Определение № 5026 от 05.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4282/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищцата Р. Д. И. срещу въззивно решение № 222 от 09.06.2023 год., постановено по в. т. дело № 208/2023 год. по описа на Апелативен съд – Пловдив, 2-ри търговски състав, в частта му, в която след частична отмяна на решение № 344 от 24.11.2022 год., постановено по т. дело № 1262/2021 год. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, е отхвърлен предявения от Р. Д. И. срещу ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за обезщетение за неимуществени вреди за претърпени болки и страдания вследствие на пътнотранспортно произшествие /ПТП/, настъпило на год. в [населено място], общ.М., а именно: загуба на слезка, разкъсване на черния дроб с излив на кръв в коремната кухина счупване на първи пръст на лявата ръка, сътресение на мозъка, довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота, емоционален и психически срив, за разликата над 80 000 лв. до размера от 120 000 лв., ведно със законната лихва върху тази разлика, считано от 18.11.2019 год. до окончателното изплащане. Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт /чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК/ и е спазен срокът по чл. 283 ГПК и всички останали предпоставки за редовност на жалбата. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Основните доводи са, че обезщетението за неимуществени вреди е било определено в занижен размер в нарушение на правилото за справедливост, регламентирано в чл. 52 ЗЗД. Въззивният съд не бил оценил всички конкретни обстоятелства по делото – големия емоционален и психически дискомфорт, причинен от смъртта на съпруга на ищцата, множеството физически травми: тежка телесна повреда, изразяваща се в загубата на слезка, две средни телесни повреди – разкъсване на черния дроб с излив на кръв в коремната кухина и счупване на първия пръст на лявата ръка, лека телесна повреда – мозъчно сътресение без пълна загуба на съзнание, претърпяната животоспасяваща операция, високия интензитет на понесените болки и страдания, продължителния и мъчителен възстановителен период, значителните неудобства и затруднения от битов, личен, социален и трудов характер, невъзстановимите нарушения във функциите на важни жизнени органи, срив в имунната система, наднормено тегло, множество трайни белези и загрозявания по цялото тяло на ищцата, както и психически травми: понижено самочувствие, отчаяние, безпомощност, непълноценност, апатично поведение, откъсване от реалния социум, самовглъбяване и изолация. Не били взети предвид възрастта на ищцата и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, включително нивата на застрахователните лимити. В изложението на касатора по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК като общи основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване са формулирани следните правни въпроси, уточнени и обобщени от съда, така както е изяснено в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 год. на ВКС по тълк.дело № 1/2009 год., ОСГТК: 1/ Кои са конкретно съществуващите обстоятелства, които съдът следва да вземе предвид при определяне на справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди, при предявен пряк иск срещу застраховател? 2/ Следва ли съдът при определяне на справедлив размер на застрахователното обезщетение за неимуществени вреди да вземе предвид, наред с указаните обстоятелства в ППВС № 4/1968 год., и нормативно посочените нива на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица, икономическата конюнктура в страната, съобразно с инфлацията, обезценяването на лева и нарастването на цените? Касаторът навежда допълнително основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като поддържа, че тези въпроси са разрешени в противоречие с ППВС 4/1968 год., Решение № 42 от 21.05.2021 год. на ВКС по т. дело № 494/2020 год., ІІ т. о., ТК, Решение № 94 от 18.07.2019 год. на ВКС по т. дело № 3030/2018 год., ІІ т. о., ТК, Решение № 57 от 25.07.2019 год. на ВКС по т. дело № 1218/2018 год., ІІ т. о., ТК, Решение № 93 от 23.06.2011 год. на ВКС по т. дело № 43/2010 год., ІІ т. о., ТК, Решение № 104 от 25.07.2014 год. на ВКС по т. дело № 2998/2013 год., І т. о., ТК, Решение № 73 от 27.05.2014 год. на ВКС по т. дело № 3343/2013 год., ІІ т. о., ТК, Решение № 114 от 03.11.2014 год. на ВКС по т. дело № 1053/2012 год., ІІ т. о., ТК, Решение № 88 от 17.06.2014 год. на ВКС по т. дело № 2974/2013 год., ІІ т. о., ТК, Решение № 101 от 03.07.2014 год. на ВКС по т. дело № 4391/2013 год., ІІ т. о., ТК, Решение № 158 от 17.10.2014 год. на ВКС по т. дело № 3594/2013 год., І т. о., ТК. Ответникът по касационната жалба ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а въззивното решение е правилно в обжалваната част. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено въз основа на доказателствата по делото, че на 07.09.2019 год. ищцата, родена през год., е претърпяла ПТП като пътник зад водача на мотоциклет „С.