изричната разпоредба на чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК страната се позовава на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК с доводи за очевидна неправилност на обжалваното определение като поставя при предпоставките на чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК следния въпрос: „Следва ли да се изпрати образувано дело по реда на чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ за разглеждане на съда, който е ответник по иска при наличие на други дела, образувани по искове на същия ищец срещу най-близките му родово компетентни съдилища или следва да се сезира пряко ВАС/ВКС за определяне на друг компетентен съд, който да разгледа делото?“. Искането за селектиране на жалбата по правния въпрос се обосновава с липсата на създадена съдебна практика по приложението на чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ. Достъпът до касация следва да се отрече. Предвид на изложените решаващи мотиви горният съдебен акт не може да бъде допуснат до касация по доводите за неговата очевидна неправилност. Съгласно установената практика, основанието по чл. 280, ал. 2 предл. 3 ГПК е налице, когато съдът е допуснал видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален или явна необоснованост, които са съществени до такава степен, че могат да бъдат констатирани директно. „Очевидната неправилност” предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко от съдържанието на последния, без анализ на доказателствата и на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение и при установените от инстанцията по същество факти. В случая аргументите на жалбоподателя за наличие на визирания тежък порок на определението не са свързани и не произтичат от правната воля на въззивния съд, че разглеждането на делото (с оглед на неговия предмет) не е в компетентност на общия съд, а на административния. Те са изводими от постановеното изпращане на делото по компетентност за разглеждане от Административен съд – Сливен, който именно е ответник по спора, предмет на това дело. Подобни правни разрешения обаче в обжалваното определение не се съдържат и не могат да обосновават очевидна неправилност на обжалвания акт, поради което и съдът намира, че такава не е налице. Обжалването не може да бъде допуснато и по повдигнатия правен въпрос, защото той не е обуславящ изхода по делото. Както вече се изтъкна по - горе аргументи и съображения относно конкретния административен съд, определен като компетентен да разгледа делото, комуто то е и изпратено, не се съдържат във въззивното определение. Липсата на поставен релевантен въпрос с обуславящо значение за изхода по делото сама по себе си е основание за недопускане на касационен контрол без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това – вж. мотивите в съобразителната част към указанията по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. В заключение, жалбоподателят не е обосновал предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, което има за последица недопускане на въззивното определение до касационен контрол. Така мотивиран, Върховният касационен съд, III г. о.,