Определение № 703 от 03.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1206/2012 г.

С. М. Н. от [населено място] е подал касационна жалба против решението на Софийския градски съд по гр. д. № 7820/2011 г. Ответникът по жалбата, ищец по делото, [фирма], [населено място] не е взел становище. След проверка, касационният съд установи следното: Делото е образувано по предявен от [фирма] срещу С. Н., иск да се признае за установено, че Н. дължи сумата 5 428,94 лв. главница за доставена и незаплатена топлинна енергия за периода 02. 2006 г. до 04. 2008 г. и сумата 1 248,33 лв., представляваща законна лихва върху главницата. Софийският районен съд, с решение по гр. д. № 42089/2009 г. е признал за установено, че Н. дължи на [фирма] сумата 4632.28 лв. главница и сумата 1248,33 лв. за лихва върху главницата. Софийският градски съд, с въззивно решение от 19. 04. 2012 г. по гр. д. № 7820/ 2011 г. е потвърдил решението на районния съд в частта, с която е признато за установено, че главницата е в размер на 4068,29 лв., отменил решението в частта, с която е уважен иска за главницата за разликата над сумата 4068,29 лв. до размер на сумата 4632,28 лв. и отхвърлил иска за тази част и потвърдил първоинстанционното решение, с което е присъдена законна лихва върху главницата в размер на 1248,33 лв.. Въззивният съд е констатирал, че между страните е възникнала валидна облигационна връзка за доставка на топлинна енергия до топлоснабдения обект – апартамент, притежаван от ответника Н., съгласно правилата, установени в ЗЕЕЕ /отм./ и действащия Закон за енергетиката и Общите условия, обявени от ищеца. На базата на заключение на вещо лице е прието, че цената на доставената топлинна енерегия е определена правилно съобразно нормативните правила. Съдът е счел за недоказано възражението на ответника по иска за нередовни счетоводни документи при отчитане на доставката, неточно изписване на измерените показания и др.. Жалбоподателят Н. не е представил отделно изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, а с допълнителна молба е уточнил, че искането му по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК е изложено в касационната жалба, стр. 1 и стр. 2. На посочените страници от касационната жалба се съдържат възражения на жалбоподателя срещу изводите на въззивния съд за наличие на облигационна връзка между страните, като се сочат решения на състави на Софийския районен съд, за които се твърди да е прието, че при липса на партида не се дължат суми за доставка на енергия. Позоваването на тези решения, които не са приложени към досието на делото и няма данни да са окончателни и да имат съдържанието, твърдяно от жалбоподателя, е неотносимо към искането за допускане на касация, тъй-като по настоящото дело, съдът е констатирал и обосновал извода си за наличе на облигационна връзка между страните с оглед действащата нормативна уредба. На стр. 2 от касационната жалба се твърди, че когато искът не може да бъде обоснован следва да се отхвърли изцяло /а не частично/, но липсват доводи в какво се изразява неправилното разрешение на въззивния съд по този въпрос. Няма изложени съображения и по твърдението на жалбоподателя, че документалното изписване на сметките с повече от два знака след десетичната точка, което въззивният съд е счел за правилно, е довело до неоснователно завишаване на сметките. Поради липса на обосновано изложение за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – разрешаване от въззивния съд на правни въпроси в противоречие с практиката на други съдилища, Върховният касационен съд