“ с рег. [рег.номер на МПС], управляван от М. С. И., като произшествието е настъпило по вина на водача на мотоциклета, чиято гражданска отговорност към датата на произшествието е била застрахована при ответника; в резултат на процесното ПТП на ищцата са били причинени следните травматични увреждания: загуба на слезката, разкъсване на черния дроб с излив на един литър кръв в коремната кухина, счупване на първи пръст на лявата ръка, мозъчно сътресение без пълна загуба на съзнание до степен кома; с постановление от 09.03.2021 год. на прокурор при ОП – Стара Загора било прекратено наказателното производство по ДП № 1155/2019 год. по описа на РУП – К., пр. пр. № 5790/2019 год. по описа на ОП – Стара Загора, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 24, ал. 1, т. 4 НПК, поради смъртта на виновния водач М. С. И., който управлявал превозното средство с технически несъобразена скорост от 95.83 км./ч. в десния завой, вследствие на което загубил устойчивост и навлязъл в насрещната лента за движение, предназначена за движение на лек автомобил „Ф.“ с рег. [рег.номер на МПС] и отнел предимството му. Посочил е, че на ищцата било проведено първоначално болнично лечение – три дни в интензивно отделение и шест дни в клиника по коремна хирургия. По спешност й била направена животоспасяваща оперативна интервенция, изразяваща се в оперативно премахване на слезката и зашиване на разкъсания черен дроб; поставена й била гипсова имобилизация на левия горен крайник с оглед счупването на първи пръст на лявата ръка. Оздравителният процес на счупения пръст на лявата ръка бил около два месеца, като функциите на левия горен крайник били изцяло възстановени. Сътресението на мозъка отшумяло за около 20 - 25 дни. По отношение на коремната травма, която била най-тежката, оздравителният и възстановителен процес бил продължителен, като не било възможно слезката да се възстанови. Загубата й водела до поемане на нейните функции от костния мозък, черния дроб и лимфния апарат и нарушава имунната реактивност на организма, като имунната система отслабвала и така описаните функции щели да бъдат нарушени до края на живота на ищцата. При подобна тежка коремна операция неминуемо се образували сраствания в коремната кухина, които водели до дискомфорт и болка. Първоначално болките били постоянни остри и силни, като това допринасяло и за психичния дискомфорт на ищцата. Тя била претърпяла голям емоционален и психически стрес. Страдала и от претърпяната злополука и от загубата на съпруга си. Имала ниска самооценка, не харесвала тялото си и белезите, предавала се психически и не виждала смисъл в съществуването си; нямала планове, ограничила била и кръга от контакти, като основната причина за това състояние била загубата на съпруга й. Въз основа на събраните гласни доказателства, които е кредитирал, въззивният съд е счел за доказано, че след изписването от болницата на ищцата бил предписан специален хранителен режим. Била с памперси, не говорела, отговаряла едносрично. След около две седмици баща й опитал да я изправи от леглото, но й се е завивал свят. За пръв път ищцата излязла от дома си на 40-тия ден, за да отиде на гроба на съпруга си. Не искала да излиза и да общува, затворила се. Бил й забранен тежък физически труд, поради което не можела да участва активно в производството и продажбата на плодовете от овощните дървета, които отглеждало семейството й. Ищцата била регистриран земеделски производител и била учила агроинженерство в Тракийския университет. Преди произшествието била лъчезарна, усмихната, енергична, а понастоящем била затворена в себе си, раздразнителна, депресирана, нямала самочувствие, като се чувствала непълноценна, че не може да упражнява дейността си и че е в тежест на родителите си. При тази фактическа обстановка въззивният съд е приел, че понесените от ищцата неимуществени вреди в резултат на процесното ПТП пораждат деликтната отговорност на виновния водач /чл. 45 ЗЗД/ и след като последният е застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, то искът по чл. 432, ал. 1 КЗ е установен в своето основание. Счел е, че определеният от първоинстанционния съд размер на обезщетението от 120 000 лв. е завишен, като справедливото по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди възлиза на 80 000 лв. При произнасяне по размера на обезщетението въззивният съд е съобразил, както следва: естеството на травмите – множество увреждания, обуславящи значителни болки и страдания; проведено болнично лечение и оперативни интервенции, в т.