Определение № 50143 от 04.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3054/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Делото е образувано по касационна жалба с вх.№ 12411 от 11.05.2022 г., подадена от М. С. Ф. чрез адвокат И. Д. от АК - П., която е насочена против въззивно Решение № 443 от 07.04.2022 г. на Окръжен съд - Пловдив, VІ с-в, постановено по в.гр.д.№ 3268/2021 г.

Жалбата, като подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, отговаряща на изискванията по чл. 284, ал. 1 и ал. 2 ГПК, придружена от изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК и насочена срещу решение, подлежащо на касационно обжалване, е процесуално допустима. Заявено е искане за присъждане на разноски.

Ответниците по касация К. С. К. и Г. Н. К. са подали отговор на жалбата чрез адвокат И. Н. от АК - П.. Поддържат, че не е налице основание за допускане на обжалването, както и че въззивното решение е правилно. Заявено е искане за присъждане на разноски.

По наличието на основания за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ г.о., намира следното:

С обжалваното решение, действайки в правомощията по чл. 258 и сл. ГПК, окръжният съд е потвърдил Решение № 262342 от 11.10.2021 г. по гр.д.№ 2286/2019 г. по описа на РС - Пловдив, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 260925 от 22.03.2021 г. по същото гр.д.№ 2286/2019 г.

Прието е, че предмет на първоинстанционното производство е предявен от настоящите ответници по касация против настоящия касатор иск за делба на недвижими имоти.

С диспозитива на основното първоинстанционно Решение № 260925 от 22.03.2021 г. делбата е допусната за имот, описан така: поземлен имот с идентификатор *, ведно с построената в него сграда, представляваща имот с идентификатор , състояща се от сутеренен етаж и два етажа, обособени като самостоятелни обекти на правото на собственост, а именно: етаж 1, представляващ самостоятелен обект с идентификатор *, с предназначение на обекта: за търговска дейност, на едно ниво, с площ по документ за собственост: 65 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма; под обекта: няма; над обекта: * и етаж 2, представляващ самостоятелен обект с идентификатор *, с предназначение на обекта: офис, на едно ниво, с площ по документ за собственост: 83,40 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма; под обекта: ***; над обекта: няма, ведно със всички подобрения и приращения в имота.

В мотивите на това решение е посочено, че с отговора на исковата молба ответникът М. С. Ф. е заел становище, че сутеренният етаж не е принадлежност към самостоятелния обект с идентификатор *** и не представлява самостоятелен обект на правото на собственост (като според ищците, видно от текста на въззивната им жалба, сутеренният етаж е принадлежност само към самостоятелния обект с идентификатор ***). В мотивите на основното първоинстанционно решение е посочено още, че въпросът дали сутеренния етаж е фактически поделям е проблем на втората фаза на производството по съдебна делба; въпросът към кой от двата етажа е принадлежност сутеренния етаж е неотносим за изхода на първата фаза на делбата, доколкото между страните е налице съсобственост върху цялата сграда. Изрично е прието: „Макар да може да се заключи, че сутеренният етаж обслужва и двата етажа, неговият статут ще бъде подробно изяснен във втората фаза на делбата, с оглед становищата на съделителите по ликвидирането на съсобствеността и статута на отделните обекти”.

Срещу решението са постъпили въззивна жалба от ищците (по съображения, че обектът на делбата е описан неправилно, доколкото в сграда има мазе, а не сутеренен етаж, както и че мазето е принадлежност само към самостоятелния обект с идентификатор ***, а не към цялата сграда с идентификатор **) и насрещна въззивна жалба от ответника.

Ищците са предявили и молба по чл. 247 ГПК. Произнасяйки се по последната, районният съд е приел, че в разглежданата хипотеза искането на съделителите за поправяне на съдебното решение следва да бъде уважено по съображения за процесуална икономия. На първо място е отбелязано, че думите „сутерен” и „мазе” са синоними. Отделно от това, без правно значение, когато до делба е допусната сграда, която е съсобствена между страните по делото, е дали ще се посочи, че сградата се състои от два етажа и мазе (сутерен) или пък от първи етаж, ведно с мазе и втори етаж. Въпросът как ще бъдат описани допуснатите до делба имоти в диспозитива на съдебното решение, при посочване на техните технически характеристики и граници, не е съществен. Касае се до използваните от съда изразни средства. С оглед обстоятелството обаче, че в титулите на собственост на съделителите, имотите са описани по конкретен начин, няма пречка да се допусне поправка на съдебното решение, за да е налице пълно съответствие между титула за собственост и диспозитива на решението по допускане на делба. Така мотивиран, районният съд е постановил, че допуска поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 260925 от 22.03.2021 г. по гр.д. № 2286/2019 г. на РС-Пловдив, като в диспозитива на съдебния акт, вместо текста „ ведно с построената в поземления имот сграда, представляваща имот с идентификатор **, състояща се от сутеренен етаж и два етажа, обособени като самостоятелни обекти на правото на собственост, а именно: етаж 1, представляващ самостоятелен обект с идентификатор *, с предназначение на обекта: за търговска дейност, на едно ниво, с площ по документ за собственост: 65 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма; под обекта: няма; над обекта: * и етаж 2, представляващ самостоятелен обект с идентификатор *, с предназначение на обекта: офис, на едно ниво, с площ по документ за собственост: 83,40 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма; под обекта: *; над обекта: няма, ДА СЕ ЧЕТЕ: „ведно с построената в поземления имот сграда, представляваща имот с идентификатор , състояща се от: самостоятелен обект в сграда с идентификатор * по КККР на [населено място], …, с предназначение на обекта: за търговска дейност, на едно ниво, с площ по документ 65 кв. м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма; под обекта: няма: над обекта: *, ведно с мазе с площ от 83,40 кв.м. и съответните идеални части от общите части на сградата и самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на [населено място], …, с предназначение на обекта: за офис, на едно ниво, с площ по документ 83,40 кв. м., ведно със съответните идеални части от общите части на сградата”.

Сезиран с въззивна жалба срещу решението за поправка, въззивният съд е приел, че в мотивите на основното първоинстанционно решение изрично е записано, че предмет на делбата е поземления имот и построената в него сграда, в която са изпълнени самостоятелни обекти на правото на собственост. Преценено е, че отразеното в диспозитива на съдебния акт (че се допускат до делба поземления имот и сградата, състояща се от сутеренен етаж и два етажа) не съответства на мотивите, както и на описанието на имотите в представените по делото кадастрални скици. Въззивният съд се е позовал на практика на ВКС, съобразно която в диспозитива на решението имотът следва да бъде описан според актуалния му регулационен статут, респ. индивидуализиран по кадастрална карта на съответното населено място чрез посочването на границите така, както са отразени в представената по делото скица, респ. изслушаните експертизи. Единствено в случай, че има допусната техническа грешка в съответната скица и това се установи, индивидуализирането на допуснатите до делба имоти може да не съответства на скицата (Решение № 199 от 15.06.2012 г. по гр.д.№ 153/2012 г., II г.о.). Прието е, че с обжалваното Решение № 262342 от 11.10.2021 г. по гр.д.№ 2286/2019 г. по описа на РС – Пловдив правилно е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на съдебния акт, като предмета на делбата е описан съобразно мотивите и приетия за разглеждане правен спор.

Искането за допускане на обжалването се поддържа по въпросите:

1. „Допустимо ли е по реда на поправка на очевидна фактическа грешка да се замества неправилно формирана или липсваща воля на съдебния състав”;

2. „При приложението на нормата на чл. 247 ГПК необходимо ли е, за да се допусне поправка на очевидна фактическа грешка, да се изследва наличието на несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в решението”.

Според касатора е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради противоречие с цитирана практика на ВКС. Поддържа се и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност.

Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Текстът, разглеждан в светлината на разясненията по т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, вменява служебното извършване на проверка за евентуално наличие на такива пороци преди да се пристъпи към обсъждане на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. Положителният извод за осъществени предпоставки по чл. 280, ал. 2 ГПК прави безпредметно обсъждането дали са налице основания за допускане на обжалването по чл. 280, ал. 1 ГПК.

Съпоставката между текста на основното решение на районния съд (Решение № 260925 от 22.03.2021 г. по същото гр.д.№ 2286/2019 г.) и мотивите на атакуваното въззивно решение налага очевидната констатация, че въззивният съд е възприел неправилно съдържанието на поправеното основно решение на районния съд. Между неговите мотиви и диспозитив отсъства несъответствие, доколкото в мотивите е прието, че сутеренният етаж обслужва и двата етажа и този извод е намерил точен израз в диспозитива. Това от своя страна елиминира първата от предпоставките за постановяване на поправка при условията на чл. 247 ГПК, поради което обжалването на въззивното решение следва да бъде допуснато при условията на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

При допускане на обжалването касаторът дължи заплащането на пропорционална държавна такса, която в случая е равна по размер на внесената по въззивната жалба – 25 лева.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ отделение на Гражданската колегия