ч. животоспасяваща интервенция; продължителен възстановителен период, през част от който ищцата не е можела да се обслужва сама и се е налагало да ползва чужда помощ в продължение на около месец и половина след изписване от болницата; липсата на възможност за пълно оздравяване от травмата и социално-икономическите условия в страната към момента на увреждането. По отношение на търпения от ищцата голям емоционален и психически дискомфорт въззивната инстанция е приела, че същият е причинен основно от загубата на особено близък за нея човек – съпруга й, но тези вреди не могат да бъдат предмет на преценка по иска по чл. 432, ал. 1 КЗ, респ. че като ги е отчел, първоинстанционният съд е приложил неправилно критерия за справедливост при определяне на размера на обезщетението. Допускането на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 год. на ВКС по тълк.дело № 1/2009 год., ОСГТК, правният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Настоящият съдебен състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване, тъй като не е налице поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. При изложените от въззивния съд мотиви формулираните от касатора въпроси, свързани с приложението на чл. 52 ЗЗД, са от значение за изхода на спора, но същите са били разрешени в съответствие с практиката на ВКС, включително цитираната в изложението към касационната жалба. Трайно се приема, че отговорността на застрахователя по договор за застраховака „Гражданска отговорност на автомобилистите“ е функционално обусловена от деликтната отговорност на застрахования, като за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди на пострадалото от ПТП лице се прилага ППВС № 4/1968 год. Според разясненията, дадени в т. 11 от ППВС № 4/1968 год. и доразвити с трайната практика на ВКС, при увреждания на здравето на пострадалото лице общественият критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД се основава, а съдът е длъжен да го свърже с онези конкретно проявени обстоятелства, които са от значение за определянето на това обезщетение по справедливост: характер на увреждането; начин и конкретни обстоятелства, при които е настъпило; адекватност на проведеното лечение, проявените, но и бъдещите усложнения в здравословното състояние на пострадалия, понесените морални страдания, осакатяване, загрозяване и др. подобни; обществено-икономическите условия в страната към момента на увреждането. Самото изброяване в ППВС № 4/1968 год. е примерно, а не изчерпателно, предвид различията в проявлението на съответното увреждане и вредите от него във всеки отделен случай, като съдът е длъжен да прецени всички общи и специфични за отделния спор обстоятелства, които са от значение за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди и са установени в конкретното производство. Последователната практика на ВКС възприема застрахователните лимити като индиция за развитието на обществено икономическото условия в страната, като същите нямат самостоятелно значение за определяне на справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди /в този смисъл Решение № 83 от 6.07.2009 год. на ВКС по т. дело № 795/2008 год., II т. о., ТК, Решение № 1 от 26.03.2012 год. на ВКС по т. дело № 299/2011 год., II т. о., ТК, Решение № 66 от 3.07.2012 год. на ВКС по т. дело № 619/2011 год., II т. о., ТК, Решение № 242 от 12.01.2017 г. на ВКС по т. д. № 3319/2015 г., II т. о., ТК/. Застрахователните лимити са само един от показателите за обществено-икономическото развитие на страната, като ППВС № 4/1968 год. не изисква те да бъдат изброявани или посочвани, доколкото изчерпателното им изброяване е практически невъзможно. Освен това застрахователните лимити, сами по себе си, не обуславят по-висок размер на обезщетението за неимуществени вреди от този, който следва от съвкупната преценка на всички обстоятелства по делото. В разглеждания случай въззивният съд е извел и обсъдил всички установени по делото обстоятелства от значение за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди и е разрешил спора с присъждането на дължимото такова според критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Съобразени са броят и медико-биологичните характеристики на причинените на ищцата увреждания, съществувалата опасност за живота й, вида и продължителността на проведеното лечение, интензитета на болките и страдания, търпените битови и социални неудобства, преживеният емоционален и психически стрес, както и последиците от загубата на слезката – състоянието на повишен здравословен риск и намалена възможност на ищцата за пълноценно физическо натоварване. Отчетена е и икономическата конюнктура в страната към датата на увреждането. Преценката на отделните факти по делото, относими към определяне на конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди при спазване на принципа на справедливост, е въпрос на обоснованост на съдебното решение и касае правилността му, която не е предмет на проверка в производството по чл. 288 ГПК. Несъгласието на ищцата с формирания от въззивния съд извод за липсата на причинна връзка между част от твърдените вреди и застрахователното събитие е насочено към оспорване на правилността на въззивното решение и не би могло да обоснове допускането на касационно обжалване при приложение на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК. Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд